Полузащитникът на Ювентус Андреа Пирло призна в своята автобиография, че през 2010 година той е можел да се окаже в Барселона, където го е канел тогавашния старши-треньор на каталунците Хосеп Гуардиола. Сегашният наставник на Байерн Мюнхен е поканил италианския футболист в своя кабинет, за да го убеди да премине в лагера на каталунците. Самият Пирло, играещ по онова време за Милан, разказа подробности от тази история.

"Добре ли се чувстваш, Андреа?", попита Гуардиола на чист италиански и започна да разказва за това, какво представлява Барселона, че каталунците са специален свят, съвършена машина, която той лично сам е построил.

"Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш", каза треньорът.

"Благодаря за поканата", отговорих аз.

"Ти си нужен тук, Андреа", каза ми той. Пеп не приличаше на човек, който обикаля в кръг. След няколко минути той вече тръгна в атака. Като треньор се бе научил да атакува и стилът му на нападение бе безупречен.

"Ние и така сме силни, аз не мога да помоля за нещо повече, но ти можеш да станеш глазурата на тази торта. Ние търсим алтернативен полузащитник в сравнение с Шави, Иниеста, Бускетс. Това можеш да бъдеш ти. Имаш всичко, за да играеш в Барселона и най-важното - ти си играч от световна класа", каза Гуардиола.

В продължение на половин час аз основно мълчах и слушах рядко кимвайки с глава. Бях толкова зашеметен от случващото се, че моите реакции се забавиха. Бях потресен от ситуацията, но това бяха приятни усещания.

"Вече разговаряхме с Милан. Те казаха "не". Но няма да отстъпим, защото сме Барселона и всичко може да се промени", убеждаваше Хосеп.

На практика, както и в случая с Реал, аз бих допълзял на четири крака в Барселона. Това бе най-добрият отбор в света тогава. Защо така говори? Никой не бе виждал от толкова дълго време футбол, какъвто показваха каталунците. Всички тези кратки пасове и феноменални способности да се поддържа владението на топката.

Преговорите продължиха известно време и в края на краищата Милан не ме пусна. Предполагам, че те изобщо не са имали намерение да го правят. Тогава Милан все още вярваше в способностите ми и поради това ме задържа. Преговорите никога не отидоха твърде далеч. Имаше някои думи, кратка кореспонденция, но нищо по-съществено", спомня си Пирло.