Моханад Али Кадим вдигна поглед към небето и изкрещя от радост, докато вратарят Ахмед Басил Ал-Фадли се строполи на тревата, обзет от емоции. Треньорът Греъм Арнолд беше прегърнат край тъчлинията, след което играчите го вдигнаха на раменете си, а с иракското знаме в ръка го представиха на ликуващите фенове по трибуните.

На хиляди километри разстояние, в Багдад, Басра, Мосул и дори в Ербил, празненствата бяха също толкова впечатляващи. Въпреки ранният час, видеа в социалните мрежи показваха хиляди фенове, събрани около екрани, които избухват в радост, след като Али Ал-Хамади и Аймен Хюсеин донесоха историческата победа с 2:1 над Боливия в междуконтиненталния плейоф.

17 ноември 1993 година. "Парк де Пренс“...

Точно за това напомня тази ситуация, но онова вече е мил спомен, а случващото се на 1 април 2026 година – реалност.

За първи път от 40 години и едва за втори в историята си, "Лъвовете на Месопотамия“ се класираха за световно първенство.

Само преди време обаче съдбата изглеждаше отнета от ръцете им. Военният конфликт в региона доведе до затваряне на въздушното пространство, отменени полети и сериозни логистични проблеми създадоха чувство на депресивна обстановка. Арнолд, който пое отбора миналата година, първо беше блокиран във Фуджейра в ОАЕ, а част от играчите също не можеха да напуснат страните си.

Кой мисли за футбол при тези обстоятелства? Когато около теб загиват хора, рушат се сгради, а звукът на дрънчащо оръжие е най-голям?

Затворени посолства допълнително усложниха ситуацията, тъй като някои членове на отбора не можеха да получат визи за Мексико. Появиха се дори слухове, от това, че Ирак може да замени Иран на Световното първенство, до такива, че Боливия ще спечели служебно.

Имаше дори идеи за дълго пътуване по суша до Истанбул, за да се намери полет, осъществен бе контакт с турските власти. Но това отпадна по ред причини.

Арнолд поиска отлагане на мача от ФИФА. Но не получи такова. И с право – свободни дати в календара няма!

Това принуди отборът да предприеме сложно пътуване до Аман в Йордания, откъдето с частен самолет замина за плейофа. Самото пътуване продължи четри дни и включваше около 20 часа във въздуха.

Дали вариантът с Истанбул не бе по-добър?

Но проблемите не свършваха дотук – ключови играчи бяха извън състава поради контузии, а други пристигнаха без достатъчно игрова практика. Опитният вратар Джалал Хасан Хашим не бе готов, защитникът Ахмед Яхя също отпадна и всички даваха минимални шансове на "лъвовете“.

Въпреки това Ирак намери начин да победи.

Това е триумф не само за футболистите, но и за цялата страна, където футболът е страст. И не на последно място – за треньора Арнолд, който е първият австралиец, извел два различни национални отбора на Световно първенство.

Греъм споделя, че през по-голямата част от времето си е живял в Багдад, за да опознае културата.

"От десетте месеца, в които съм тук, седем прекарах в Багдад, за да опозная културата. Това бе важно за мен, за да опозная културата и манталитета на местните“, сподели той. "Хората ме спират навсякъде, искат снимки – страстта им е невероятна. Наистина съм впечатлен“.

През последните седмици играчите преминаха през истинско изпитание, но Арнолд успя да изгради силен колектив и манталитет "срещу всички“. Той дори се опита да ги откъсне от социалните мрежи и да ги фокусира върху мисията и нещо по-голямо – да донесат исторически момент за страната си.

Макар да няма опит във военни зони, Арнолд вече е преминавал през изключително трудни квалификации с Австралия.

Тогава се справя с тежки пътувания, ограничения и логистични проблеми по време на пандемията.

С други думи – той е свикнал с хаоса.

С победата над Боливия, Ирак сложи край на 867-дневна квалификационна сага и стана последният отбор, който се класира за Мондиал 2026. Интересно е, че последният класирал се отбор преди четири години също беше воден от Арнолд – Австралия.

На Световното първенство тимът ще бъде в група I заедно с Франция, Сенегал и Норвегия. Очакванията не са високи, но след всичко преживяно по пътя дотук, Ирак вече доказа, че може да преодолее всякакви препятствия, а и вече направи най-трудното.

Доказа, че дори когато светът около теб се разпада… футболът може да те изведе до мечтата.