Диего Симеоне вероятно е най-трудният съперник на Ханзи Флик в испанския футбол. Аржентинският специалист отдавна е намерил начин да противодейства на прословутата висока защитна линия и капаните за засада на Барселона. Още през първия сезон на германеца начело на каталунците Атлетико показа, че може да създава сериозни проблеми на този стил на игра. През миналата кампания мадридчани на два пъти препречиха пътя на съперника към трофеите – в Шампионска лига и за Купата на краля. Особено болезнени за Барселона бяха разгромът с 4:0 в Мадрид в турнира за Купата на краля и убедителната победа на Атлетико с 2:0 на "Камп Ноу“ в най-престижната европейска надпревара.

Преди поредната среща Симеоне призна, че защитата срещу настоящия състав на Барселона може би е станала дори по-трудна. Според Чоло отборът на Флик е по-непредсказуем след напускането на Роберт Левандовски, тъй като в атаката вече няма един изявен централен нападател, около когото да се изгражда играта. Освен това Рафиня придава допълнително разнообразие на нападението. Иронията е, че бразилецът успя да разгърне потенциала си в новата роля именно заради принципната позиция на Атлетико да не продава Хулиан Алварес. Мадридчани не му позволиха да преследва мечтата си, за която самият нападател говореше. Психологически трудният период обаче отдавна е зад гърба му. Алварес се извини на привържениците и темата беше затворена.

Дебют по мадридски сценарий

Ханзи Флик имаше поне две сериозни причини за притеснение преди двубоя. Първата беше свързана с отдавнашен и почти хроничен проблем – десния фланг на защитата. Жул Кунде и Хави Еспарт продължаваха да отсъстват, а в трети пореден мач под Ламин Ямал действаше номиналният полузащитник Фариняс. Той вече беше натрупал известен опит на тази позиция, но едно е да се изправиш срещу Алавес или Астън Вила, а съвсем друго – срещу Атлетико.

Още по-сериозен проблем за гостите беше отсъствието на контузения Родри. Избраният за негов заместник Бернал е футболист от съвсем различна класа. Именно той не успя да пресече дългото подаване на Ли Кан Ин от десния фланг към Алварес при головата атака на мадридчани, а след това позволи на Хулиан да центрира по земя към Джулиано Симеоне. В този епизод обаче имаше пропуски и на други футболисти, включително на Пау Кубарси.

По-правилно би било обаче да се отдаде заслуженото на Атлетико, който впечатли с начина, по който преодоляваше пресата на съперника чрез бързо прехвърляне на играта от единия фланг към другия. Като цяло мадридчани дълго време бяха значително по-опасният отбор. Още преди гола на Коке Алварес получи отлична възможност да излезе сам срещу вратаря, но Жоан Гарсия спаси героично. Малко по-късно Пубил засече центриране от корнер, но топката срещна напречната греда.

При Барселона обаче трябва да се има предвид, че индивидуалната класа на някои от футболистите е толкова висока, че те не се нуждаят дори от чисто голово положение, за да създадат опасност. Понякога им е достатъчен само миг, за да измислят собствен шанс. Ударът на Педри в напречната греда и пробивът на Ямал, завършил с опит за изстрел в близкия ъгъл, бяха доказателство за това.

В края на първото полувреме мадридчани бяха наказани за опита си прагматично да дочакат почивката. Футболистите на Симеоне се прибраха прекалено дълбоко в наказателното поле, а Педри успя да придвижи топката до опасна зона. Последвалото неточно подаване на Фермин към Бернал доведе до отскок на топката обратно към него и последва неспасяем удар. Така Барселона успя да се върне в мача в момент, когато Атлетико изглеждаше по-близо до това да затвърди превъзходството си.

Фермин е неудържим

През второто полувреме двубоят се превърна в истинска битка, в която инициативата можеше да премине във всяка посока, а цената на всяка грешка нарастваше с всяка изминала минута. Грешка на Джулиано Симеоне не доведе до гол единствено благодарение на отличния шпагат на Пубил. Самият защитник обаче малко по-късно можеше да се превърне в антигерой, след като неволно отклони с крак удар на Педри. Топката за щастие на Атлетико премина покрай вратата, докато Ян Облак я проследяваше с поглед.

За разлика от значителна част от първото полувреме, Атлетико вече играеше с по-изразен акцент върху защитата. Това обаче беше по-скоро заслуга на Барселона и най-вече на Педри, който в отсъствието на Родри отново пое доминиращата роля, с която се отличаваше през миналия сезон. Допълнителна стабилност на каталунците придаде и появилият се след почивката Френки де Йонг.

Барселона за дълги периоди лишаваше съперника от притежанието на топката. Дори при тези обстоятелства Алварес успя да намери пространство и опита да прехвърли Жоан Гарсия, но Симеоне реши да пусне Александър Сьорлот, който е способен да задържа дългите подавания и да осигурява изход от натиска.

Само че отново Фермин Лопес се оказа решаващ. Той направи отлично ускорение зад гърба на защитата след подаване на Ямал, а Ганцко не успя да реагира навреме. Атлетико отново трябваше да променя схемата си, но този път вече се намираше в критична ситуация. Симеоне предприе сериозни промени в центъра на терена и пусна допълнителен нападател – Дейвид, в опит да върне равновесието.

Флик отговори с поредица от прагматични смени. Кристенсен се появи на терена, за да противодейства на Сьорлот, а Ерик Гарсия и Гави трябваше да внесат допълнителна дисциплина в заключителните минути. Въпреки това Барселона не се отказа от характерния си футбол, продължи да доминира и само малшансът попречи на каталунците да отбележат още веднъж, след като Ямал не успя да стигне до подаването на Антъни Гордън.

Погледнато реалистично, Атлетико така и не получи възможност да си поеме дъх в заключителната част на срещата. Мадридчани, които дълго време успешно се противопоставяха на Барселона, постепенно загубиха контрол върху случващото се на терена. Каталунците демонстрираха търпение, качество и тактическа гъвкавост, а Фермин Лопес се превърна в един от големите герои на вечерта.

Победата е изключително важна както за Барселона, така и лично за Ханзи Флик. След болезнените поражения от Пари Сен Жермен и Реал Мадрид каталунците успяха да спечелят голям мач и да се оттеглят за паузата за националните отбори като лидери в класирането, с аванс от три точки. Това е не просто ценен успех срещу един от най-неудобните съперници на германския специалист, а и важен психологически отговор след трудния период.

Впрочем, една усмивка преди международната пауза никога не е излишна.