Материал на Анна Вълчева - гост-автор в мисляФУТБОЛ

Tочно преди 80 години френски параход, наречен "СС Уинипег", пристига в Чили с 2200 испански бежанци на борда, много от които от Страната на баските. Това е малко след победата на генерал Франко над републиканците в испанската гражданска война. Мъжът във Франция зад хуманитарните усилия е чилийският поет Пабло Неруда, който преди това работи като дипломат в Испания и е назначен за специален съветник по всички въпроси, свързани с испанската емиграция. "Уинипег" напуска френския бряг от Полиак и месец по-късно пристига във Валпараисо, Чили.

​Почувствах ги между пръстите си -
испанските семена, които скътах сам и после
посях, носейки мир, през океана, към поляните.

​Мой свободен превод на откъс от "Мисия на любовта“ на Пабло Неруда, публикуван в книгата му "В памет на Исла Негра“ от 1964 г., неиздавана на английски език. По-късно Неруда споменава операцията "СС Уинипег" като "най-благородната мисия, която някога съм предприeмал".

Баският национален отбор по футбол се намира далеч от Испания, когато Билбао попада в хватката на Франко. Виждайки се в принудително изгнание, те решават да обиколят света, за да повишат осведомеността за войната и за събитията в родината си. Отначало обикалят Европа, но през 1937 г. прекосяват Атлантическия океан, за да посетят Мексико.

​Мексико е единствената страна, в която ФИФА разрешава на "нелегитимните“ баски да играят срещу местни клубове. Когато става въпрос за останалата част на Южна Америка обаче, нещата не са толкова лесни. През февруари 1938 г., след кратка спирка в Куба, отборът отплава на юг към Буенос Айрес с надеждата да се изправи срещу аржентинските клубове Бока Хуниорс и Ривър Плейт, но тези мачове така и не се състоят. Аржентина е една от първите държави, които признават правителството на Франко и застават зад него, а баските, или поне повечето от тях, се връщат в Северна Америка. Двама играчи от състава остават в Аржентина и се примиряват с идеята, че никога повече няма да се завърнат в родината си.

Футболният отбор на баските преди победата им с 4:2 във Валпараисо

Но пътуването с кораб от Буенос Айрес до Мексико е дълго и нелеко – баските трябва да спрат в Чили, след това в Перу и т.н. Ето как, година преди пристигането на "СС Уинипег", важният пристанищен град Валпараисо оставя своя отпечатък върху историята на иберийските бежанци. Когато баските пристигат там, те получават единствената си покана за приятелски мач в Южна Америка. Въпреки забраната на ФИФА и аржентинския неуспех, клуб с името Сантяго Уондърърс решава да играе срещу изгнаниците. Било 9 май 1938 г., когато "Скитниците" (Уондърърс) и националният отбор на баските се изправят един срещу друг на стадион "Плая Анча“ (който сега се нарича "Елиас Фигероа"). Мачът завършва с победа за баските с 4:2.

​Обратно в Мексико, баските са посрещнати с топлина и солидарност. И в крайна сметка е написана една странно уникална глава в историята на футбола: те стигат отвъд приятелските мачове и са приети в мексиканското първенство за сезон 1938/39, макар и то, по онова време, все още да е аматьорско. Шампионатът включва 7 отбора, а баските изминават почти целия път: със седем победи, едно равенство и четири поражения, те завършват на второ място след голямата сила на мексиканския футбол между десетилетията 1920 и 1940 г. - клуб на име Астуриас.

Ето страхотния отбор на баските - единственият национален отбор, който някога се е състезавал във вътрешна лига... може би и завинаги?

След това отборът на баските се разпада и се появява диаспора, а някои от футболистите се връщат в Южна Америка, за да играят в страни, където преди това им е забранено. Един от тези играчи се казва Исидро Лангара.

Исидро Лангара е голмайстор в испанските първенства от 1934, 1935 и 1936 г. и не спира след принудителното изгнание, ставайки втори голмайстор в онова лудо мексиканско първенство през 1938-39 г. След това той отива в Аржентина, играе 4 години за Сан Лоренцо и, въпреки че не успява да спечели нито една сребърна салатиера, става голмайстор на аржентинското първенство през 1940 г. Връща се в Мексико през 1943 г., където става шампион и... познахте - най-добрият голмайстор.

Но футболът очевидно е само второстепенна страна в този ужасен епизод, който обединява онези, бягащи от дома и държавите от другата страна на Атлантическия океан.

В тези нишки от историята има много други анонимни герои, като хората на борда на "СС Уинипег" - "испанските семена", посяти от Неруда преди 80 години и принудени да започнат живота си отначало в Южна Америка.

* статията е превод, оригиналния материал може да се намери на https://www.thefalse9.com/2019/10/the-forgotten-story-of-the-basque-in-south-america.html