В нашата рубрика „След сезона", ние се връщаме с повече от 35 години назад във времето, когато светът беше много по-различен от сегашния - противопоставянето между хората беше на съвсем друга основа, а идеализмът все още вземаше връх над материализма. Време, в което нямаше мобилни телефони и интернет, но Цар Футбол си беше там и както винаги, събираше десетки хиляди свои почитатели, подвластни на магията на най-популярния и зрелищен спорт в света.

Историята на световните финали по футбол не винаги е свързана със сухите цифри на резултатите между отборите, голмайсторите и класиранията, както и официалните коментарии на случващото се по терените. Винаги около тези големи и вълнуващи събития има и истории, които понякога остават скрити за по-голямата част от любителите на футбола - някои излизат на „бял свят" след години и няма как да не събудят носталгични спомени и усмивки, а други, поради една или друга причина остават завинаги зад кулисите.

През 1973 година, националният отбор на Заир по най-сензационен начин успява да се класира за финалите на Световното първенство по футбол в Германия през 1974 година, елиминирайки по пътя си Того, Камерун и Гана, за да се пребори успешно в четвъртия квалификационен кръг на зона „Африка" с конкуренцията на Замбия и Мароко. В крайна сметка, право да представя Черния континент на Мондиал 1974 в Германия получи една от най-бедните африкански страни, начело на която обаче се намира един от най-жестоките диктатори на своето време - Мобуту Сесе Секо.

Националният отбор на Заир няма късмет при жребия и попада в група „В" където се намират силните отбори на Бразилия, Шотландия и Югославия. Въпреки, че начело на африканския тим е специалист като Благое Видинич, повече от ясно е, че заирските футболисти нямат особени шансове срещу своите съперници и единственото, за което трябва да се борят е за своята чест.

В първият мач срещу Шотландия, африканците се представят достойно, въпреки загубата от 0:2, като през второто полувреме възпитаниците на Видинич са напълно равностойни на британците. Втората среща срещу Югославия обаче се превръща в истински кошмар за играчите на Заир и още през първото полувреме, те губят с 0:6. Все пак, през втората част западните ни съседи са по-милостиви над своя противник и вкарват само три попадения за крайното 9:0!

Случилото се в Гелзенкирхен със сигурност е разгневило диктатора Мобуту Сесе Секо, защото само два дни след злополучния за страната му мач, той изпраща на 20 юни 1974 година в лагера на играчите своя генерал Чуапа Кикпоо, който предава на отбора посланието на диктатора: ако в последния двубой заирските футболисти загубят с повече от три гола разлика, то никога повече няма да видят семействата си. Не става ясно, какво е щяло да се случи с наставника на тима, но заплахата от известния със своята жестокост диктатор е повече от сериозна.

А последният мач във Франкфурт е срещу световния шампион Бразилия и един от кандидатите за титлата! На всичкото отгоре, „кариоките" трябва да спечелят поне с три гола разлика, защото в противен случай ще се определи с жребий дали те или Шотландия ще продължат напред в състезанието. Заирците знаят само, че трябва да се борят и се хвърлят в битка, затруднявайки максимално своя противник. На почивката африканците губят само с 0:1, след гол на Жаирзиньо в началото на мача.

В 66-та минута обаче Ривелиньо вкарва страхотен гол за 2:0 и хвърля в истински ужас заирските футболисти, които имат 24 минути, за да спасят живота си. Южноамериканците обаче продължават да притискат своите противници и тогава се случва онзи незабравим момент, който остава завинаги в историята. Докато Ривелино се готви да изпълни прекия свободен удар, африканците построяват стената, като Мвепу стои от дясната страна и по-късно ще разкаже: "Видях Ривелино да премерва крачките за засилване - спомням си го много ясно, сякаш беше вчера. В един момент ми стана страшно, че можем да допуснем трети гол и изпаднах в паника, че сме обречени. Мина ми през главата, че мога да спечеля малко време като изритам топката далеч, преди съдията да е дал сигнал за изпълнение и точно това направих. Веднага се почувствах като пълен идиот, но тогава играехме за своя живот".

Последните 11 минути на мача са истински кошмар за африканците, защото бразилският защитник Валдомиро отбелязва гол и прави разликата 3:0! А минутата е 79-та и наистина всичко опира на живот или смърт. Все пак, повече попадения няма и „заповяданият резултат" е постигнат, което означава, че заирските футболисти могат да се завърнат у дома, без страх от възмездие. Въпреки незавидното си класиране на Мондиал 1974 и голова разлика 0:14, африканците са щастливи. По-късно страната ще изпадне в крайна бедност, а през 1977г. националният отбор се оттегля от квалификациите за Световното в Аржентина, след като дикаторският режим спира финансирането на тима, което ще убие футбола за години напред. Още по-късно ще избухне и война, в която ще загинат над 5 милиона души, а през 2010-та година ТП Мазембе ще спечели Шампионската лига на Африка. Но това са вече други истории....