„В миналото като футболист така и не успях да реализирам своята мечта и не играх в Англия. Надявам се, че в бъдеще на мен ще ми се предостави възможността да поработя там като треньор, черпейки опит от тамошните специалисти и играчи. Искам да почувствам атмосферата, обкръжението, игровия стил и въобще всичко", тези думи на Гуардиола в началото на септември накараха повечето специалисти с лека ръка да посочат новото работно място на бившия старши-треньор на Барселона.

Пет месеца по-късно, като гръм от ясно небе дойде новината, че Гуардиола е избрал Байерн Мюнхен - испанецът подписа договор с баварците до 2016 година и от юли ще стане новият старши-треньор на тима. Това съобщение на официалния сайт на немския гранд бе неочаквано за футболната общественост, която в по-голямата си част прие негативно и саркастично събитието.

В крайна сметка, на 16 януари всички разбраха, че Гуардиола не е най-смелият човек в света. А какво ще направи бившият наставник на каталунците - трябваше да се досетим много по-рано, но изглежда, че наивността е преобладаваща черта сред хората, а и след толкова много приказки за любов към Англия...

Естествено е след шока да се попитаме защо? Отговорът не може да бъде еднозначен, но може да разсъждаваме във две направления. Първото е свързано с теорията на конспирацията: Барселона&Катар&ФИФА - Гуардиола - Байерн Мюнхен (четири поредни безплатни почивки на баварците в Катар), но категорично отказвам да повярвам, че немците с техният манталитет, морал и култура биха се замесили в схемите на Катар&ФИФА.

Другият вариант не само, че е по-приемлив, но се вижда с невъоръжено око. На 41 години, в разцвета на силите си, Пеп си взе едногодишен отпуск. Заради умората. Да сте чували мъж на тази възраст да отказва да се труди? Освен, ако по лошо стечение на обстоятелствата остане без работа или е болен, защото едно от нещата, които правят човека хомо сапиенс, а не брънка от веригата хладилник-тоалетна е именно работата. Истината е, че Гуардиола не успя да се справи с Моуриньо и за втори път тотално се провали в противоборството си с португалеца. Трета загуба щеше да развее мита за знаещия и успешния треньор, а това всъщност не се харесва на онези, които изградиха фалшивия медиен образ на бившия наставник на Барселона. Така Пеп избяга от Испания, оставяйки Виланова да си блъска главата с Моуриньо.

И в този смисъл испанецът сам стана жертва на изкуствените хвалебствия и имидж, защото светът вече е толкова прозрачен, че няма как да се скриеш, дори и в Ню Йорк. А очакванията към „големият" треньор си остават и тази идея трябва да продължи да храни определи кръгове. В същото време летвата е вдигната толкова високо, че експлодирането на медийния балон вероятно ще спука тъпанчетата на създателите му и ще събуди от розови сънища почитателите на Гуардиола. Да, ще гръмне, но все още не е дошло времето за това - какво пък пречи да се даде още малко храна на хората?

И така, защо Байерн?

Логично - Гуардиола действаше на принципа на най-малкото съпротивление. По същия начин когато през 2008 година испанецът оглави Барселона - готов отбор, в който условията бяха близки до идеалните и единствено оставаше да се гради образа на гениалния треньор. Който щеше да има две европейски купи по-малко, ако Бусака и Йовребо си бяха свършили както трябва задълженията на съдии...

Истината е, че Гуардиола го е страх от конкуренция. Напусна едно първенство на два отбора и отиде в друго такова. Отново наготово. Какво представлява Байерн в момента? Европейски гигант с богата история, детайлно проработена организация, която не само може да си позволи големи трансфери, но и да залага на собствените младежи. И най-важното - само един конкурент за титлата. При това беден.

В същото време представяте ли си, ако Гуардиола беше отишъл в Рома или Милан? Серия А?! Меката на тактическото противоборство, първенството, в което надлъгването между треньорите започва още по време на пресконференциите с лъжливи съобщения за контузени или завърнали се футболисти. Как би работил треньор като Гуардиола в такава среда? Англия? Най-доброто място за доказване на своята състоятелност, светая светих на футбола. Нека бъдем реалисти - неподготвен човек би се провалил още по-страшно на Острова. Който и отбор да изберете, там всеки ден е борба и освен това нищо не ти е гарантирано. Провалът в най-силното първенство на планетата беше гарантиран, както и храната за местните медии.

Тогава, какво трябва да ни учудва в избора на Гиардиола? В това, че си избра най-удобната кантора и най-комфортните условия?

Изборът му е напълно разбираем. Но това не отменя факта, че Пеп е един страхлив наемник. Именно наемник. Защото само типичните наемници избират между вариантите за трудоустрояване най-лекото и най-малко рисковано място, а не онова, на което биха показали своите професионални качества от някоя друга страна, друг ракурс или въобще нещо ново на света.

Сигурен съм, че и голяма част от неговите фенове са разочаровани. Не от треньора Гуардиола, а от човека Гуардиола. Разбира се, испанеца не е длъжен да очарова никого, но още по-малко да си създава репутация, която не съответства на реалния му образ. Именно за това е разочарованието. Защото Пеп се оказа човек, който иска да създаде нещо велико и значимо, но избирайки лекото и съзнателно избягвайки трънливия и неравен път. Като всеки страхлив наемник.