Старши-треньорът на Реал Мадрид Жозе Моуриньо разказа за взаимоотношенията в съблекалнята на отбора, а също и за мястото на футбола в неговия живот. Според думите на португалският специалист, навремето той е трябвало да реши какъв да бъде - футболист на средно ниво или голям треньор, но е предпочел да второто, за което никога в последствие не е съжалявал.

„Моите възпитаници се смятат за икони във футбола, но за мен те са еднакви и обикновени. Не е лесно да се справиш с играчи от такава класа, ако самият ти не си футболна икона. Не се вълнувам каква е националността на играчите ми, защото не ги избирам по паспорт. Критериите са ми съвсем други и се определят от качествата, които всеки един притежава и от това, как се изявява на терена. Така например, много съм впечатлен и харесвам турските футболисти Йозил и Шахин. Независимо, че те са турци по народност, дисциплината им е желязна. А в същото време са горещи и креативни както средиземноморските хора", заяви Моуриньо в интервю за турския Hurriyet.

"Футболът - това е моята съдба. От момента на появата си на белия свят, моят баща се занимаваше с футбол - когато съм се раждал, той е бил на терена. Там аз бях и когато се раждаше моята дъщеря. Да, футболът е много важен за мен и не мога да си представя, че бих живял без него", каза още португалският специалист.

„Човек не може да бъде добър във всичко. Когато бях на 14-15 години, аз бях футболист и не играех лошо. Но избрах университетът. Можех да бъда играч от средно ниво или водещ треньор. Аз избрах второто", допълва Моуриньо.