Отдавна не бях гледал мач на националния отбор на България. Лично за мен такъв не съществува от около 9-10  години, както впрочем няма и български клубен футбол. Причините за моето решение да игнорирам родните ритнитопковци са много  и подробно съм ги описвал в многобройните ми критични статии на тема подобието на футбол, което се практикува по родните полета. Обикновено статиите ми не намираха никакъв резонанс. Дето се вика - керванът си върви, а кучетата си лаят. Глас в пустиня, пълни каца без дъно. Така стигнах до извода, че като цяло  писането за нещото български футбол си е чиста загуба на време и хабене на енергия. Спомням си, че за последно казах, че не е далече времето, когато Азербайджан, Косово и Албания ще ни задминат, а ние, нашите деца и в голяма степен и внуци така и няма да видим националите  на голям спортен форум. Тогава ме нарекоха безумец и ме обвиниха, че съм предубеден, а някои "патриоти" ме изкараха, че не съм родолюбец.

Реших да гледам последните два мача на "трикольорите" само защото лично се познавам с Краси Балъков, а освен това наскоро посетих Велико Търново и там забелязах, че футболните хора много са ентусиазирани от назначаването на съгражданина им за национален селекционер. Не исках да им развалям празника и за това си замълчах. Говорехме си за други неща, за това, че много бивши милиционери и хора от службите са на ключови постове и държат икономическите и политическите лостове в страната, разисквахме над модела "КОЙ" и задкулисието...

Краси каза, че целта е спечелване на 4 точки в двете срещи. Знаех, че и сам не си вярва, но все пак реших да се прежаля. Първата среща я наблюдавах с половин око, за това пък отделих голямо внимание на втория мач. Най-вече заради интереса ми към отбора на Косово.

Друг път, след такива провали, винаги съм казвал, че съм си загубил времето. В случая обаче никак не съжалявам. Иначе нямаше как да разбера колко много е деградирал националният отбор през последните години. А и може би нямаше да повярвам, ако някой ми бе казал, че представителният тим на полупризната държава с три пъти по-малко население е дошъл и като тъпан е набил "трикольорите".

Не сме слаби. Много сме слаби. Косоварите можеха да ни смачкат с разлика от 5-6 гола. Не, че не ни смачкаха. Но поне резултатът е само 2:3. Още по-тъжното е, че нашите изчезнаха от терена след 75-та минута. Или по-точно, останаха без въздух. За сметка на това гостите тичаха като моторетки, а това показва само едно нещо - какво е нивото на работа в клубовете, където мъчат топката  родните футболисти от това,  където играят косовските играчи.

И като говорим за футболистите от Прищина, още вчера преди мача реших да проверя къде се състезават противниковите футболисти.

Това са стартовите 11 на Косово в снощния мач:

Арижанет Мурич - Бреда, Манчестър Сити

Фидан Алити - започва в Люцерн, преминава през Скендербей, а сега играе в Калмар

Амир Рахмани - Динамо Загреб

Мьоргим Войвода - Мукрон, Белгия

Идриз Вока - Люцерн

Бешар Халими - Брьондби

Бенжамин Кололи - Цюрих

Милот Рашица - Вердер

Берсант Целина - започва в Манчестър Сити, преминава през Твенте, а сега играе за Суонзи

Ведат Мурики - Ризеспор, на който вкара 1/3 от головете за миналия сезон

Едон Жегрова - Генк, Базел

А сега нека проверим къде са нашите. Петима играят в едно от най-слабите първенства на Европа - българското, което по документи се води професионално. Останалите се подвизават по екзотични дестинации като полуизпаднал турски отбор, изпаднал унгарски или резерва в руски средняк. Единственият, който играе в тим  от топ 5 на Европа е Кирил Десподов. "Играе" обаче е условно казано. След далаверата "Тодор  Неделев в Майнц 05", при която немците получиха пари за да може футболистът да отиде в немската Бундеслига с идеята след това да бъде продаден другаде за голяма сума, аз не знам по какъв начин Каляри се излъга и купи Десподов. Така или иначе българинът бе разкрит от треньорския щаб на италианския аутсайдер само за четири мача и съответно бе изпратен да носи топките на другите нападатели по време на тренировките. Разбира се, това бе удобно пропуснато от контролираните български медии, които надълго и нашироко обясняваха за някаква контузия на Кирето.

