В четвъртък вечер Реал Мадрид победи Виляреал с 2:1 и за 34 -ти път стана шампион на Испания. По същото време историческият съперник Барселона претърпя сензационна загуба от Осасуна с 2:1 и това стана идеален повод за поредните коментарии в испанските социални мрежи, че успехът на "бланкосите" на първо място е поражение на каталунците. Да, много е вероятно Ернесто Валверде при всичките си недостатъци да бе осигурил титла на Барселона. Но също така бихме пожелали на "блаугранас" адекватен президент и управа, а на Атлетико Мадрид да намери нормален нападател, който да умее да измъква точки в мачове срещу корави отбори.

Но футболът е популярен заради своята непредвидимост - една или друга ситуация, даден момент или футболист могат да променят всичко.

А спомняте ли си за коментарите, че Зинедин Зидан е обикновен треньор, без опит и изкуствено лансиран от президента Флорентино Перес? Едва ли не сред обществеността се налагаше мнението, че французинът е добър учител по физическо възпитание, но не и добър специалист за работа с голям отбор.

Тук е мястото да призная, че и моя милост робуваше на подобни съждения, включително и след трите триумфа в Шампионска лига - успехите на Реал са за сметка на стечение на обстоятелствата, голмайсторските качества на Кристиано Роналдо, дългата ръка на Флорентино и т.н. Сега е моментът да призная, че дълбоко съм грешал, а вероятно това ще сторят и други като мен. И то не само заради случилото се в четвъртък вечер, а на фона на всичко, което стана през последните 14 месеца.

Зидан напусна дворец, а се върна сред руини. С това изречение накратко може да бъде описано всичко, което се случи с французина за последните две години. Никой не можеше да повярва на думите на треньора след финала в Киев, че си тръгва от "Бернабеу",  на върха на славата си. Но и мнозина изпаднаха в шок, когато Реал Мадрид обяви за завръщането на специалиста. Честно казано, този ход изглеждаше изключително авантюристичен, а вероятно на "Камп Ноу" доволно са потривали ръце и както всички, силно са подценили ситуацията.

Впрочем, проблемите налегнаха Зидан още когато пое отбора. Преди началото на сезона Марко Асенсио скъса връзки, Гарет Бейл категорично отказа да напусне и реши да продължава да получава милионите си, съчетавайки футбола с голфа, а Еден Азар, с когото бяха свързвани големи надежди, получи контузия. На всичкото отгоре отборът играеше зле и взе само пет точки в първите три кръга.  С други думи, първото впечатление от завръщането на Зидан бе отрицателно. И никой нямаше на идея как Зидан възнамерява да съживи отбора.

Освен самият Зидан. Който постепенно и неусетно еволюира, действайки на принципа "проба-грешка", като поправката на грешката се оказваше повече от успешна.

Първо, Зизу направи Реал непробиваем отбор. Французинът с трансфера на Ферлан Менди върна Марсело на предишното му ниво, а след това внедри в основния състав Федерико Валверде, с което въведе контрапреса в играта на тима. Така  Зинедин претвори на практика знаменитата фраза на Сър Алекс, че нападението печели мачовете, а защитата носи титлите. Резултатът от това е, че в момента Реал Мадрид е допуснал три гола по-малко от градския си съперник Атлетик, а подобно нещо даже не можеше да се предположи преди старта на сезона.

Второ, Зидан успешно замени Кристиано. За всички бе ясно, че напускането на португалеца ще се окаже голям проблем за "бланкосите" и това се видя през първия сезон след оттеглянето на Роналдо. Французинът обаче умело настрои играта на своите футболисти в атака, а това доведе до повече разнообразие в чуждото поле и особено в последната третина от него. А резултатът от направеното е, че на практика всички играчи на "бланкосите" вкарваха голове. Ако трябва да сме точни, общо 21 футболисти на Реал Мадрид бяха точни през този сезон, като само трима останаха с празни ръце. На практика головете идваха от всякакви позиции и по всякакъв начин.

Трето, Зинедин показа голяма гъвкавост. Французинът често бе критикуван в ранните години на треньорската си кариера, че не е достатъчно гъвкав в много ситуации и че изпада в ступор, когато решенията трябваше да се вземат за секунди. Обикновено контролът му приключваше с обновяване на стартовия състав и ротации. Сега това е в миналото. Истината е, че Зизу еволюира - той знаеше какво прави не само когато изключи  Бейл и Хамес от плановете си, но и когато намери начин да компенсира отсъствието на Азара и Асенсио с Винисиус и Родриго.

 Венецът в работата на Зидан обаче бе последната част от сезона. За 33 дни Реал проведе 10 мача. Очевидно е, че няма как да се премине през този маратон само с един отбор. Зидан започна със стандартната схема 4-3-3, след което премина към 4-4-2 срещу Валенсия с Бензема и Азар на върха, а срещу Майорка изненада с атакуващия вариант 4-2-3-1, когато Бейл, Винисиус и същите Азар и Бензема, но в центъра на полето нямаше разрушител. На терена имаше пет халфа срещу Гранада - Кроос, Каземиро, Модрич, Валверде и Иско. Всичко това даде резултат. Нито една от идеите на Зидан не се провали!

Разбира се, успехите във футбола са невъзможни без доза късмет. Имаше срещи, в които Реал бе докоснат от съдбата, имаше мачове, в които играта не вървеше, а съперниците сами се побеждаваха, вършейки откровени глупости на терена. Но дългото надбягване в Ла Лига бе спечелено не от Барселона или Атлетико, а именно от "бланкосите" и всякакви коментари за помощ от VAR и дългата ръка на Перес са неуместни.

А специално този сезон доказа, че присъствието на Зизу край страничната линия носи резултат. Французинът проведе 209 мача начело на Реал и завоюва 11 трофея. Или по една купа на всеки 19 двубоя. Но за разлика от друг път Зидан смело застана сред руините и отново изгради великолепен дворец, оставайки глух за критиките и случващото се наоколо. Сега специалистът е изправен пред следващото предизвикателство - да удържи постигнатото. Но дотогава той може да ликува. Защото е героят на Мадрид.