Микел Оярсабал никога не е бил сред най-шумно рекламираните футболни звезди, но днес името му е на устата на всички.

Четири гола за Испания на Световното първенство – кой всъщност е той? И защо все още не играе за някой от европейските грандове?

29-годишният капитан на Реал Сосиедад (Ла Реал) само се усмихва на подобни въпроси. Отдавна е избрал своя път, колкото и старомоден да изглежда той в днешния футбол. Оярсабал е един от малкото останали футболисти, верни на един-единствен клуб. И няма намерение някога да напусне Сан Себастиан.

Именно неговата класа, интелигентното му движение без топка и головият му нюх днес могат да изведат Испания до световната титла.

Световното първенство през 2026 година безспорно принадлежи на големите звезди. Лионел Меси, Килиан Мбапе, Ерлинг Холанд, Хари Кейн и Майкъл Олисе оправдават огромните очаквания, бележат попадения и продължават да пишат история.

И тогава поглеждаш към листата на голмайсторите.

Номер 21 на Испания, футболист на Реал Сосиедад. Как е възможно? Грешка в статистиката?

"Повярвайте ми, в момента той е един от най-добрите нападатели в света. Единственият му проблем е, че неговият клуб рядко играе в Шампионската лига. Много хора извън Испания просто не са го виждали и затова няма толкова много почитатели. Но той се позиционира великолепно между централните защитници. Той е като акула“, казва героят от Мондиал 2010 Давид Вия.

Двубоят срещу Австрия беше идеалното доказателство за думите му.

В един момент изглеждаше, че физическият исполин Кевин Дансо напълно е обезвредил Оярсабал. Баскът спокойно наблюдаваше как Педри организира атаката, но в секундата, в която пасът беше насочен наляво към Марк Кукурея, той експлодира. Ускори рязко, спря около точката за изпълнение на дузпа и с едно докосване прати топката в мрежата.

В друга ситуация се движеше дълбоко между линиите, объркваше своя пазач, а щом видеше свободно пространство, моментално атакуваше именно него, като едновременно показваше на съотборниците си къде да подадат.

Две различни ситуации. Две различни движения. Два привидно лесни гола.

"Микел отново показа, че е истински футболист. Признанието, което трябваше да получи много по-рано, идва именно сега“, заяви селекционерът на Испания Луис де ла Фуенте.

Австрийският наставник Ралф Рангник също остана впечатлен.

"Дори не знам какво още може да подобри този испански отбор. Те работят като перфектен часовник. Подобно нещо могат да покажат най-много още два или три национални отбора.“

А в центъра на това испанско съвършенство стои именно Оярсабал – юноша, капитан и клубна легенда на Реал Сосиедад.

Малцина си дават сметка колко пъти големите европейски клубове са се опитвали да го привлекат.

Само Манчестър Сити направи два сериозни опита – през 2019 и 2021 година. Английският шампион беше готов да му предложи пет или шест пъти по-висока заплата, но и двата пъти баскът каза едно просто "не“.

И това не е случайно.

Оярсабал е родом от Страната на баските.

Родителите му живеят в Ейбар, където той прави първите си стъпки във футбола, преди през 2011 година да премине в академията на Реал Сосиедад.

"Когато бях малък, с баща ми ходехме да гледаме Давид Силва, който тогава играеше за Ейбар. Но ние винаги сме били привърженици единствено на Ла Реал.“

Провинция Гипускоа е едно от най-специалните места в испанския футбол. Почти всяко талантливо дете преминава през погледа на скаутите на Реал Сосиедад. Ако притежава дори малка искра талант, то попада в академията Субиета, където младите играчи се възпитават не само като футболисти, но и като личности.

"Някой ден ще завършим випуск от инженери и математици без нито един футболист и тогава ще ме уволнят за некомпетентност“, шегуваше се бившият спортен директор Роберто Олабе.

Именно в тази среда израстват Оярсабал, Мартин Субименди, Робин Льо Норман, Антоан Гризман и Шаби Алонсо.

Оярсабал идеално се вписва в тази философия. Спокоен, интелигентен и скромен, той завършва Университета в Деусто със специалност "Бизнес администрация“, за да има резервен план, ако футболната му кариера не се развие успешно.

В началото играе като дясно крило и се опитва да имитира стила на Ариен Робен и днешната звезда Ламин Ямал.

Но природата си казва думата.

"Като ученик играех не само футбол, но и хокей на трева, където отбелязвах много голове. В главата ми постоянно звучеше една мисъл: "Няма значение колко си пропуснал. Важното е да вкараш повече.“ Сякаш винаги усещах миризмата на головете.“

Именно този инстинкт постепенно го премества към центъра на атаката – възможно най-близо до вратата, където днес е един от най-смъртоносните нападатели на Мондиал 2026.

Далеч не е физически звяр и не притежава убийствената скорост на най-бързите нападатели, но Микел Оярсабал има други качества, които не се забелязват от пръв поглед.

"На фланговите футболисти им трябва много време с топката, за да усетят, че играта им върви. Но когато си нападател, всичко се решава в няколко момента. Трябва просто да усетиш къде ще падне топката.“

А това той го умее като малцина.

Именно затова това лято Барселона направи пореден опит да го привлече, но отговорът отново беше същият.

