Световното първенство е към своя край и въпреки, че финалът е в неделя, можем спокойно да поразсъждаваме върху някои от горещите теми на Мондиал 2010. Провалите и успехите вървят ръка за ръка на подобни състезания, но ние сега няма да говорим за героите на деня или за неудачните изпълнения на футболистите, считани от самото начало за фаворити.

По-скоро след снощния полуфинал (Б.ред. - вторник вечер) между Уругвай и Холандия, ми се иска да си спомним правилото, че извън Европа никога европейски отбор не е ставал световен шампион. Това обаче беше до снощи, когато "оранжевите" победиха "урусите" в един много драматичен мач и като имаме в предвид кои са останалите полуфиналисти, то можем да кажем, че правилата вече не важат, защото за първи път в историята на футбола отбор от Европа ще спечели Мондиал, който се провежда извън Стария континент. Освен това, за втори пореден път пък световен шампион ще бъде определен в мач между два европейски отбора. Преди четири години Италия победи Франция след изпълнение на дузпи, а ако Германия отстрани Испания, ще се повтори примерът от 2006 г., когато две граничещи страни играха за златните медали.

Съвсем нормално е да възкликнем, как така се промениха нещата само за една седмица? Защото ако критиците на европейския футбол твърдяха досега (не без основание), че той е получил сериозен удар на международно равнище, в момента не им остава нищо друго освен да замълчат. Сега, с три отбора от Европа на полуфинал и европейски финал въпросът е: какво се случи за това време и най-вече наистина ли най-добрите европейски отбори са толкова добри?

На Мондиал 2010 представителите на Стария континент бяха 13 на брой - всеки със своите традиции и цели, надежди и шампионски амбиции. Кампанията обаче на Италия и Франция бе очевиден фарс. Капитулацията на французите ще си остане класика във футболната история на 21 век, а нещата не са по-различни при италианците, които като действащи шампиони останаха последни в групата си след футболния "колос" Нова Зеландия. На фона на очакванията на феновете, същото можем да кажем и за Англия, които тръгнаха за Африка с мисълта за титлата. Едно е да искаш, друго е да можеш обаче. Сблъсъкът с бойната машина наречена Германия не се оказа никак здравословен за англичаните и Капело бързо си върна звездите на Острова. А защо тук да не включим и отбора на Сърбия? С футболистите, които имаха "плавите" спокойно биха достигнали поне до четвъртфинал.

След груповата фаза на турнира, от 13 европейски отбора останаха шест, а след осминафиналите - три. Представителите на Южна Америка бяха четири, а по всичко изглеждаше, че поне три ще продължат напред, защото Бразилия излезе като фаворит срещу Холандия, а Аржентина срещу Германия. Заговори се за финал в стил Копа Америка и отново критиците на европейския футбол имаха думата. В крайна сметка е по-добре в момента да замълчат и знаем защо.

Убеден съм, че никой не може да оспори, че Испания, Холандия и Германия заслужават своето място на полуфиналите на Мондиал 2010. Никой няма да оспори и факта, че всеки един от тях заслужава, а и ще бъде достоен шампион в неделя. И трите отбора успяха, защото играят по предварително начертана стратегия - проектирана от треньорския щаб -, а това изисква дисциплина от играчите. Тя не винаги може да се следва, защото има прекрасни индивидуални таланти във всичките три отбора, но все пак, всичко е в рамките на нормалното и когато бъде нарушена драстично - идват лошите резултати. Например Германия загуби от Сърбия, и това стана защото бе нарушена дисциплината на германците, но Льов бързо поправи нещата. Можем само да се възхищаваме на Висенте дел Боске, Берт ван Марвайк и Льов за тяхната тактическа проницателност, благодарение на която в комбинация с уменията на играчите си постигнаха този успех.

"Трябва да има дисциплина и спазване на тактическите указания на треньора от целия отбор. Това може да е много трудно за най-креативните играчи, но го налага съвременния футбол. Разбира се, всичко зависи от играта, но това е ключът за успеха", заяви преди Световното Марвайк. Просто, ясно и точно.

Освен това Льов и дел Боске направиха това, което Капело не успя - мобилизираха хората си и накараха футболистите да се концентрират върху изпълнението на задачите. Същото можем да твърдим и за Марадона. Но аз мога да кажа, че европейските треньори са треньори, а не мажоретки. Защото всичко бе забавно с Аржентина докато "албисилесте" излизаше срещу по-слаби отбори. Но ето, че Германия показа на целия свят, че аржентинците няма да се разминат с тази си игра срещу най-силните съперници...

Сега смело може да кажем, че кампанията в Южна Африка и на трите европейски отбора е успешна. Каквото и да стане в сряда или в неделя вечер, футболистите на Испания, Холандия и Германия могат да се завърнат у дома си седнали спокойно в бизнес класата и когато слязат от самолета да вдигнат високо глави. Първо, защото те донесоха много радост на своите привърженици, и второ, благодарение на тях ние забравихме за нашите претенции към европейските отбори, след като новият световен шампион със сигурност ще бъде от Европа. А кой точно от тримата големи - това ще разберем в неделя, 11 юли. Спомняте ли си за правилото, че стереотипът на европейските отбори им пречи да побеждават извън границите на Стария континент? Аз вече не.