Журналистката Вероника Брунати написа статия, с която благодари на Лионел Меси след оттеглянето на 39-годишния футболист от националния отбор на Аржентина.

Освен всичко останало, Брунати си спомни историята за това как Меси ѝ предложил помощ след смъртта на съпруга ѝ, журналиста Хорхе "Ел Топо“ Лопес през 2014 година. Таксито, в което той се намирал, било блъснато от автомобил на престъпници, които бягали от полицейско преследване.

"Не съм писала няколко дни. Не можех да намеря думите. Ще разкажа на децата си нещо, което искам да запомнят за Меси и техния баща. И си мисля: какво ли би написал Ел Топо днес?

Майка ми ме гледа. Казвам ѝ, че я обичам. Махам ѝ от телевизора, докато говоря за Меси. Чувствам, че я обичам. И си мисля за всички онези случаи, когато тя ме е виждала да излизам на терена заедно с Меси, за да отразявам мачовете на националния отбор.

Достатъчно ли съм ти казвала, че те обичам, мамо? Тя беше с мен в Бразилия, Чили, Съединените щати, Русия и на много други места. Помагаше ми с децата, за да мога да върша работата си.

Все още не мога да намеря думите, за да обясня нещо, което дори не знам как да обясня: половината си живот съм отразявала националния отбор на Аржентина с Меси. Меси беше всичко за нас. Всичко, което ни вдъхновяваше. Всичко, което ни даваше надежда. Всичко, на което ни научи с характера си. Защото авторитетът на Меси като човек е огромен.

Благодарение на Меси животът ми стана по-добър. И животът на Ел Топо. И животът на децата ми. Защото Меси е уникален вид щастие.

След инцидента с Ел Топо Меси ме покани в тренировъчната база "Жоан Гампер“. Той ме поздрави, прегърна ме и ме попита: "Какво мога да направя за теб, за Агус и Лусия?“ Той помнеше имената на децата ми! Бях изненадана. Не знаех какво да кажа. Какво можех да поискам от Лионел Меси? Не знаех.

Той каза: "Искам да ви помогна. Какво мога да направя за тях?“ А аз му отговорих: "Бъди Лионел Меси. Децата ми се радват, когато те виждат, Лео. Децата ми често плачат. Просто искам отново да ги видя да се смеят.“ Лео ме погледна и каза: "Не. Нещо друго, Веро...“

Аз казах: "Ако не успея да си намеря друга работа, ако нещата станат трудни, ще изпратя автобиографията си на баща ти. Кълна се.“ Никога не му казах, че съм на дъното. Никога не му казах, че не знам как да продължа сама. Той настояваше. "Е, да – казах му аз, – някой ден да се срещнеш с Агус и Лусия. Нищо няма да ги направи по-щастливи.“ И бях права.

Меси е такова огромно щастие. Бях толкова щастлива да пътувам и да отразявам събитията около него. Чувствах се като супермайка. Невероятно е да го кажа така, но е истина. Меси ме вдъхновяваше. Даваше ми сили, когато нямах такива.

Той ме подтикна да направя неща, които никога не съм си представяла, че мога: сама, с двете си малки деца, да пътувам по света и да следвам националния отбор. Десетки пътувания, стотици мачове, смесени зони, интервюта, толкова много държави. Толкова много пъти без сън, без храна, без почивка. Затова просто искам той да бъде много, много щастлив. И да му благодаря. Винаги. За всичко.

Меси е аржентинец. Но понякога си мисля, че трябва да бъде обявен за обект на световното наследство. Защото дори да спре да играе за националния отбор, дори един ден да се оттегли от футбола, има нещо, което никой няма да може да му отнеме: щастието, което ни подари. Щастието, което продължава да ни дарява. Щастието, което подари на децата ми, щастието, което подари на Ел Топо, щастието, което подари на мен.

Може би това е най-великото му наследство. Не титлите. Не рекордите. Не головете. Щастието. Да даряваш щастие на другите. Такова, което остава завинаги. Благодаря ти, Лео. За всичко. И за това, че направи живота малко по-щастлив за онези от нас, които имаха късмета да се срещнат с теб“, пише Брунати.