През уикенда Ювентус победи с 1:0 Сампдория и за четвърти пореден път спечели титлата в Серия А. FUTBOL TV поздравява всички почитатели на "Старата дама" и същевременно се опитва да разбере причините за успеха на италианския колектив, който без ярка и впечатляваща игра, за пореден път узакони господстващото си положение на Апенините и успя да направи пробив в Европа.

Доверие към големите

В Ювентус има двама футболисти, които не може да определим като еталони на поведение, но нито един друг играч от "бианконерите" няма авторитета на Андреа Пирло и Джанлуиджи Буфон. Първият възкръсна след пристигането си от Милан, а вторият отдавна доказа, че е голям вратар и победител. Опитът на Буфон и Пирло е много важен за успеха на Ювентус.

Пресметливост

Тук не говорим, дали играта на отбора се харесва или не на някого. Ювентус винаги се стреми да бъде себе си. Работи се в един ритъм и стил, дори тимът е лесно познаваем и предсказуем, но в същото време е трудно да копираш работата му. Ювентус побеждава по точки, без да се опитва да унищожава противниците си, головата разлика няма никакво значение, а попаденията не се броят. Най-важното нещо е крайният резултат.

Дори да вземем работата на Алегри, ще видим, че промените, които направи треньорът, по никакъв начин не промениха лицето на Ювентус. Дали "бианконерите" ще играят с трима или четирима в защита, дали ще са без класически нападател или ще използват трекуартист в даден мач, основният принцип на работа е стабилността. А тази стабилност се изразява и в това да се издържи на удара. Колективът на Алегри наистина успява да устои на ударите, играейки с четирима или петима защитници, като интересното е, че в същия този момент опорните полузащитници имат качествата да градят атаките.

Разпределение на силите

Тук е огромната разлика между Ювентус на Конте и Ювентус на Алегри. Отборът се научи правилно да разпределя силите си. Торинци губят, когато поражението не оказва никакво влияние в таблицата за класиране, побеждават със сила, когато това е необходимо (например, с Монако) или постигат удобен солиден резултат, както срещу Борусия Дортмунд. Най-важното нещо е постигането на крайната цел. Дори да вземем това, че Алегри много искаше титлата преди днешния сблъсък с Реал Мадрид, но в същото време отборът не проведе никакви празнувания на успеха.

Хитрост

Ювентус е един от малкото отбори в Европа, който притежава умението да излъже своя противник, създавайки грешно впечатление. Истината е, че "бианконерите" не играят атрактивно, дори понякога може да видим нескопосани действия в някои от футболистите. Липсват пробивни играч, с голям демарш, които да хвърлят противниковата отбрана в паника. Ювентус дори няма висока преса, а процентът на точните пасове е по-голям при защитниците, отколкото при играчите в средата на терена. Много често торинци играят по-лошо от съперника си, но постигат резултати. Когато обаче по-внимателно се вгледаме и видим добрата работа във въздуха в своето и чуждо наказателно поле, атаките през центъра с бързо прехвърляне на топката в областта пред противниковата врата, веднага става ясно откъде идват и успехите на този отбор.

Голмайсторът

По-горната причина е в пряка връзка с присъствието на Карлос Тевес в отбора. Просто Ювентус си намери своя голмайстор, който в началото бе обвиняван за психически нестабилен и дори бе критикуван, че е взел фланелката с номер "десет". Покупката на Тевес обаче стана ключова. Карлос вкарва във важните мачове, забързва играта и прави така, че пасовете на полузащитниците да носят заплашителен характер. Ювентус имаше нужда от такъв футболист, чиято роля може да бъде сравнена само с тази на Луис Суарес в Ливърпул.

Спокойствието

Който и елемент от сегашния Ювентус да вземем, ще видим е него едно голямо спокойствие, което е непривично за италианските отбори. Някога, през 90-те, великият тогава Милан демонстрираше подобно нещо. Сега картината се повтаря. Дори Карлито прилича на примерен труженик, който съвестно и без много шум си върши работата. При "бианконерите" няма търкания или вътрешни конфликти, всеки съвестно си върши работата, а това помага да избегнат кризите - като психологическите при Рома или както при Наполи е отсъствието на правилна настройка за различните турнири. Най-голямото спокойствие при италианския шампион обаче идва от това, че, за разлика от Барселона, Реал Мадрид и Байерн, за Ювентус не е толкова важно постоянно да доказва тоталното си превъзходство и това, че е специален. Този отбор просто без много шум си върши работата.