Старши треньорът на Реал Мадрид Жозе Моуриньо винаги се е славел със своята според някои ексцентричност и особен характер. Анализирайки неговите изказвания, ние ще видим, че всъщност Специалния се ръководи от някои прости правила в живота, които ако се замислим, може би му носят славата на един от най-успешните треньори в света.

"Дори и Исус не се харесва на всички, да не говорим за мен.

Винаги съм готов за битки. Винаги си давам сметка, че не принадлежа на нито един футболен клан, които раздават картите и определят правилата на играта. Аз не съм и бивш футболист, за да мога да разчитам на някакъв имунитет, както много треньори, които са били добри футболисти.

Ела в отбора ми и никога няма да бъдеш втори.

Дойдох в Реал не за пари. На мен и без това ми е съвестно колко много пари получавам по време на финансовата криза. За мен е по-важно да получа признание за своята дейност. А освен това, искам да заслужа уважение именно в тази страна, където имах немалко неприятни моменти.

Учих италиански по пет часа на ден в продължение на месеци, за да мога да си общувам с журналистите и запалянковците. Но мен ме критикуват постоянно, че не уважението ми към тях е неуважително. А ето, че Раниери след пет години работа в Англия трудно може да каже пет английски думи.

Искам да изменя философията на футбола. Други такива треньори в света няма.

Челси - първия английски отбор, който започна да използва 4-3-3. След това и Юнайтед минаха на нея, а след това и Арсенал. Благодарение на мен в Англия промениха тактиките си и методите на тренировка.

Ако ми трябваше обикновен живот, то аз щях да си остана в Порто - красиво и удобно канапе, постоянно участие в Шампионска лига, Бог и след него - аз.

В Лондон ме срещна един мъж на 75 години и се разплака. Той беше в Болтън, където Челси спечели титлата, и преди 50 години той е бил с дядо си и своя баща, когато отбора за последно е станал победител във Висшата лига. Сега нито баща му, нито дядо му са живи. Ето такива неща ме впечатляват.

Кметът на Милано ме обвини, че съм стиснат и не искам да дам една дребна монета на малко момче - инвалид. Честно казано, исках да му подаря един кръст, който е подарък от жена ми и с който вече 4 години не се разделям. Дори когато искам да направя нещо искрено, мен ме критикуват.

Ако хората, които говорят за мен искат да станат известни, то те са длъжни да ми плащат.

Роднините ми знаят, че съм побелял заради постоянния стрес. Това не е така. Баща ми побеля също млад. А футбола е радост!

Ако преди мач предложа на играчите ми да гледат "Гладиатор", за да ги мобилизирам, момчетата ще ме посрещнат със смях или ще викнат доктор.

Задник - това е човек, който смята, че не трябва да се усъвършенства. Аз не съм задник".