"Лудостта около мен не ме притеснява. Оставам себе си. Човек, който знае, че само упорита работа ще доведе до нещо. И благодарение на нея вкарвам толкова много голове. Много съм доволен от головете, а не за това, че благодарение на тях се намирам на обложките" - казва нападателят на Милан Кшищоф Пьонтек  в ексклузивно интервю за Przegląd Sportowy, което FUTBOL TV публикува без съкращения.

- След фантастичния мач с Аталанта разговаряхте с треньора на националния отбор Йежи Бжечек. Имате ли договореност, че срещата с Австрия във Виена ще започне с Кшищоф Пьонтек като титуляр?

- Бих искал националният  да бъде отбор, да спечели квалификационните мачове за Евро 2020 и да се класира за финалната част. Със сигурност треньорът има добро главоболие, защото тримата нападатели - Роберт (Левандовски), Арек (Аркадиуш Милик) и аз - сме в отлична форма. Нека да видим как ще се измъкне от това. Всичко се решава от треньора. Ние всички трябва да направим всичко, за да бъдем в стартовия състав. В кря на краищата, за това и играем  футбол, за да бъдем  в стартовия състав.

- Можете ли да си представите игра според схемата 4-4-2 с двама нападатели, където например ще играете заедно с Роберт Левандовски? В Милано играете като единствен  нападател.

- Но в края на краищата, аз играх за  Дженоа в атака с Куаме и се допълвахме добре. Аз съм различен тип нападател, за разлика от Арек (Милик) или Роберт (Левандовски). Нямам проблем да взаимодействам с никой от тях. Струва ми се, че отборът трябва да извлече максимална полза от играта с  двама нападатели, защото сме наистина във форма.

- Някой в ​​Полша би искал всичките трима да участват едновременно. Виждате ли такава възможност?

- Ще трябва да практикуваме и да видим какво ще се получи. Треньорът трябва да има своя собствена концепция, правото на избор на тактика за играта принадлежи на него. Това, което той мисли, ще видим по време на тренировъчния лагер преди мача с Австрия.

- В понеделник La Gazetta dello Sport ви нарече  "Пьонтекщайн“. Те пишат, че съчетавате в себе си някои от качествата на най-добрите легенди на Милан: интуицията към гола  на Индзаги, скоростта на удара на Шевченко, играта с главата на Джилардино, акробатиката на Марко ван Бастен и личността на Ибрахимович. Те отидоха твърде далеч с последния, защото Златан би казал, че отива в националния отбор да играе като титуляр  или въобще няма да ходи...

- Стоя твърдо на земята. Знам, че сега имаме много добри нападатели, и тримата сме в отлична форма. Решението се взема от треньора. В момента не искам да мисля за мачовете на националния отбор. В Милано ме очакват важни мачове - в Серия А и в Купата на Италия.

- Как се чувствате с тези сравнения с легендите на Милан и това как ви хвали италианската преса? Веднага след мача с Аталанта написаха: "Магьосникът", ""Превръща в злато всичко, което той докосва с крак", "Чудовище и машина за убиване".  Радвате ли се  или това не ви вълнува?

- Що се отнася до легендите на Милан, ако аз, както пише La Gazetta, наистина притежавам  всички качества на тези велики играчи, щях да съм най-добрият играч в историята. Но това все още е дълъг път. Надявам се, че Милан  ще се прероди с мен и някой ден наистина ще бъда достоен за подобни сравнения. Не споделям всички тези похвали, само някои от тях отбелязвам. Приятелите  ми изпращат новини за мен. Но аз се отнасям спокойно към това. Всичко това не увеличава натиска върху мен. На някои корици наистина прекаляват. Но аз оставам себе си, човек, който знае, че нещо ще се случи само чрез упорита работа. И именно благодарение на нея аз вкарвам толкова много голове. И с тях съм по-доволен, а не с факта, че благодарение на тях ме качват на кориците.

- Да поговорим за гола с Аталанта. Той е удивителен - вкара го с гръб към вратата. Случайност или така искахте?

