Виждали ли сте някога наистина отвратителен футбол — такъв, от който буквално ти прилошава?

В Испания са убедени, че дори не са подозирали как изглежда това, докато в Ла Лига не се появи Хосе Бордалас.

Легендарен треньор!

Безкрайно бавене на времето, дребни нарушения, безцелни дълги топки, провокации, симулации. И въпреки това именно Бордалас е основната причина Хетафе да се задържа толкова години в елита на испанския футбол.

FUTBOL TV разказва за треньора, който показва онази страна на футбола, която вероятно би било по-добре изобщо да не съществува.

---

А знаете ли вече какво означава "харамбол“?

Това ново и доста точно определение се появи неотдавна в TikTok.

Накратко — става дума за прекалено предпазлив или свръхдефанзивен стил на игра, при който атаката почти напълно се жертва в името на резултата — най-често 0:0 или 1:0.

Това може да бъде както "автобусът“, който обичаха да паркират Жозе Моуриньо и Диего Симеоне...

...така и безсмисленото, страхливо владеене на топката без никакъв опит за създаване на опасности, каквото понякога виждаме при Микел Артета в Арсенал.

Ясно, нали?

И както във всяко направление, така и в "харамбола“ си има крал. Хосе Бордалас и неговият Хетафе заемат седмо място в Ла Лига и се борят за участие в евротурнирите, въпреки че тимът им е отбелязал едва 31 гола в 36 кръга — вторият най-слаб резултат в Испания. За справка, предпоследният Леванте е с 44 попадения, 18-ят Майорка има също 44 гола, а 17-ят Елче е с 47 точни удара.

"Нито един нормален човек не би гледал подобно нещо, защото това не е футболен мач, а позор“, убеден е Шави.

"Това е неуважение. Разликата между нас и тях е един милиард евро“, ядосва се Жозе.

И донякъде и двамата са прави.

---

Но как всъщност играе този ужасяващ Хетафе на Бордалас?

Повярвайте — ако сте го гледали поне веднъж, никога няма да го забравите.

През този сезон Хетафе победи Реал Сосиедад, без да отправи нито един точен удар, без да създаде нито едно чисто положение, с едва 0,13 очаквани гола (xG) и само 34% владение на топката. Единственото попадение в мача бе автогол на баските.

Хетафе има най-ниския xG в Ла Лига — едва 24,6. Дори Овиедо, който изпадна в Сегунда, атакува по-опасно.

Отборът на Бордалас е създал най-малко "големи положения“ в първенството — само 42, докосвал е топката най-рядко в противниковото наказателно поле — 471 пъти, и притежава топката по-малко от всеки друг тим в Ла Лига — средно едва 39,3%.

Само двама футболисти на Хетафе — централните халфове Луис Мийя и Марио Мартин — имат над 50% точни подавания, защото отборът почти постоянно изритва топката "някъде напред“. Системата им е изградена върху хаоса и битката.

Но в момента, в който съперникът овладее топката, "сините“ буквално полудяват — Хетафе е тимът с най-много нарушения (493) и най-много жълти картони (91) сред всички отбори от топ първенствата.

Натискът върху противника започва основно в центъра на терена и много рядко високо в чуждата половина, за да не се оголва защитата.

А защитата е най-важното! Хетафе допуска средно по един гол на мач — по-добър показател в Испания имат само Барселона и Реал Мадрид.

А как само бавят времето! Средно в мачовете на Хетафе топката е в игра едва 49 минути от общо 90, а например през 2023 година срещу Барселона тимът на Бордалас успя буквално да "открадне“ цели 60 минути игрово време.

"Esto es fútbol, papá“ ("Това е футбол, татко“) — медиите в Испания обожават да повтарят култовата фраза на наставника на Хетафе.

И причини за това не липсват, защото "сините“ имат осем победи в последните си 14 шампионатни мача. През март дори шокираха Реал Мадрид на "Сантяго Бернабеу“ — отново с един гол и провокирано изгонване.

Хетафе винаги остава верен на себе си.

Както, в крайна сметка, и самият им треньор.

Бордалас израства в бедно семейство, където е осмото дете от общо десет.

