Неделният игрови ден на Световното първенство по футбол ни подари поредният повод да говорим за съдийството и въвеждането на видеоповторенията в срещите. За невеселата част от карнавала на съдийските грешки на настоящия Мондиал ще стане дума по-надолу, но няма как да пропуснем тази тема, която докара много нерви на зрители, футболисти и треньори, но най-лошото е, че повлия изцяло на резултатите в срещите. А и до този момент съдиите не бяха грешали в такива големи мащаби, а какво ли ще бъде ако пратят незаслужено на финал някой?

Разбира се, Световното в Бразилия е далече, но карнавалът сега е в Южна Африка. Карнавал на съдийските грешки, които по своите мащаби надминаха милата ни и родна „А" ПФГ. А ние се жалваме, че нашите съдии развалят футбола в България! Оказа се, че българските длъжностни лица не могат да се опрат на малки пръст на хора като Ларионда, Розети или Ал Хамди!

Какво бе общото между срещите Германия - Англия и Аржентина - Мексико? Освен, че победителите щяха да се срещнат на четвъртфинал, в резултатите от двубоите се намеси съдийската ръка. И де да бяха допуснати грешките в сложни ситуации.....Така например цял свят видя гола на Лампард и засадата на Тевес. Единственото различие е, че на аржентинците признаха гола, а англичаните просто ги ограбиха. А да не говорим, че двама нападатели на Германия бяха в засада при паса на Нойер за първия гол, включително и авторът на попадението Клозе! Но засада не бе фиксирана!

Тези несправедливи решения в известна степен погубиха и англичани, и мексиканци. Защото играта на ощетените отбори бе представена в най-добрия си образ - британците се съвзеха от головете и наложиха скоростен футбол, с който натикаха съперника си в неговата половина, а мексиканците играха като с равен с именития си и страшен съперник. Но след съдийските куриози играта им изобщо не се разви по план, особено видно това бе за родоначалниците на футбола. „Лъвовете" рухнаха психически, абсолютно загубиха интерес към играта и престанаха да чувстват топката.

При мексиканците се получи друга ситуация. „Албисилесте" след гола се въодушевиха, притиснаха съперника си и увеличиха преимуществото си. В интерес на истината, Аржентина е най-щастливия отбор на Мондиала. Или просто Марадона принуждава съдиите да губят концентрация? Дали е парадокс не зная, но в четирите срещи на южноамериканците бяха вкарани три гола не по правилата, като повечето съдийски грешки бяха в тяхна полза. Дон Диего по принцип много вярва на съдиите и ги подкрепя, но предполагам никой не е забравил ситуацията с „Божията ръка", която за съжаление има и български привкус. Само да не стане така, че вместо Англия, която все още е обидена на аржентинския селекционер, този път потърпевш да бъде тимът на Германия.

Но нека се върнем към темата. Като се замисли човек, не са ли много две ужасяващи грешки за няколко часа - грешки с размерите на Гренландия? Но по-важното е - какво ще се предприеме, за да бъдат избегнати в бъдеще? Как ли мисли господин Блатер?

Болшинството от любителите на футбола отдавна обсъждат темата с видеоповторенията на спорните ситуации и сегашният Мондиал потвърди тяхната правота. Грешките станаха твърде много и ако съдбата си върна на Франция за дългата ръка на Анри, то сега в борба за титлата продължават отбори, на които съдиите помогнаха откровено. А най-жалкото е, че ФИФА сама постави арбитрите в подобна ситуация. Например за наказание при удар с лакът. На първо време да - това е логично. Но медалът има и обратна страна. Защото никога и никой не може да разбере без повторение дали наистина един играч е ударен с лакът или не. А когато това става в наказателното поле, пред гола - е нещата стават твърде сложни за всички. Футболистите това го знаят прекрасно...и с радост се възползват - както например Кейта го направи с Кака.

Или нека погледнем правилото за засада. Дори ръката на някой нападател да е със сантиметър по-близо до вратата, отколкото на защитника - трябва да се свири. Кои очи на терена могат да видят тези 5-10 сантиметра! И отново на преден план излизат видеоповторенията и колко е по-лесно, защото след спорните ситуации, милионите зрители - тези пред телевизионния екран и тези на стадиона виждат ясно спорната ситуация.

Но защо все пак ФИФА не иска да вземе пример от баскетбола, ръгбито, тениса и хокея? Блатер издига на пиедестал много важна причина: „ Това ще обезчовечи футбола". Аз обаче не вярвам на уважаемия президент и истината е, че повечето хора не му вярват. По-скоро за мен това са красиви думи, прикриващи нещо много по-сериозно. В по-малка или по голяма степен....може би ФИФА се бои да не загуби властта си над футбола? С помощта на съдиите може много леко да се контролира хода на една среща. Това мое мнение може би е твърде дръзко, но на фона на последните събития - твърде правдоподобно! Само нека се замислим дали Платини щеше да изпрати пародията на отбор наречена Франция в ЮАР или Барселона щеше да стане европейски шампион през 2009 година при наличието на видеоповторения?

В заключение, нека добавим, че футболът е спорт, но във всеки спорт трябва да има справедливост. Нежеланието да се използват технически средства само насърчава нечестната игра и оставя горчив вкус в любителите на Цар Футбол. Ако бъдат обаче използвани технологиите, то това само би подобрило имиджа на играта, както и морала на футболисти и треньори. Защото сега, на четвъртфинал - по пътя към титлата ще излязат един срещу друг отбор, който вкара гол от засада и отмениха редовен гол в неговата врата, а от друга страна срещу него застава отбор, чийто първи гол на осминафинала бе от явна засада, а това не е най-доброто за всички които обичаме най-популярният спорт в света. Стига карнавали.....