"Вече неведнъж съм казвал, че съм щастлив в Реал Сосиедад. Това е моят дом и клубът, който беше до мен дори в най-трудните моменти. Благодарение на Реал станах човекът, който съм днес. Нямам какво повече да добавя.“

На Запад подобни футболисти ги наричат One-club man – играч, верен на един-единствен клуб. Те вече са толкова малко, че спокойно могат да бъдат вписани в Червената книга.

Оярсабал получава около 7,8 милиона евро брутна годишна заплата на "Аноета“ – сума, която Барселона без проблем би удвоила.

Но героят от финала на Евро 2024 просто не желае да напусне.

Помните ли победния му гол срещу Англия? Отново последва ниско центриране на Марк Кукурея, а Микел изскочи от дълбочина и прати топката в мрежата.

"Честно казано, имах някакво предчувствие. Алваро Мората също ми каза предния ден, че ще отбележа. Същото каза и Алекс Ремиро. Вечерта преди финала ние, момчетата от Реал Сосиедад – аз, Реми, Робин, Мерино и Суби – вечеряхме заедно. Казах им: "Не знам кой точно, но някой от нас утре ще реши финала.“

И колко символично беше, че именно той отбеляза.

Оярсабал е съвършеното въплъщение не само на философията на академията "Субиета“, но и на днешната Ла Роха – отбор без една-единствена суперзвезда, а с колектив, пълен с изключителни футболисти.

"Може и да нямаме най-добрия играч в света, но Родри е най-добрият на своята позиция. Ламин Ямал е, ако не най-добрият, то със сигурност един от най-добрите. Когато Нико Уилямс е във форма, също почти няма равен. А Унай Симон играе на невероятно ниво.“

Той никога не говори за собствените си качества, въпреки че има всички основания.

С екипа на Реал Сосиедад вече има 133 гола в 437 официални мача, а с него в състава баските спечелиха Купата на краля през 2021 и 2026 година.

Оярсабал е играл в шест различни финала през кариерата си – и е отбелязал гол във всеки един от тях.

През миналия сезон постави личен рекорд с 15 попадения в Ла Лига, а в последните си 12 мача за националния отбор реализира 12 гола, изравнявайки легендата на Реал Мадрид Емилио Бутрагеньо с 29 попадения за Испания.

"Последните два сезона, след като се възстанови, са най-добрите в кариерата му“, категоричен е известният журналист Гийем Балаге.

Точно така е.

През пролетта на 2022 година Оярсабал скъса предна кръстна връзка и пропусна Световното първенство в Катар. Възстановяването му продължи 281 дни.

"Лекарите казваха, че ще са нужни девет месеца, но истината е, че се почувствах напълно възстановен чак след две години. Имаше дни, в които болеше повече, и други, в които болеше по-малко. Но това е футболът.“

Освен всичко друго, в школата на Субиета са го научили и на стоицизъм. Той не се пречупва в тежките моменти и не губи почва под краката си, когато всичко върви отлично.

След триумфа на Евро 2024 баскът си тръгна само с фланелката от финала, прибрана в обикновен найлонов плик – единственият му спомен от турнира.

Оярсабал е от онези редки хора, които търсят истинското богатство в нематериалните неща.

"Между мен, Мерино и Субименди има истинско приятелство. Повечето ни обеди и вечери завършват с часове разговори. Това прави живота много по-лесен. А аз вече ми липсва Сан Себастиан.“

И няма как да е иначе.

Той е прекарал целия си живот в един и същи град.

Дебютира за първия отбор още при Дейвид Мойс през 2015 година, когато Реал Сосиедад все още се опитваше да запълни празнината след напускането на младия Антоан Гризман.

Легендата на "Аноета“ от 70-те години Хесус Мария Сатрустеги отлично знае колко трудно е да откажеш на големите клубове.

"И ние сме преживявали това. След титлата през сезон 1981/82 предложения имаше за Самора, Арконада и за мен. Предлагаха цяло състояние. С тези пари можеше да се обнови стадионът. Но аз останах. Това, че Оярсабал прави същото днес, е наистина впечатляващо.“

И това е казано дори твърде скромно.

Още следващото поколение на Реал Сосиедад, в което блестяха Хосе Мари Бакеро и Чики Бегиристайн, не устоя на изкушението и в края на 80-те години премина в Барселона.

А сега Оярсабал сякаш връща времената, когато един елитен футболист не беше задължен да играе за елитен клуб.

Той бележи срещу Франция, Англия, Португалия и Нидерландия, реализира шест гола в шестте мача от световните квалификации, а на Мондиал 2026 вече има четири попадения в четири срещи.

Наистина ли смятате, че защитниците на Бразилия са спали спокойно преди сблъсъка с него?

В разговор с репортер Оярсабал с усмивка разказва как отново е пропуснал празника Сан Хуан по плажовете на Гипускоа. Говори с любов за съпругата и сина си, които светът видя за първи път след финала на Евро 2024. Признава, че и след края на футболната си кариера иска да остане свързан с играта.

Изглежда толкова земен и непретенциозен човек.

И в същото време е най-смъртоносното оръжие в състава на Испания.

Докато Ламин Ямал отвлича вниманието, Родри контролира темпото, а Марк Кукурея изпраща поредното перфектно центриране, баскът вече се е устремил към мястото, където след миг ще се роди голът.

"Обичам Микел и ще ви кажа защо“, признава Луис де ла Фуенте. "Познавам го от девет години и през цялото това време той нито веднъж не ме е разочаровал. Нито веднъж. Каквото и да се случва, винаги ще помогне на отбора. В това съм абсолютно сигурен.“