Резонно е да се попитаме ЗАЩО и как така моделът КОЙ се пренесе и в българския футбол? Какви са причините за деградацията на българския футбол?  Защо разгулът и цинизмът взеха връх , защо нямаме стадиони, защо нямаме школи, работещи на основата на нормални футболни принципи, защо не виждаме български футболисти в големите първенства, защо първенството ни е слабо, защо няма хора по стадионите, защо нямаме реално първенство, с реална конкуренция, защо един бутиков селски отбор цяло десетилетие е шампион на страната, умело подбутван от силните на деня, защо се допускат схеми с гоненето на играчи, за да може лесно да бъде даден мач, защо футболът е в ръцете на мутри и схемаджии, защо един бивш другар-олигарх държи БФС с едната си ръка, а с другата телевизионните права, както и телевизията, която ги излъчва плюс най-съдийския отбор в България  и не на последно място - кого заблуждават медиите, постоянно манипулирайки истината за българския футбол? Защо продължават да говорят за професионалисти, когато става дума за аматьори? Кому са нужни толкова много усилия да се правят телевизионни студия, да се анализират тактики, да се говори за перспективни играчи и таланти, за лагер-сборове, за нови попълнения и какви ли не още глупости, когато с просто око се вижда голямото нищо. Кого лъжем, след като тук идва Косово и те изнасилва насред смешния национален стадион?

Въпросите са много, а отговорите поне три пъти повече и настоящият материал ще стане прекалено обширен, ако всичко бъде обхванато в него. Не е и това целта, още повече, че няма смисъл да повтаряме отдавна казани неща.

Но няма как да бъде пропусната  болната тема с обучението на играчите, с изграждането им като спортисти и с по-нататъшната им реализация като професионалисти.

Няма как да бъде пропуснато това, че целият модел на обучение на футболистите в България е сбъркан и почива на принципи отпреди 30-на и повече години.

Не случайно писах за местата на работа на футболистите от Прищина и тези от София. Всичко се знае в света на футбола и трудно може да бъде укрито нещо с оглед на технологичното развитие на човечеството. Агенти и клубове поддържат база данни на играчите и България отдавна се намира  в т. нар. черен списък на тази база данни с това, че в страната няма съвременни школи, че се работи по остарели методи, че има корупция при попълването на школите и отборите, че обучаващият персонал е неграмотен. Дори случаят "Неделев" ни носи негативи, защото в Европа ни разкриха какви мошеници сме.  За това и няма нормален агент по света и клуб на средноевропейско равнище, който да рискува и да наеме български футболисти. Играчи, които са пропуснали първите седем години от възпитанието и обучението си, които са заразени с отровен бацил и които са раснали в зловредна среда. За това и българските "професионалисти" ще ритат в екзотични първенства, а услужливите медии ще припяват на отказващия да прогледне български запалянко, че техният любимец прави чудеса. До срещата с Косово.

Истината е, че българският футбол е един огромен тумор, с множество разсейки и лечението му трябва да започне с отстраняването на тези разсейки, а след това и на самия тумор. Но задължително трябва да се започне от БФС и Борислав Михайлов, откъдето дадоха футбола на концесия на нечистоплътни хора и схемаджии, нямащи си понятие  как се прави футбол.  И едва след това да започнем с химиотерапията, молейки се за успех, защото пораженията са огромни. 

Исландия има 320 000  жители, но с 90 футболни клуба,  20 000 играча и 575 професионални треньора. От тях осем имат UEFA Professional License, 165 имат UEFA A License и 402 имат UEFA B License. При това почти всички исландски специалисти преминаха  обучение и практика в английски клубове. А Хърватия? С население от 5 милиона. И участие в 10 от 12 финала на Европейски и Световни първенства от момента на създаването си като държава.

А къде се обучават българските треньори? Може би в кръчмата, старателно изучавайки песните на любимата на Боби Михайлов чалгаджийка. Но докога така?

Разбира се, има и друг вариант, а той предвижда да се примирим, да приемем, че най-великият спорт на земята съществува и се развива  в България на олимпийски принципи, че не гоним никакви гръмки цели през следващите 30 години, освен да не допускаме неловки домакински загуби от Люксембург, Малта и  от време- навреме все пак да бием Косово.

Светлото бъдеще все някога ще дойде за нас. Нали Господ бе българин?

Но дотогава нека да се помолим англичаните да проявят милост към нас.

Здравейте, жабчета! Водата завря!