- В първия момент исках да се преместя към далечната греда, но разбрах, че топката ще дойде близо. Стрелях според  ситуацията. Не съм се целил, не знаех къде е вратата или къде е вратарят. Но, както се оказа, ударът бе перфектен.

- Възможно ли е да повторите такъв гол? Видях, че малко преди това, по време на тренировката, се опитахте да стреляте с гръб  и го направихте.

- Ще бъде трудно да вкарам за  втори път точно по същия начин, но подобни голове  винаги могат да бъдат отбелязани.

- Беше невероятно важен мач  за Милан. Губехте от противник в борбата за Шампионска лига, който по това време бе по-добър от вас. И изведнъж, както пише Corriere dello Sport, "Пьонтек измисли гол, който даде вяра на отбора му, а хвърли Аталанта в депресия".

- Струва ми се, че това беше решаващият гол на мача. Аталанта игра много по-добре през първото полувреме, бяхме в отбрана, имахме една или две ситуации за отбелязване. Не можахме да организираме играта си. Този гол  ни позволи да променим картината на играта, да покажем такъв Милан, който искаме да бъдем във всеки мач. Започнахме да играем по-добре и заслужено спечелихме.

- Голът, който направи резултата 3: 1, отбелязан от теб с глава, бе първи, който Милан отбеляза от статично положение  след почти година. Преди няколко дни италианските медии цитираха треньора Михал Пробеж за това, че още не сте показали най-доброто от себе си  и трябва да се изчака, докато Пьонтек започне да играе с главата си. Е, ти започна.

- Наистина, в Полша вкарах повече голове с главата си и само два в Серия А. Това вероятно се дължи на факта, че не се центрира толкова много към мен. Понякога нямах късмет, както в срещата  с Парма, когато ударих греда. Но като цяло, няма значение за мен дали топката ще удари мрежата, след като я ударя с левия крак, десния или с главата.

- Има ли някакви елементи в играта на нападателя, които бихте искали да подобрите?

- Разбира се. Във футбола трябва постоянно да подобрявате уменията си. Как да се отстранят техническите дефекти и да се подобри физическото състояние. Опитвам се да подобря играта с главата си, играта си с гръб към вратата, ударите с двата крака и позиционната игра. И виждам, че всичко върви в правилната посока.

- Ще звучи като фраза от филма "Момчетата не плачат“, но имате невероятно силна психика. Не се вижда, че ще се поддадете на натиск под влиянието на очаквания, голям мач, медийна лудост. Затова нарушавате стереотипа за полския футболист, който се нуждае от време, за да се адаптира след напускане на Полската лига?

- Напуснах Полша, когато бях готов за всички тези предизвикателства, във всички отношения - физически, морални, технически. Бих могъл да го направя и преди, но предпочитах да остана в полската Висша лига за още една година и абсолютно не съжалявам. Трябва също да призная, че бях много добре приет в съблекалнята в Дженоа и в Милан. Атмосферата е невероятна, на практика е семейна. Всеки има много добри отношения един с друг. Това определено също ми помогна да се адаптирам.

- С кои от играчите в Милан имате по-добър контакт, с кои добри отношения?

- Имам добри отношения с всички в отбора, но най-добре с тези, с които седя на една маса, докато се храним, т.е. с Чалханоглу, Бакайоко, Пакета, Кесие, Родригес и Борини. Създадохме истински отбор.

- Съдейки по социалните мрежи, често общуваш с Бакайоко. Очевидно е, че той вече слуша полския рап?

- Пуснах му песента "Бакойоко“  на Тако Хемингуей. Тя наистина му хареса. Той не я познаваше преди и дори не бе чувал  изпълнителя. Помоли ме да го  поздравя. Включва постоянно и може би дори ще му направи някакъв подарък.

- По-важно е взаимното разбирателство на терена. Вярно ли е, че питате съотборниците си за конкретни решения и предавания?

- Ние практикуваме различни схеми на терена, начина на движение, но според мен най-важният е директният контакт точно преди мача. Молба: подавайте ми  по този начин и по този начин ... Преди мача  с Наполи треньорът ни показа какви грешки правят техните защитници, договорихме се как да ги използваме и това работи добре.

