През 2000 година на Олимпийските игри в Сидни Китай успява да завоюва само един златен медал. Спортните възможности на страната по онова време са скромни и нищожното постижение не изненадва никого. През 2001 година обаче Китай официално получава домакинство за игрите през 2008 и тогава всичко се променя. Китайското правителство изчислява, че на Олимпиадата в Сидни са спечелили един от възможни 119 златни медала и стартира "Проект 119", чиято цел е след 7 години в Пекин Китай да се качи най-високо на почетната стълбичка повече пъти отколкото САЩ.

Проектът стартира и започват да се наливат огромни суми в спорта. Изгражда се нова инфраструктура и се създават спортни академии, в които царува спартански режим. Успехите не идват толкова бързо, разбира се. На Олимпиадата в Атина през 2004 година китайците взимат едва 4 златни отличия. Това ни най-малко не демотивира някого, защото всичко е изчислено така че плодовете да бъдат обрани именно в Пекин. Когато игрите през 2008 година приключват, американците имат 38 златни медала, а китайците умопомрачителните 46. "Проект 119" изглежда невъзможен в началото, но накрая се оказва напълно успешен. Разказах тази история, за да подготвя читателя. Защото ако не я бяхте прочели, със сигурност нямаше да вземете на сериозно "Китайската мечта".

В момента меката на черното тото е именно Китай. Доказано е, че до 2009 година 30% от срещите в местното футболно първенство са били манипулирани, а в представителния отбор на страната е можело да играе всеки, който е готов да се раздели с 15 000 долара. Откакто обаче президент е Си Дзинпин нещата стоят по различен начин. Той е голям футболен фен и е твърдо решен да осъществи новият грандиозен проект- "Китайската мечта". Който ще изчисти името на китайския футбол, ще класира страната на Световно първенство, ще спечели домакинство на световни футболни финали и ще направи Китай световен шампион. Целта на Си Дзинпин е до 12 години в местната спортна система да се завъртат по 800 млрд. долара годишно, което наистина е плашещо. За сравнение, общата стойност на световната спортна индустрия е под 200 млрд. долара.

Интересното е, че не всичко е популизъм, а като имаме предвид и предишни спортни проекти, които звучат налудничаво в началото, но после се реализират, явно нещата са си напълно сериозни. Всъщност, реформата е изключително трудна и най-вече скъпа. Така че щом някой се е заел, значи има намерението да я осъществи. Освен това след 12 години, когато се очаква "Китайската мечта" да се е сбъднала, Си Дзинпин със сигурност няма да е президент, защото в Китай се допускат до 2 мандата по 5 години.

Революцията в китайския футбол със сигурност е започнала. Вече бяха осъдени 33-ма играчи, съдии и треньори заради черно тото. Всички те бяха лишени от права да упражняват професията си завинаги, а някои дори попаднаха в затвора. Много чуждестранни инвеститори наливат пари в местното първенство, а вече станаха факт и първите сделки, в които богати китайски бизнесмени купуват акции на европейски грандове. За да се популяризира футбола, централната китайска телевизия излъчва по два мача от Английската висша лига всеки уикенд, които над 320 млн. китайски фенове гледат. А още отсега някои от най-популярните европейски отбори обмислят да проведат лените си турнета догодина именно в Китай. Най-малкото, защото в клубните им каси ще постъпят милиони от закупуването на артикули.

Чували ли сте за футболиста Сидзъ Джан? Най-вероятно, дори да сте запален футболен фен, си нямате никаква представа кой е. Той е играч на германския Волфсбург и няма нито една записана минута на терена. Когато беше официалното му представяне обаче, близо 44 милиона китайци го гледаха в интернет, което е половин Германия. Толкова сериозен интерес от страна на германски фенове, където футболът е традиция, би се получил само ако Лионел Меси премине в Байерн Мюнхен.

Дали Китай ще се превърне във велика футболна сила, няма как да знаем. Предпоставките със сигурност са налице. Инвестира се в местното първенство, във футболни школи и в инфраструктура. Има ясен план, по който да се действа и са поставени конкретни цели, които трябва да бъдат стриктно следвани. Има огромен пазар и интерес, защото спортът е и социален инструмент, а гнилите ябълки биват идентифицирани и отстранявани. Безспорно в комунистическа държава, каквато е Китай, най-голяма роля ще изиграе правителството. И ако то подкрепя "китайската мечта" докрай, съвсем възможно е тя да стане реалност.

Борислав Орлинов