За да се появи този материал на бял свят има една единствена причина и това е церемонията по връчването на „Златната топка" в Цюрих, по време на която се случи най-неочакваното нещо - Лео Меси получи наградата, а Отбора на ФИФА бе съставен само от футболисти на Примера дивисион - по пет на Реал и Барса и един от Атлетико... тъй де, за да не вземат да се скарат грандовете и да се разсърдят испанофилите.

Искам да ме разберете правилно. Аз, както и голяма част от любителите на футбола останах настрана от шумовете около „Златната топка", тъй като ми е все едно кой ще спечели наградата. Самото Мероприятие (много обичам тази дума когато става дума за милиционерски и нагласени неща) от две години се е превърнало във фарс, а и онази вечер празнувах Ивановден. Но истината е, че нямах и особено желание да гледам трагикомичния спектакъл на ФИФА, тъй като не харесвам да ме правят на глупак (Спомняте ли си онази реклама на една известна марка шампоан: „Ако си измиете косата и ставате невидими" - така и не съм го пробвал, няма и да го пробвам, макар че отдавна смениха рефрена). Главната причина да не бъда съпричастен към пародията с Глинената топка е, че обективността и конкуренцията в тази надпревара умря отдавна. Знам, че ще се появят хора, които с пяна на уста ще ме обвинят в предубеденост, че не разбирам от футбол, че съм хейтър и кой знае какво още ще ми кажат за това, че се ОСМЕЛЯВАМ да говоря против техния идол. И когато става дума за идоли и кумири, се сещам за думите на един велик лорд, който преди това е бил генерал: „ Силата на глупаците е в обединението и за това са измислили партиите и кумирите". Никога не забравяйте тази мисъл, макар и изречена преди сто години, защото тя ще ви държи здраво стъпили на земята и няма да позволи да ви лъжат. Или поне не толкова много както в епохата на Блатер и Ко.

И така, Лионел Меси спечели за четвърти път т.нар. „Златна топка". Няма що, страхотна изненада. Аз обаче искам да обърна внимание на останалите кандидати и след това отново ще се върна към големия аржентинец с прякор „Бълхата".

Роналдо проведе великолепен клубен и национален сезон. Той помогна на Реал по категоричен начин да стане шампион и да изпревари Барселона, а също така изведе своята страна на бронзовия пиедестал на Евро 2012. Вероятно именно по тази причина не му тръгна добре новата кампания - докато Лео се печеше на слънцето, португалецът се потеше по европейските терени. Но все едно да пълня каца без дъно. „Златната топка" отиде при Меси.

Иниеста бе просто великолепен на Евро 2012. Именно в този турнир Испания игра под настроението и диригентската палка на Андрес, а не на Шави и в крайна сметка „Ла Фурия" спечели състезанието. Иниеста е съвременният символ на обикновеното момче с простовато лице, доказващо не с думи, а с действия класата си. Но за красиви истории не дават Златни топки. Не и във времето, в което живеем.

И сега нека видим какво направи аржентинеца. Меси подобри някакъв рекорд, който после се оказа, че не е рекорд, защото в Африка се намери друг по-добър голмайстор и това не се хареса на ФИФА. Интересното е, че головете на Лео не помогнаха на Барселона по никакъв начин - каталунците не спечелиха нищо значимо. Най-парадоксалното е, че Меси дори не игра добре през цялата година, а само в определен отрязък от време, а жалкото е, че по-голямата част от 90-те отбелязани гола са в шампионат, в който има два майсторски отбора, а останалите са за фон - всичко това е с по-голяма стойност от спечелването на европейска титла! Явно подобен факт няма никакво значение и започвам да подозирам, че дори Леонид Брежнев или Ким Ир Сен не са се радвали на такъв култ към личността. Какво ще кажете да присъдят пожизнено на Лео „Златната топка", а парите от разни там церемонии да се дават на гладуващите деца в Африка? И без това цирка прилича на театър с един актьор, което предизвиква скука от своята баналност.

Най-големият майтап обаче е избора на Отбора на ФИФА, в който например няма нито един играч победител в Шампионска лига.

Тук пародията е още по-пълна. Шест испанеца, двама бразилеца, португалец, колумбиец и аржентинец. Може да го кажем и по друг начин - петима представители на Реал Мадрид, толкова на Барселона и един на Атлетико. Ясно, разбрах вече. Зад пределите на Испания няма футбол. Да, Фалкао е там, но и за слепите е ясно, че за да не се наруши равновесието на двата гранда е добавен и „Ел Тигре". По темата за най-силните футболисти за 2012 година много е говорено, но ще ми простите, ако попитам: по какво чудо в Отбора се озоваха Марсело и Дани Алвеш? Мадридският ляв беше много добър през пролетта, но забравихте ли, че след това се лекуваше и възстановяваше. Алвеш дори не е най-силният краен защитник в Барселона, да не говорим в света. Даниел проведе най-слабата си година в Барселона! Пике? А грешките му срещу Осасуна и закотвянето след това на пейката от Гуардиола? Самият Пеп призна, че Жерар не е в добра форма. Дори около многострадалният Касияс има много въпроси.

Основният въпрос обаче е: къде са Лам, Пирло, Мата, Дрогба, Буфон, къде са победителите от Шампионска лига? Къде е Ван Перси, който проведе фантастичен сезон в най-силното първенство на планетата и с не по-малко феерия започна този?

Тъжният извод, който мога да направя след целия фарс е, че Роналдо се превърна във фон и красива декорация на нещо смешно, а Иниеста никога няма да видим да получава заслужена индивидуална награда. Да не говорим, че маестрото Пирло едва ли някога може да мечтае, че ще бъде номиниран, а още по-малко например злодея Ибрахимович. Тогава какво да се учудваме, че по време на Мероприятието Моуриньо риташе футбол със сина си, а половината футболен свят не се интересуваше какво се случва с „Бълхата" и останалите любимци на Блатер? Всъщност, има ли някакво значение за тези, които са си запазили разсъдъка, дали Меси ще спечели 97 „Златни топки" или Бускетс ще влезе в Отбора на Швейцареца? Никакво. По-важно е другата година отново да посрещнем Ивановден. От мен, Наздраве!