Уругвай - отборът, спечелил четвърто място на Мондиал 2010, година по-късно изглежда още по-класен, по-организиран и по-опасен. Ако някой все още не е разбрал защо нация от три и половина милиона човека се нарежда сред топ 5 на футболните сили за всички времена, трябва да се върне назад и да изгледа отново трогателната картина, която ни показаха камерите от тазгодишния финал на Копа Америка - как един старец прегърнал уругвайското знаме плаче, за да разберем, че истинската любов към футбола обяснява всичко. FUTBOL TV казва довиждане на увлекателния турнир, към който направихме съпричастни нашите читатели и поздравява новия футболен крал на Южна Америка - Уругвай!

Преди тазгодишния финал за Копа Америка съществуваха два варианта за развръзка: победата на Парагвай би означавала победа на абсурда - отбор без нито един успех до финалния мач да спечели титлата - едва ли някой любител на футбола би го приел за нормално. Вторият вариант бе свързан с това да възтържествува логиката и да победи отборът, който се показа най-мъдър от всички участници в турнира и който играеше като едно цяло, независимо, че имаше в състава си две перли в лицето на Суарес и Форлан. Освен това, Уругвай през целия турнир се показа много по-класен от своя противник.

А парагвайците си получиха на финала това, което заслужаваха - отбор, който зрителите свикнаха да наблюдават как постоянно се отбранява, но в същото време, почти във всичките си мачове показва липса на организация в защита. Трите допуснати гола от Венецуела в третия кръг на груповата фаза са логичен резултат от несъгласуваността между бранителите, на четвъртфинала Виар спаси своите, а на полуфинала - гредите. Закономерно, не вкараш ли гол - отпадаш, което прави резултата в решаващия мач напълно справедлив.

Уругвайците достигнаха до финала с много по-уверени крачки: още в първия си мач срещу Перу въпреки, че не победиха, те показаха най-красива игра от всички участници на турнира. Контузията на Кавани измени схемата на игра и от 4-3-3 тя стана 4-2-2-2, но това не попречи на отбора да играе красиво и разумно. В последния мач от групите „ла селесте" се нуждаеше от равенство срещу Мексико, за да бъде избегната срещата на четвъртфинала с Аржентина, но чест прави на Табарес и неговите възпитаници, че не си направиха тънките сметки, как да се измъкнат от среща с главния фаворит за спечелване на турнира и застанаха смело на пътя на домакините, а след това спокойно се разправиха на полуфинала и с перуанците.

На практика, самият финал се получи нещо като битка между Давид и Голиат. Въпреки, че „гуараните" бяха настроени войнствено за решителния мач, отборът излезе с дисквалифициран треньор, тежък полуфинал зад гърба си, в който бе изгонен ключовият полузащитник Сантана, а на всичкото отгоре „Монументал" подкрепяше противника. Страстта и решителността в случая не помогнаха на „южноамериканските италианци", а късметът този път изневери - Уругвай просто сгази своя съперник, не оставяйки никакви съмнения в класата си и провеждайки истински блицкриг - още в 12-та минута Суарес материализира преимуществото на своите, а в последните минути на двете полувремена отпадна една от интригите - ще вкара ли гол Форлан, чийто отговор направи резултата класически.

В крайна сметка, завърши един турнир пълен с неочаквани обрати и резултати, в който главните фаворити за спечелването му Бразилия и Аржентина отпаднаха на четвъртфиналите - така, както го направиха миналото лято в Южна Африка. Перу и Венецуела оставиха противоречиви чувства и се пребориха за третото място в мач, в който венецуелците показаха, че са повече бейзболна, отколкото футболна нация, а Колумбия и Чили разочароваха с неразумната си игра. Остана да свети обаче отбор, в който успешно е намерен баланса между славата и колективизма, между старата гвардия и младите попълнения и между разума и емоцията....