Наистина не знам откъде да започна. Може би от „българи-юнаци" или от „Къде си вярна ти любов народна" - във вторник вечер на „Васил Левски" имаше цифром и словом 600 зрители и ако в пристигането на 500 фена от Острова имаше смисъл, не разбрах какво търсят останалите хора там - някаква проява на мазохизъм в най-чистия му вид или проява на лош вкус. Или да започна с „как лъвовете се превърнаха в мишки"?......

Не. Най-добре ще бъде да ви благодаря. Да ви благодаря уважаеми ритнитопковци ( понятието футболист е изчезващ вид по нашите земи) за това, че ме карате да се чувствам горд от представителния тим на България по футбол. Искам да ви благодаря за това, че последната ви победа в София датира от 14 октомври 2009 година, като за това време вие нямате и вкаран гол, освен тези за равенството в приятелския мач срещу набиращата скорост футболна сила Естония.

Искам да ви благодаря и за това, че изиграхте всичките си осем мача от евроквалификациите по изключително неповторим начин - както само вие го умеете - трагикомично и единствените ви проблясъци бяха при гостуването на Уелс миналата година, но тогава все още „драконите" ги държеше влагата от финтовете на Трифон Иванов, който им разпиляваше по терена половината отбор...преди 15 години.

Много искам да ви благодаря за това, че направихте целият български народ съпричастен към личните ви проблеми и да ви кажа, че напълно ви разбираме - за бойкотите на „лошите" медии, за бойкотите на отбора и цупенето на треньорите, за това, че някои от вас се депресираха преди мачовете, за ходенето по заведения преди важните мачове с цел подобряване на фитнеса, за самоволно отменяне на разпоредбите от вътрешния правилник, а също и за това, че в най-подходящото време си спретнахте дори една сватба.

Най-вече искам да ви благодаря, че направихте всичко възможно, за да объркате представите за нормалното в живота на подрастващите - хиляди момчета, които обичат футбола вече живеят с изкривената представа, че ритнитопковец с два точни паса в цял мач е велик футболист, а с колкото повече татуировки си се нашарил, толкова по-голям мъж си станал. Хиляди момичета пък сега копнеят да извървят пътя на Пембяната, Виолетовата и не знам си коя Златка и други представителки на родната фауна, но не и да учат например. Но в държавата Чалгария и Абсурдистан това са нормални неща - както например на прав, хубав и широк път да има табела, ограничаваща скоростта на 50 километра в час и зад нея да се крие като хайдутин поредният милиционер....

Искам да ви благодаря също така уважаеми „лъвове", че успяхте без много усилия да превърнете националния отбор на България в пътуващата атракция на Европа - звучи ми малко като цирк „Глобус" навремето, в който дресираха екзотични животни, но в случая е точно така - какво по-лесно в днешно време има от това да биеш като тъпан на сватба представителният тим на страната, в която живея? Истината е, че никой не ви приема на сериозно и никой няма да тръгне да си обиграва състава в приятелски срещи с вашия отбор, а интересът към вас вече се смята за проява на лош вкус. Няма и как да бъде иначе, след като в тези квалификации оставихте зад себе си една шепа отбори и то от ранга на Андора и Сан-Марино. Сега някои казват, че българският футбол е достигнал дъното. Не са прави. Защото Армения и Малта със сигурност са щастливи от жребия, който им определи за съперник в квалификациите за Мондиал 2014 пътуващият цирк на Европа...

Повече няма да ви благодаря. Но ще ви кажа, че не може всички да са Меси, Гьотце, Агуеро или Кавани. Но всеки може да покаже, че има душа, чест и обича футбола. Нас, феновете ни оставете и помислете за себе си и какви искате да бъдете - пътуващият цирк на Европа или нещо друго....