Това е една история за Лъки Джони. В нея не се разказва за многомилионни трансфери, за 20-годишни лигльовци и за криене на данъци. Ако харесвате сензациите - разказът по-долу не е за вас. Но тези, които прочетат историята, вероятно ще си зададат въпроса за връзката между името на човек и истинското щастие в живота.

В средата на 30-те години, когато Арсенал е господствал в първенството на Англия, а Манчестър Сити е оформял първата си шампионска титла, Рединг се е размотавал между втора и трета лига. За отбора е било нещо обикновено да се бори за своето оцеляване, а също така и да отпада на ранните стадии на Купите. Почитателите на "роялистите" обаче е имало с какво да се гордеят: в състава се появил футболист, който със своята игра започнал да радва сърцата на местните фенове - Хенри Уилям Шерууд.

"Лъки Джони", както го наричала майка му, заради способността да се измъква от всякакви ситуации, идва на бял свят през септември 1913 година. От самото си детство момчето не мислило за нищо друго освен за футбол. Ритал топката в градските паркове, по улиците, а понякога и пред дома си, мечтаейки си някога да играе за местния отбор.

Късметът на Хенри се усмихнал най-неочаквано. Скаут на Рединг видял как момчето дриблирал с топката на улицата, а след това го погледал и в действие в градския парк. Скаутът поканил Лъки Джони на тренировка, което накарало обезумялото от щастие момче да си купи билет за влака и да отиде до съседния град, откъдето си купил нови обувки.

На Шерууд обаче му трябвали цели десет години, за да привлече вниманието на треньорите от основния отбор: едва през 1937 година специалистите забелязали високия и атлетичен нападател. Започвайки следващия сезон като играч от основния състав, Хенри зашеметил всички с играта си, но най-вече унищожавал съперниците, вкарвайки 72 гола в 71 мача. Освен за Рединг, Шерууд играл и за Ислингтън Коринтианс, който бил полупрофесионален тим, създаден за участие в благотворителни мачове и турнета в Европа, Азия и Южна Америка. Постепенно Лъки Джони надскочил рамките на града и станал тема за обсъждане и на други места в Англия.

Надеждите за сладък живот и светло бъдеще на нападателя обаче бързо били разрушени. През септември 1939 година Европа паднала в плен на войната. Хенри сменил екипа с военна униформа и в състава на Кралската артилерия се отправил на фронта, оставяйки у дома бременна жена и новороден син. Сержант Шерууд воювал в Близкия Изток до момента, в който не бил изпратен в Сингапур. През 1941 година частта на футболиста попаднала под обстрел, а след това била обкръжена и англичаните били принудени да се предадат на японската армия, което преобърнало живота на Хенри.

Лъки Джони се оказал в Чанг - затвор в Сингапур, който е известен с нечовешките условия на живот и високата смъртност на затворниците. Хенри в буквалния смисъл на думата преживял истински ужас за три и половина година пленничество. Той бил свидетел на това как хора в мъки умират от малария, дизентерия и други болести, как с лекота биват разстрелвани или бесени пленени войници, или всекидневните побоища, често след които жертвата повече не помръдвала.

Лъки Джони не се предал. В промеждутъците между съня и строителството на железопътни линии Шерууд продължил да живее с футбола, събирайки около себе си съмишленици, с които организирал кратки футболни мачове.

При разговор с един от охраната Лъки Джони разказал, че веднъж е играл срещу отбор от Йокохама, а след мача се е здрависал със самия японски политик Тодзио.

"От този момент японският сержант бил готов да направи всичко за дядо. Убеден съм, че той му е спасил живота", разказва един от внуците на Хенри.

От момента на разговора футболистът получава редица привилегии и станал неприкосновен в лагера. Той получавал по-малко работа, повече храна и повече време за почивка.

През декември 1944 година Лъки Джони бил изпратен с други пленени войници към Япония. Когато американски подводници атакуват кораба, Хенри се намирал в столовата за сержанти. Футболистът бързо се озовал на палубата, което го спасява. От 900 човека на борда, 800 намират смъртта си във водите на Южно Китайско море. Шерууд и още шест пленника успяват да се отдалечат на безопасно разстояние от водовъртежа на горящия кораб, но тук свършва късметът на Хенри.

След 17-часова битка с водата, японски китоловен кораб спасява оцелелите и Шерууд отново е зад решетките.

Следващите 11 месеца англичанинът прекарва в жесток плен. Без привилегии, в резултат на което животът неумолимо започнал да напуска тялото на спортиста. Още малко и той щял да умре в подземията на затвора, но на помощ идват американците - същите, които не го спасяват в Китайско море. В 11:02 часа на 9 август 1945 година Шерууд става свидетел на бомбардировката на Нагасаки. 40 000 загиват на място, но Лъки Джони преживява и това. Нещо повече - за първи път за 43 месеца футболистът престава да усеща дъха на смъртта, защото японците капитулират.

Хенри се завръща в родината през ноември 1945 година. Героят е посрещнат от съпругата си, от петгодишния син и четиригодишна дъщеря, която вижда за първи път.

След специален курс за възстановяване, който правителството организира, Шерууд се завръща в родния клуб. Хенри играе за Рединг, но след ужаса на японските лагери той не може да стои на терена повече от 90 минути. След няколко години Лъки Джони напуска "роялистите" и отива в Лондон - в Кристъл Палас.

След оттеглянето си от футбола, Хенри работи като букмейкър, псувал всичко японско и възпитавал внуците си. Но никога не забравя за футбола.

"Джони играеше с нас и след 60-годишнината си. Той бе дядо, който всеки би искал да има", разказва внукът Хенри Майкъл.