Все повече внимание в разследването на масовото влизане на мигранти в Сеута се насочва към ролята на организираните футболни агитки в Мароко. Според разследването на испанските власти социалните мрежи са изиграли ключова роля в координацията на случилото се, а в полезрението на разследващите попадат и някои от най-радикалните фенски групировки в мароканския футбол.

На 30 и 31 юли 2026 г. Сеута бе поставена пред безпрецедентно изпитание, след като огромен брой хора се опитаха да достигнат до испанската територия от Мароко. Испанските служби са получили предварителни сигнали за призиви в социалните мрежи за масово преминаване както през сухопътната граница, така и по море. Според разсекретени документи на 29 юли Националният разузнавателен център на Испания е предупредил както испанските институции, така и мароканските служби за организирани призиви.

И тук нашият фокус се насочва към мароканските футболни ултраси.

Има ли учудени?

Испанските разследващи са установили, че привърженици на Магреб Тетуан и Раджа Казабланка са реагирали с одобрение на случилото се, докато на някои стадиони са били показвани хореографии и транспаранти, свързани с претенциите към Сеута и Мелиля.

Футболните агитки в Мароко отдавна представляват добре организирани структури със собствени комуникационни канали и способност за бърза мобилизация на голям брой хора. Именно това според испанското издание е една от причините разследващите да разглеждат евентуалната им роля в разпространяването на посланията, свързани с масовото преминаване към Сеута.

Особено внимание е отделено на Green Boys – групировката, свързана с Раджа Казабланка. Сред младите хора, достигнали до Сеута, са били забелязани лица, за които се твърди, че имат връзки с ултрас групировката. В същото време членове на Siempre Paloma от Магреб Атлетик Тетуан са били заснети с транспарант, претендиращ за марокански суверенитет над Сеута и други испански територии в Северна Африка.

Това не е първият случай, в който марокански футболни привърженици използват стадиона като платформа за политически послания. Само няколко дни преди публикацията на Estadio Deportivo фенове на Магреб Асосиейшън Спорт от Фес показаха по време на мач от Африканската Шампионска лига транспарант с надпис "Сеута и Мелиля: два града, една родина: Мароко“. Транспарантът е бил поставен в сектора на ултрас групата Fatal Tigers, но впоследствие е бил свален.

Случаят придобива още по-голяма чувствителност заради обтегнатите отношения между Испания и Мароко. Сеута и Мелиля са испански автономни градове в Северна Африка, докато Мароко отдавна предявява претенции към тях. През последните седмици футболът постепенно се превърна в още една сцена, на която този спор се проявява – този път чрез трибуните, транспарантите и социалните мрежи.

Испанското разследване обаче все още не дава окончателен отговор на най-важния въпрос: докъде точно се простира ролята на футболните ултраси?

Една от разглежданите хипотези е, че структурите на радикалните агитки са могли да бъдат използвани като средство за разпространяване на информация и мобилизиране на хора. Това обаче остава хипотеза, а не установен факт. Именно тази граница е изключително важна, защото наличието на националистически послания по стадионите не доказва само по себе си участие в организирането на масовото преминаване.

Още по-сложна става картината заради предварителните предупреждения на испанските служби. Разсекретените документи потвърждават, че властите са знаели за призивите за масово преминаване още преди случилото се. Това обаче не означава автоматично, че е имало централизирана операция или че зад нея стоят мароканските власти.

Испанското правителство отхвърля подобни категорични заключения. Министърът на транспорта Оскар Пуенте например заяви, че публикуваните документи не доказват организирана операция от страна на мароканските власти. Така разследването се оказва разпънато между две различни версии – от една страна, съществуват данни за предварителна координация и масово разпространявани призиви, а от друга, все още липсват достатъчно доказателства, които да установят кой точно стои зад тях.

Именно тук ролята на ултрасите се превръща в една от най-интригуващите линии на разследването. Тези групировки не са просто събрани на стадиона фенове. Те разполагат със собствени канали за комуникация, силно разпознаваема идентичност и способност да достигат до хиляди хора за кратко време. В определени моменти трибуните могат да се превърнат в мощна платформа за политически и националистически послания.

Но между политическата пропаганда на стадиона и реалното участие в организиране на миграционна акция има огромна разлика.

Именно затова всяко заключение за пряка роля на ултрасите трябва да бъде направено изключително внимателно. Фактът, че определени групировки са изразявали подкрепа за мароканските претенции към Сеута и Мелиля, не означава автоматично, че са организирали или координирали опитите за масово преминаване. Необходими са доказателства за конкретни действия, а не само за политически симпатии или националистически лозунги.

В същото време трудно може да се пренебрегне символиката. Футболът в Мароко вече се е превърнал в една от най-видимите сцени, на които националистическите настроения могат да бъдат демонстрирани пред огромна публика. Сеута и Мелиля са чувствителна тема, а когато тя се появи върху огромен транспарант на футболен стадион, посланието трудно остава само в рамките на 90 минути.

Точно тази смесица между футбол, социални мрежи, национализъм и геополитика прави случая толкова необичаен. Стадионът вече не е просто място за подкрепа на даден отбор. За някои групировки той се превръща в трибуна за послания, които имат пряко отношение към отношенията между държавите.

А социалните мрежи добавят съвсем ново измерение. Послание, което преди би останало в сектора на стадиона, днес може за минути да достигне до хиляди хора, да бъде препубликувано и да се превърне в инструмент за мобилизация. Именно затова разследващите проявяват интерес към комуникационните мрежи около ултрас групировките.

Засега обаче мистерията остава.

Има предварителни предупреждения. Има призиви в социалните мрежи. Има организирани футболни агитки, които открито използват националистически послания. Има и лица, за които се твърди, че са свързани с определени ултрас структури. Но все още няма окончателно доказателство, което да свърже всичко това в една централизирана схема.

И може би точно това е най-интересната част от историята. Във футбола границата между страстта към клуба и политическата идентичност понякога е почти невидима. В Мароко тази граница изглежда още по-тънка, когато става дума за територии като Сеута и Мелиля.

Футболните ултраси могат да бъдат публика, организирана общност, политически глас или мощна комуникационна мрежа. Въпросът е дали в този конкретен случай са били само зрители на събитията или са се превърнали в част от механизма, който ги е задвижил.

Отговорът на този въпрос може да промени изцяло разбирането за случилото се в Сеута.

Защото ако разследването докаже пряка координация, историята вече няма да бъде само за миграция и граница. Тя ще бъде за това как футболът, социалните мрежи и геополитиката могат да се слеят в един опасен механизъм за масова мобилизация.

А ако доказателства за такава връзка не бъдат открити, ултрасите ще останат само една от многото хипотези около мистерията.

Засега Сеута остава с въпросителните, а испанските власти продължават да търсят отговор на най-важния въпрос: кой превърна призивите в социалните мрежи в реална масова акция?

И докато този отговор липсва, сянката на мароканските футболни трибуни продължава да стои над едно от най-загадъчните събития по испанската граница.