Следват неуспешна футболна кариера и повече от 20 години треньорска работа в долните дивизии, включително и на аматьорско ниво. Когато през 2016 година Хосе изведе Алавес до Примера дивисион, той… беше уволнен, защото ръководството не повярва достатъчно в способностите му. Представяте ли си?

Така Бордалас се озова в Хетафе — клуб, който също изведе в елита още при първия си опит.

"Животът в дом с толкова много хора ме научи да споделям домакинската работа, да уважавам всички и да работя здраво. Цял живот съм се трудил, за да свързвам двата края — мих чинии, разнасях вестници, събирах пъпеши по нивите. Да си купя чифт дънки беше истински лукс за мен“, разказва самият Бордалас.

И именно затова той и Хетафе си паснаха толкова добре — защото и този клуб е изключително беден.

Погледнете само тавана на заплатите в Ла Лига, който показва финансовото състояние на клубовете. Виждате ли къде е Хетафе? И така е почти всеки сезон.

Настоящият състав на "сините“ е оценяван на едва 82,9 милиона евро в Transfermarkt — по-малко, отколкото Реал Мадрид плати само за Орелиен Чуамени.

---

И не, Хетафе няма да забогатее. Няма никакъв шанс.

Клубът някога е създаден като общински проект с доста прозаична цел — да се перат пари, получени от продажбата на земя от местната власт. Схемата била елементарна — кметът Педро Кастро наливал средства в клуба, а след това те се прехвърляли към сметките на "приятелски“ компании. Никакви спортни амбиции — Хетафе просто си се лутал из долните дивизии, незабележимо изпълнявайки единствената си функция.

И после изведнъж — бум! В началото на 2000-те прокуратурата се заинтересувала от схемата и започнало разследване. Ами сега?

Тогава Хетафе бил приватизиран от Анхел Торес — вицепрезидент на клуба още от "общинските“ времена, който между другото построил… доста впечатляваща къща за кмета Кастро.

Наказателното дело, разбира се, потънало тихомълком. Никой не бил виновен. Всичко просто… някак си се случило от само себе си. Като в България. Или Гърция, Италия, Румъния...

И сега сами си отговорете — можеше ли подобен клуб изобщо да бъде популярен в собствения си град? Имаше ли този тим някаква истинска идентичност?

В средата на 2000-те Хетафе за кратко раздвижи Испания, назначавайки за треньори легенди като Бернд Шустер и Микаел Лаудруп. Но като цяло клубът си оставаше… празно място.

Дори днес Хетафе има най-ниската посещаемост в Ла Лига — средно едва 8200 зрители, при положение че стадион "Колизеум“ побира 16 500 души.

А и самата история със стадиона е доста показателна. До 2023 година арената носеше името "Колисеум Алфонсо Перес“ — в чест на бившия нападател на Барселона и Реал Мадрид, който е роден именно в Хетафе.

Само че Алфонсо бил толкова безразличен към клуба, че никога дори не се появявал по трибуните. Затова, след многобройни призиви, името му в крайна сметка било премахнато.

Ето така гледат на Хетафе… в самия Хетафе.

И точно затова Анхел Торес няма никакво намерение да превръща клуба в нещо по-голямо.

Бордалас и неговият "харамбол“ са единствената нишка, която все още държи Хетафе в елита. Да, може и да не изглежда красиво, но без нея "сините“ вероятно отдавна щяха да са потънали някъде из долните дивизии.

---

Това не е Артета, който играе "харамбол“ от страх да не сгреши.

При Бордалас истински избор никога не е имало.

"Треньорът може да следва романтичните си идеи само ако разполага с отлични футболисти. Някога Йохан Кройф ми каза точно това. Съвет от най-великия треньор в историята — и аз го запомних за цял живот. Трябва да се адаптирам към играчите, с които разполагам“, признава самият Хосе.

Именно затова при него никога не е лесно, защото за Хетафе често играят футболисти, които по принцип нямат място в Примера дивисион.

Така например на "Колизеум“ вече почти легендарен статут имат Джене Даконам, който не успя да се наложи дори в Сент Трюйден, както и бившата резерва на Бордо Мауро Арамбари.

А историята на Кристантус Уче е направо невероятна.

