Бившият изпълнителен директор на Милан Марко Фасоне смята, че проблемите на италианския футбол са много по-дълбоки от представянето на националния отбор в един конкретен квалификационен цикъл. В интервю за Flashscore по време на Portugal Football Summit той говори за липсата на италиански футболисти в Серия А, бързото израстване на Комо и развитието на модела с множество клубове под обща собственост.

Според Фасоне фактът, че Италия не е успяла да се класира за три поредни световни първенства, не може да бъде обяснен само с работата на един селекционер или с неуспеха в отделна квалификационна кампания. Той вижда причините в продължителен спад на италианския футбол и най-вече в начина, по който функционира вътрешното първенство.

"Има много причини, не само една. Но когато един цикъл продължава толкова дълго, си длъжен да погледнеш структурата и правилата на системата“, заяви Фасоне. По думите му данните показват, че италианските футболисти получават твърде малко възможности в Серия А, което ограничава и избора на националния отбор.

Фасоне смята, че настоящите правила не подпомагат достатъчно развитието на местните таланти. Според него трябва да се търсят механизми, които да насърчават клубовете да развиват и използват италиански играчи, вместо системата да оставя националния отбор с твърде малък кадрови ресурс.

"Общият брой италиански футболисти, които могат да играят за националния отбор, е много, много малък“, отбеляза той. Фасоне призова за промени на ниво Италианската футболна федерация и УЕФА, които да създадат по-добри условия за развитието на местните футболисти.

В този контекст Комо представлява особено интересен пример. Клубът направи впечатляващ скок от Серия B до най-високото ниво на италианския футбол, а сега вече се конкурира и на европейската сцена. В същото време обаче моделът му предизвиква дискусии заради сравнително малкия брой италиански футболисти в състава.

На въпроса дали Комо е част от проблема или част от решението, Фасоне отговори кратко: "И двете“.

Той обаче подчерта, че лично харесва начина, по който е развит клубът през последните години. Според него Комо може да бъде "еталон“ за останалите италиански клубове, макар че интересите на един клуб и на националната федерация естествено не са напълно еднакви.

Според Фасоне Комо е изградил своята стратегия върху маркетинга, инфраструктурата и международната популярност на града и езерото Комо. Именно тази стратегия е позволила на клуба да инвестира сериозно още преди приходите му да нараснат значително.

"Как можеш да подобриш продукта си, ако чакаш приходите да се увеличат? Приходите идват, след като си инвестирал, и това е вярно за всеки бизнес, не само за футбола“, обясни той. По думите му собствениците на Комо са действали като предприемачи, инвестирайки предварително с очакването резултатите да доведат до последващо увеличение на приходите.

Фасоне обаче поставя под въпрос и част от финансовите правила, които регулират европейския футбол. Според него ограниченията върху разходите спрямо приходите могат да затруднят клубове, които искат бързо да се изкачат на по-високо ниво.

"Не можете да развиете клуба си, ако приходите ви са ниски“, заяви той, като добави, че именно случаят с Комо показва необходимостта от по-гъвкав подход към развитието на клубовете. Според Фасоне подобни примери не трябва автоматично да бъдат отхвърляни заради несъответствия с определени правила, а да се търси начин системата да позволява устойчив растеж.

Другата голяма тема в разговора е моделът с множество клубове под една собственост. През последните години такива структури се превърнаха в значима част от футболната индустрия, като сред най-известните примери са City Football Group и мрежата от клубове, свързани със собствениците на Челси.

Фасоне смята, че този модел може да работи, ако бъде организиран правилно. Ключът според него е клубовете в една група да бъдат различни по размер, ниво и държава. Така футболистите могат да получават възможности на различни етапи от развитието си.

"Можете да изградите път за развитие на футболистите, започвайки от най-малкия клуб и постепенно преминавайки към по-голям“, обясни Фасоне. Според него различните регулации в отделните държави също могат да бъдат използвани при изграждането на подобна мрежа.

Той все пак поставя важно условие – всичко трябва да се прави в рамките на правилата и клубовете от една група да не се оказват в конфликт чрез участие в едно и също международно състезание.

"Ако правите всичко това, спазвайки правилата, и избягвате клубовете да играят в едно и също международно състезание, съм много уверен, че мултиклубната собственост може да бъде добър път към растеж“, каза той.

Фасоне, който през годините е консултирал различни инвеститори, навлизащи във футбола, посочи и най-честата грешка на новите собственици. Според него те често приемат, че щом са постигнали успех в недвижимите имоти или друга индустрия, могат да приложат същите принципи и във футбола.

"Футболът е напълно различен свят. Това е единственият свят, в който вашите футболисти, вашите служители, са финансов актив“, обясни той.

Затова съветът му към новите инвеститори е да пренесат във футбола само част от опита си от други бизнеси, а не да се опитват да копират целия модел.

Така разговорът с Фасоне очертава две свързани, но различни картини на италианския футбол. От една страна, той вижда сериозен структурен проблем с развитието и използването на местните футболисти. От друга, случаят с Комо показва как голяма инвестиция, ясна бизнес стратегия и дългосрочен подход могат да променят съдбата на клуб, който само преди няколко години беше далеч от европейския футбол.