Вероятно Италия е страната с най-много екстравагантни президенти на футболни клубове - като се започне със Силвио Берлускони и Масимо Челино и се стигне до Маурицио Дзампарини, а в най-новата история и до Масимо Фереро. Нашият разказ обаче е свързан с бивш бос, който изминава пътя от обикновен шофьор на камион до президент на футболен клуб и накрая до затвора.

Безумията на Лучано Гаучи не познават граници и вероятно бившият предприемач е номер едно по лудост сред своите колеги. През 1991 Гаучи купува скромния Перуджа от Серия С1 и за пет години успява да ги върне в елита след 20-годишно отсъствие. Президентът прави огромен бизнес с привличането на неизвестни играчи от низшите дивизии, които след това продава на голяма печалба. Заедно с Перуджа той притежаваше и Витербезе, където през 1999 г. назначава за треньор Каролина Мораче - първата дама на подобен пост в италианския футбол!

Тук някъде свършват добрите моменти от работата на Гаучи, който ще бъде запомнен с уволнението на корейския футболист Ан Юнг-Хван, с чийто гол Италия бе елиминирана на осминафиналите на Мондиал 2002 ("Нямам намерение да плащам заплатата на някой, който съсипа италианския футбол"), както и с опита да подпише с шведката Хана Люнгберг и германката Бригите Принц.

Босът се опитва да се възползва от това, че в разпоредбите е забранено картотекирането на жени-футболисти в мъжки отбори. Тези намерения принуждават намесата на ФИФА, а Италианската Федерация променя правилника, което вбесява президента на Перуджа и той обявява, че ще картотекира кон. По-късно Гаучи подписва със сина на либийския лидер Маумар Кадафи, който наема за личен треньор Бен Джонсън, а за технически консултант Диего Марадона. По-късно третият син на Кадафи ще бъде заловен с кокаин и ще си остане с 30-те минути игрово време за Перуджа.

Освен това отборът играе с екипи ушити от фирма Galex, чиято продукция никой не е виждал на пазара, а мнението за производителя е, че става дума за обикновен малък цех, намиращ се в таванско помещение или мазе. В последствие ще се окаже, че това е подставена фирма, която има за цел да прикрие финансовите машинации на Гаучи.

С Лучано е свързана и още една история, която малко хора знаят. Успешното подписване с Хидетоши Наката през 1998 година носят на Перуджа страхотни печалби, което обаче хвърля президента в света на илюзиите: в Азия е пълно с добри и евтини футболисти, само трябва да ги качиш на самолета и да ги доведеш в Италия. Покупката на Ан само подкрепила тази увереност. Лучано се обкръжил с азиатски съветници и изработил свое мото: "Ние откриваме таланти и правим пари".

"В света има милиард и половина китайци. Сред тях трябва да има поне един феномен! Аз ще го доведа тук", често казвал Лучано, обкръжен от усмихнатите си азиатски съветници.

През август 2000 година Перуджа обявява за наемането на полузащитника на Съчуян Ма Минъю. Бомбата е налице - Серия А получава своя първи китаец, за когото е заплатена колосалната за тогава сума от 500 000 долара.

Залата за пресконференции е пълна, никой до този момент не е виждал феномена. И всички остават изненадани! ... Вместо всесилен самурай, пред журналистите се появява нисичък човек с лице и тяло на 40-годишен счетоводител. Преслужбата на Перуджа уверява, че играчът е на 27 години, но според китайски източници истинската възраст на играча е 32 години.

"Аз ще съм по-добър от Наката. Видях как играе Неста, той е добър, но аз ще се справя с него. Казвате, че Дел Пиеро е Пинторикио, в такъв случай ме наричайте Микеланджело", заявява Ма.

Независимо от емоционалното начало, китайският феномен нито един път не се появява на терена. За него казват не само, че не можел да спира топката, но и да подава точно. Той не научава нито една дума на италиански, изобщо не разговаря със съотборниците си - според тях, Ма като куршум напускал тренировъчното игрище и след триминутен душ, веднага се прибирал у дома си. Феноменът или Микеланджело дори не знаел имената на съотборниците си. Този трансфер се оказва пълен провал.

След изтичане на договора за наем китайският футболист се прибра в родината си и повече никой не чува за него. Малко след това Гучи уволнява всичките си азиатски съветници, които също изчезват от общественото внимание.

В Умбрия обаче остават легендите. Според някои от тях, Лучано внасял от Китай нелегална работна сила - някои от хората работели в гаража, други в кухнята, а трети били обикновена прислуга и черноработници. А Ма Минъю станал футболист - за разнообразие.

Истината все още остава скрита и едва ли някой ще я научи.

Очевидното обаче е, че ако в Китай е имало феномен, то Гучи не го е намерил.