Нигериецът преминал пеша през цялата Сахара, след което започнал работа като общ работник в Испания. Там бил забелязан от Сеута от трета дивизия, които го взели като дефанзивен халф — просто защото бил нисък, здрав и физически силен.

И знаете ли какво направил Бордалас?

Взел този футболист, който на практика нямал почти никакви футболни навици, и го превърнал в централен нападател! Уче вкара 4 гола, направи 6 асистенции и се превърна в една от сензациите на сезона. Не в efbet Лига, а в топ първенство на Европа!

Именно затова Хетафе играе толкова директен футбол — по-сложни схеми тези играчи просто не могат да изпълнят. Поотделно те са никои — група от неудачници и посредствени футболисти, така че Бордалас винаги залага на колектива.

Никакви телефони по време на обяд, всички се познават не само лично, но и семейно, а времето, прекарано заедно извън стадиона, дори се насърчава.

"Ако всички се движат в една посока, ставате по-силни. Един отбор — ако нямаш извънземен като Меси в Барселона — трябва да гребе в една посока“, обяснява Бордалас.

---

А за да не се разпадне колективът му под напрежението на индивидуално по-класните съперници, Бордалас разчита на физическата подготовка и психологията.

До него е фитнес специалистът Хавиер Видал — човек, за чиито тренировки вече се носят легенди.

"Той контролира абсолютно всичко — хранене, почивка, тренировки, тактика. А заниманията му са нечовешки тежки. Интензивността е безумна и направо полудява, ако не изпълняваш това, което ти казва“, разказва бившият играч на "сините“ Хуан Кала.

Що се отнася до психологията — там Хосе работи лично.

И го прави изключително умело.

Понякога спокойно разказва на играчите истории за велики личности, които са стигнали върха, преодолявайки огромни трудности.

Но има и моменти, в които чупи хладилник, врата или запраща тактическата дъска из съблекалнята.

"Първо вика защитниците и чупи телевизора. После вика халфовете и строшава лампата. След това събира нападателите и разбива дивана“, разказва анонимно един от футболистите на Хетафе.

Когато Бордалас иска да запали отбора — той е готов на всичко.

Веднъж, преди мач срещу Барселона, Хосе накарал един от играчите да държи молив между носа и горната си устна, докато е завъртял очи нагоре.

"Ето с такова лудо изражение трябва да излезем и да ги уплашим!“ — била предмачовата му мотивация.

И, както често се случва при Бордалас… тя проработила.

"Бордалас понякога изглежда странен, но всъщност е изключително умен човек“, признава Кала.

Същото потвърди и Карло Анчелоти след вечеря с наставника на Хетафе:

"Разговорът ни много ми хареса. Той е много възпитан и интелигентен човек. Вижда футбола по различен начин и именно това ми допадна най-много.“

И няма как да е иначе — глупав човек не става крал. Дори и в "харамбола“.

---

Трудно е да повярва човек, че Бордалас вече е на 62 години.

В интернет дори стана вирусна негова снимка отпреди 20 години — и на нея Хосе изглежда по-възрастен, отколкото днес.

Явно неслучайно пие кръвта на феновете толкова успешно.

А ако говорим сериозно — случващото се е направо феноменално, защото всичко това се развива в сърцето на най-естетичната футболна култура в Европа.

Нито един испанец не иска Ла Лига да бъде свързвана с "харамбол“, но в същото време никой не успява да се справи с Бордалас. А той дори ги троли:

"В душата си винаги съм бил и ще остана кройфист!“

Ама наистина ли?!.

В действителност философията на Хосе е много по-близка до уругвайската "Чаруа Гаруа“ — борба за място под слънцето с всички възможни средства. Мауро Арамбари веднъж го потвърди с интересна история:

"Когато бях в кабинета му, видях картина с деца, облечени с екипите на Пенярол. Казах му: "Не знаех, че имаш нещо свързано с Уругвай“. А той ми отвърна: "Харесва ми как се борите още от деца“.

Е, как да не го харесаш?

И заслужава ли изобщо този интелигентен човек обиди, като тези от Шави?

Но ако трябва да сме честни докрай, липсата на последователи на Бордалас радва дори повече от собствените му успехи. Един Хосе все пак се преглъща.

Я си предтавете цяла лига от Хетафе?

Точно така — по-добре изобщо не си го представяйте.