50 години по-късно, легендите Хосе Анхел Ирибар и Инаксио Кортабаррия отново развяха забраненото знаме "Икуриня“, за да напомнят за времената, в които футболът извоюва свободата и днешния просперитет на Страната на баските.

Разбира се, в наши времена за подобна проява никой няма да бъде подложен на репресии. Жестът преди снощното дерби между Атлетик Билбао и Реал Сосиедад е символичен и по-скоро цели да напомни за едни по-мрачни времена. Времена, в които 83-годишният днес Хосе Анхел Ирибар и 76-годишният Инаксио Кортабаррия рискуваха свободата си, за да направят същото за първи път преди половин век.
Когато нещата бяха съвсем различни...

Под железния юмрук на диктатурата

Испания преживява тежки десетилетия по време на диктатурата на генерал Франсиско Франко, управлявал с желязна ръка страната от 1939 до 1975 г. Да, имало е борба с комунисти, левичари, либерали, троцкисти и сталинисти – в това отношение генералът буди възхищение в много консерватори и антикомунисти и сега. Но като цяло човешките права не са гарантирани, а несъгласните с режима изчезват безследно.

Още по-тежко е положението на малцинствата, които са се сражавали срещу Франко по време на Гражданската война. Да се определиш като каталунeц, баск или галисиец тогава означава да се обявиш за враг на властта и да приемеш последствията – ти и семейството ти.

"У дома, във фермата, разговаряхме на баски, но публичното използване на езика бе преследвано. В колежа "Ла Сал“ в Билбао един монах ни учеше на народни песни. В тях нямаше нищо политическо, но въпреки това го принудиха да напусне. Такива бяха времената", спомня си Хосе Анхел Ирибар, европейски шампион от 1964 г. и легенда на Атлетик Билбао

В отговор на репресиите малцинствата оказват съпротива, която е почти изцяло мирна и се изразява в културни и просветни инициативи.

Мрачните години на терора и икономическия колапс

Съществуват обаче и три страшни букви – ЕТА. Организацията на баските радикали е основана през 1959 г., сближава се с КГБ и разпространява терор из цяла Испания.

През 1973 г. нейни бойци убиват министър-председателя Луис Кареро Бланко. А колко случайни минувачи загиват при бомбените атентати на организацията, е трудно да се преброи.Преките жертвите са стотици, а косвените надхвърлят хиляда.

Излизането от дома не гарантира успешно прибиране, нападенията на банди и грабежите са ежедневие, а уличната престъпност отстъпва само на тази в Белфаст. Самият район се превръща в най-бедния в Испания, с голяма безработица и нисък стандарт на живот.

Смъртта на Франко на 20 ноември 1975 г. дава надежда за мир и промяна. Появява се възможност напрежението да бъде намалено и да бъдат гарантирани повече свободи, така че младите хора да престанат да търсят отговор на потисничеството чрез тероризъм. Но властта в Мадрид все още отказва да отстъпи.

Операция "Икуриня“: Планът на "Троцки“

"Тогава всички обществени прослойки се обявиха за баски. Но министърът на вътрешните работи Мануел Фрага Ирибарне заяви, че Икуринята ще бъде внесена единствено през трупа му“, разказва бившият ляв защитник на Реал Сосиедад Антонио де ла Ос Уранга.

Именно той измисля и организира всичко. Заради тази акция Уранга дори получава от съотборниците си прякора Троцки.

На 5 декември 1976 г., когато двата най-големи баски клуба Атлетик Билбао и Реал Сосиедад трябва да се срещнат в дербито, Антонио подготвя Икуринята – традиционното знаме на баския народ, което все още е извън закона. По времето на Франко притежанието му може да доведе до затвор, и то за няколко години.

"Днес тези знамена се продават на всяка крачка, но през 1976 г. човек можеше да се сдобие с такова само нелегално. За щастие сестра ми работеше в шивашка фабрика в едно селище и я помолих да го ушие. Тогава не попаднах в списъка на играчите и трябваше да отида сам на стадион "Аточа“. Полицията по онова време претърсваше щателно всеки баск. Знаех това и се подготвих. В моя Fiat 128 Sport мястото за резервната гума беше трудно достъпно, затова скрих пакета със знамето там. Полицаите претърсиха колата, но не го откриха", разказва Антонио де ла Ос Уранга - "Троцки“.

По това време целият отбор на Реал Сосиедад вече знае за подготвяната акция. Всичко е предварително планирано, а Салва Ириарте успява да вземе пакета от Уранга през прозореца на съблекалнята. След това капитанът на Реал Сосиедад Кортабаррия се приближава до футболистите на Атлетик Билбао, които все още не подозират нищо.