- Феновете на Милано  сравняват две снимки: вие, радостни на раменете на Пакета, и много подобна снимка с Шевченко на гърба на Кака. Те се надяват, че ще бъдете същите творчески двойки. Наистина ли се разбирате добре?

- Имаме отлични взаимоотношения един с друг на терена и извън него. Той вече знае какви топки искам да получа. Аз също го питам как е по-удобно за него да играе. Човекът има невероятни технически умения. Той дава вертикален пас  до определена точка и аз мога да използвам това. Ще говорим помежду си, защото това е важно. Ако експертите казват, че благодарение на нас играта на  Милан е станала по-креативна, мога само да бъда щастлив. Въпреки че, много моля, не забравяйте, че не сме сами на терена, винаги сме единадесет. Всички работят в екип. Аз също се опитвам да помогна на защитата, да си взаимодействам с моите другари. Тогава получавам такива добри пасове от тях, както от Родригес в мача срещу Аталанта. Имаме млад, креативен и технически силен отбор. Ние попаднахме в тима в точния момент и искаме да използваме това. Искаме да играем в Шампионска лига и да стигнем  колкото е възможно по-далече в Купата на Италия.

- Обещах на феновете в Полша, че ще ви попитам за Йерба Мате, която пиете през цялото време. Получихте ли този навик тук в Италия или в Полша от южна Краковия?

- Сам стигнах до това. Четох за напитката  в интернет. Сравнявах и проверявах. Това е много добра и здравословна напитка. Пия червено и жълто.

- Имате ли диета, като например Роберт Левандовски, който благодарение на нея избягва травми толкова дълго?

- Не използвам специална диета, просто се опитвам да ям здравословни храни. Направих проучване за непоносимост, но не открих никакви проблеми с глутен или лактоза, така че не искам да ги изоставям. В Миланело, където между другото можете да ядете по всяко време, главният готвач вече  знае точно какво ми харесва, какви са моите навици, какво да готви за гостуванията  и какво да прави  всеки ден. В Миланело готвачите приготвят храната индивидуално в съответствие с предпочитанията на всеки играч, което е страхотно.

- Наистина ли базата на Милан  (Миланело) е толкова класна?

- Не е случайно, че и се възхищават. Това е обект от  най-високо световно ниво. Има всичко, от което се нуждае един футболист. Разполагаме със стаи, храна. Когато исках да резервирам ресторант в Милано, където масата трябва да се резервира две седмици по-рано, беше достатъчен  един телефонен разговор от Миланело. Има седем полета, включително две отопляеми, което позволява тренировки при снеговалеж, едно в зала  и отделно само за вратари. В допълнение, тук има две спортни зали, плувен басейн, биологична регенерация и MilanLab, където ни проверяват във всяко отношение.

- Бутонките са  вашият работен инструмент. Какви трябва да бъдат те, за да изпълнят ролята си, за да сте доволни от тях?

- Удобни, защото ако не са приспособени за вас, понякога след мач краката ви болят. Аз играя с бутонки  на Adidas X18 и както можете да видите от примера с първия гол срещу Аталанта, понякога те отбелязват головете  за мен (смее се). Те са удобни и това е най-важното нещо. Те нямат връзки, така че не се развързват, което може да те разсее.

- Не мога да не питам за жеста с пистолети, защото целият свят вече говори за него. Изглежда, че е разработена от най-добрите PR мениджъри. Или наистина е случайно?

- Беше спонтанно! В дебюта си в Дженоа  вкарах два гола в Купата на Италия. След първия гол бях на колене, както обикновено. След втория  ръката  по някакъв начин сама се сгъна за изстрел. Това добре се прие и жестът се превърна в талисман, защото все още не спирам да вкарвам голове.

- Какво чувствате, когато феновете запеят тази песен с изстрелите: “Pom, Pom, Pom, Pom!" Както на трибуните в Бергамо?

-По време на мача не я чух, защото бях напълно фокусиран върху играта, така че нищо не стана. Но гледах видеото. Чувството бе страхотно, защото е удивително, че феновете на Милан толкова бързо се влюбиха в мен и ме приеха. За тях искам да съм във форма, да вкарвам голове, да помагам на отбора. Аз съм нападател, създаден съм за това.