Висенте дел Боске винаги е бил недооценяван. С Реал спечели "галактиката" и накрая бе натирен от екстравагантния Флорентино Перес. Пое тежко наследство от Арагонес - тежко, защото всички очакваха да продължи и развие неговия успех и мнозина се съмняваха, че ще успее. Futbol TV разказва за един мъж, който презрително е наричан "статив", но в действителност се оказа "обектив".

Когато националния отбор вкара гол, цялата скамейка на "Фурия Роха" скача и се отдава на своите емоции. Само един човек остава встрани от всичко случващо се - изправя се, поглежда отгоре и сяда отново спокойно. Точно в този момент на триумф целия свят забравя за него, наслаждавайки се на емоциите на останалите. Да, това е той - Висенте дел Боске - старши треньор на националния отбор на Испания, действащият шампион на Европа и шампион на планетата. Отборът, който загуби само два мача за последните си две години. Висенте прекрасно разбираше когато пое отбора какво се очаква от него и какво трябва да направи в Южна Африка. И без да покаже някакви резултати, започнаха критиките към него. Постоянно и активно. На всичкото отгоре, Арагонес постоянно напомняше чрез пресата кой създаде "селексион" и кой донесе най-голямата слава за последните години. Тежко наследство наистина.....

Феновете и експертите така и не стигнаха до сърцето му и не го заобичаха. Даваха акцент повече на неговата външност, наричаха го "Горския" заради фамилията му или "Господин Картоф" заради сходството му с известната играчка с мустаци на главата. Но истината е, че по-скоро трябваше да се обръщат към него с прозвището "Супер Марио". Защото Висенте знае как да побеждава и преодолява препятствия. Той изигра повече от триста мача за Реал Мадрид като опорен полузащитник и според очевидци, които си спомнят играта му, нелошо се включваше и в създаването на атаките. Но основната му задача е да унищожава. В националния отбор на Испания също записа участие, в това число и за провала на "Ла Фурия" на Евро 1980. Но главните му успехи са с Реал - пет титли и четири Купи на Испания. А след това беше кариерата му на треньор. И винаги със своя верен помощник Тони Гранде, също толкова незабележим и скромен. Тренира Реал, след това Бешикташ, а сега националният отбор на Испания.

Пътят на Висенте с първия отбор на Реал Мадрид не бе никак лек. Той работи с дубльорите, а след това на два пъти сменя уволнени специалисти, но всеки път изкачваше "бланкосите" на върха на клубния футбол. Той си остана последният треньор на Кралския клуб, който успя да вдигне Купата на Европейски шампион! И то два пъти. Нека добавим и двете титли на Испания, както и "малките неща" като Суперкупите и Международната купа. Не е ли внушителна колекцията? Боске обаче напусна по възможно най-грозния начин Реал Мадрид - бе обвинен от Перес, че не е позьор.

"Виждам умора във Висенте. Искам да бъда честен - ние вярваме, че това не е треньорът на нашето бъдеще", заяви цинично Перес и още по-цинично му предложи синекурна длъжност в клуба. Висенте стана и си тръгна тихо, а ексцентричния Флорентино продължава да е президент на клуба, който седем години вече се намира в миманса на европейския футбол.

След като си почина след провала в Бешикташ, дел Боске не се поколеба да поеме "Ла Фурия". Веднага победи във всичките си мачове от груповата фаза на турнира и се класира са Мондиал 2010. Какво стана след това - всички помним. Както и как излезе от шока на "бомбата с швейцарския механизъм".

Не, Висенте не е "Горски" в никакъв случай. Той е архитект, с опит на практикуващ психолог - след загубата на старта на Световното в ЮАР не отстъпи от схемата си на игра с два опорни полузащитника, не се поколеба да остави Торес на резервната скамейка и не се изплаши да включи Педро в стартовия състав, или чудесният му ход с включването на Навас срещу Хондурс. Може колкото си искаме да го наричаме консерватор, но Испания взе Световната купа! А впрочем, той и след финала остана спокоен, колкото можеше, въпреки, че стана първият испански треньор, който печели Мондиал! Епохално! Наистина епохално за един скромен човек, който на 9 юни 2009 година, след победата на „Ла Фурия"над Азербайджан с 6:0 стана първия треньор в историята на футбола, който спечели първите си десет мача при своя дебют (убеден съм, че едва ли е търсил рекорда).

Искам да завърша обаче с нещо друго. Казахме - той е разрушител и такъв стил наложи в ръководения от него отбор. Сам обяви: „Защо трябва да дам на противника топката, за да играе? По-добре е да я задържим и да чакаме да сгреши". Всеки както му е угодно може да оцени работата на Боске (лично на мен не ми харесва стила с който играе Испания). Но само опитен и професионален фотограф знае важността на статива и обектива. Националният отбор на Испания без Висенте е висококачествена снимка. Такива са и немците, аржентинците, бразилците и англичаните. Но къде са те? А испанската картина без Висенте дел Боске щеше да бъде също осветена. Но с него - архитектът тя се превърна в най-качествената снимка в света. Пей Испания и обичай своя голям треньор!