"Бяха двама – Кортабаррия и Лучано Мурильо. Те ни разказаха за тази възможност. Аз бях капитан, но не можех сам да взема подобно решение. Разговарях с отбора и всички – подчертавам, абсолютно всички – се съгласиха. Сега или никога!", споделя Хосе Анхел Ирибар.

Под дулата на автоматите

Днешните млади футболисти трудно могат да си представят каква е била обстановката през 1976 г. Тогава служители на силите за сигурност са разположени на всеки пет метра в тунела под трибуните, а около терена полицията образува почти непрекъсната редица. Голяма часть от служителите на реда са въоръжени с автоматично оръжие.

Няма социални мрежи и подкасти, медиите са под строг контрол, а репортерите – щателно проверявани какви материали ще публикуват. Картина, която по нищо не се различава от тази в тоталитарна България и социалистическия лагер, наложена с репресии и сила от СССР.

"Тунелът на "Аточа“ бе прекалено тесен, а Гражданската гвардия бе навсякъде. Ако бяхме опитали да пренесем знамето оттам, щяха да ни заловят. Затова Ириарте го скри в чантата на масажиста, където имаше бинтове и бутилки с вода. Аз седнах на първия ред, точно над резервната скамейка. Когато двата отбора вече излизаха на терена, скочих долу и, преди да ме хванат, подхвърлих чантата на Кортабаррия", припомня Антонио де ла Ос Уранга.

Именно така, с дързостта на един истински авантюрист, се ражда онази прочута историческа снимка. Ирибар и Кортабаррия излизат начело на двата тима, държейки заедно зелено-червено-белия флаг.

"Всички осъзнавахме какви могат да бъдат последствията, защото постъпката ни беше незаконна. Но бяхме убедени, че моментът е настъпил“, казва Ирибар.

Когато виждат Икуринята, служителите на Гражданската гвардия първоначално се втурват към нея на терена. В същото време обаче привържениците по трибуните се подготвят за ответна реакция. Седемнадесет хиляди разгневени фенове срещу стотина полицаи – кой ще надделее? Главният офицер по сигурността на стадион "Аточа“ бързо се обажда на губернатора, който, уплашен от кървав бунт, нарежда всичко да остане без последствия.

Пътят към триумфа и мира

За Страната на баските това се оказва реален исторически поврат. Медиите се отприщват в публикуването на събитието, започва открит разговор за потисничеството и само няколко месеца след безнаказаната акция на футболистите, парламентът в Мадрид официално отменя забраните върху баския език, националната символика и самоуправлението.

Репресиите постепенно остават в миналото, а пред региона се открива пътят към развитие на автономията в рамките на Испания. Истинска победа! При това постигната по абсолютно мирен път.

"Това бе нашият обществен дълг като спортисти. Трябваше да ускорим процеса и да дадем своя принос за извоюването на свободата", разказва Салва Ириарте.

Що се отнася до самия футболен двубой тогава, Реал Сосиедад постига безпрецедентна победа с 5:0. Четвъртият гол е дело на Хесус Мария Сатрустеги – един от най-великите майстори на играта с глава за своето време.

"Боже мой! Пропуснах всичко, което летеше към мен, но въпреки това това е най-хубавият ми спомен от дербито“, шегува се великият вратар Ирибар, който след края на кариерата си става съставител на първия речник на спортната терминология на баски език.

Футболът като двигател на прогреса

Днес, половин век след онзи паметен ден, Страната на баските е регионът с един от най-високите стандарти на живот в цяла Южна Европа, изпреварващ значително средните икономически показатели за Испания. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е втори в страната веднага след този на Мадрид и е над средния за Европейския съюз, а безработицата е двойно по-малка в сравнение с останалата част от Иберийския полуостров.

Още по-впечатляващо изглеждат данните за дълголетие и сигурност: средната продължителност на живота тук е сред най-високите в света – 84.6 години, а градове като Билбао, Сан Себастиан и Витория редовно се нареждат сред най-сигурните и зелени градски зони на континента.

Когато Ирибар и Кортабаррия стъпиха отново на терена снощи, те не просто напомниха за едно старо футболно съперничество. Те показаха как съединението на два враждуващи отбора в името на националната кауза може да счупи оковите на тиранията. Историята на Икуринята е най-чистото доказателство, че когато едно общество избере пътя на мира и взаимното уважение пред терора и разделението, прогресът е неизбежен, а плодовете от него се усещат от поколения наред.