Самолетната катастрофа, в която загинаха 150 души в самолет на "Джърмануингс" бе широко отразена. Бе във всички телевизии, вестници и електронни издания в продължение на дни. Но не печелят ли медиите от нещастието на хората? И не избират ли "трагедиите" според собствените си интереси?

Днес си направих труда да проверя от какво хората умират преждевременно най-често. Само до обяд близо 14 800 души са умрели от глад. От началото на годината 330 750 човека са умрели в катастрофи на пътя. 240 340 от малария, 612 810 от прекомерна употреба на алкохол. Има 262 740 самоубийства. 411 880 души са изгубили битката със СПИН/ХИВ. А от болести свързани с водата са умрели 441 242- ма души.

Самолетните катастрофи изобщо не присъстват в тази статистика. А защо трябва да присъстват, след като това е най- безопасният транспорт? Ако се замислим над тази статистика, пиейки вода има много по-голям шанс да умрете, отколкото ако се возите в самолет!

Истерията около разбиването на Еърбъса-а във Френските Алпи се превърна в масова психоза. Започнаха разследвания, които нямаха нищо общо със самата катастрофа. А дори след като се разбра, че вероятно пилотът умишлено е предизвикал катастрофата, във вестниците продължиха да пишат нелепи неща за него. Които нямат никаква връзка с трагедията. Единствената цел беше по-голям тираж.

Много съжалявам, че 150 човека изгубиха живота си. Съжалявам и близките им, за които светът просто се е сринал. Но мисля, че медиите вече прекаляват в търсенето на сензация свързана с нещастието на хората. Започва да излиза, че да се качиш на самолет, означава да се довериш на психично болен, който да прави във въздуха каквото си иска с живота ти.

Следващата история е свързана с една трагедия от миналия век. Която много хора използват за лични облаги. Годината е 1958. Датата - 5 февруари. А английският "Манчестър Юнайтед" играе мач за Европейската купа срещу сръбският Цървена звезда. В първия мач "червените дяволи" печелят с 2:1. В Белград мачът завършва 3:3, и така с общ резултат 5:4 момчетата на Мат Бъзби се класират напред. Футболистите на Манчестър Юнайтед вече мислят за съботния си мач срещу Уувърхямптън, но съдбата мисли друго.

Първо при излитането от летището в Белград полетът закъснява с един час, защото Джон Гоъри си е загубил паспорта. След успешното излитане, самолетът каца в Мюнхен за да презареди. Времето в Германия е много лошо. И на два пъти самолетът не успява да излети. На третия път се издига над пистата, но след това се разбива в оградата на летището. 23-ма от общо 44 пасажери умират. Сред тях са 7 обещаващи млади звезди на "Юнайтед". Джеф Бент, Роджър Бъри, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъл Уелън. А най- добрият им играч Дънкан Едуардс умира в болницата. Безспорно това е трагедия! Млади, талантливи и перспективни момчета губят живота си. Без да са видели нищо в живота си. Манчестър Юнайтед остава осакатен. А милиони фенове са като попарени. От цялата история медиите така извъртат нещата, и продължават да го правят, че просто да правят пари от смъртта на някого. Почти никаква етика.

Събитието е толкова широко разпространено, не защото е трагедия, а защото известни хора са умрели. Ако това бяха някакви си "обикновени" хора, като онези 14 000 умиращи от глад, на никой нямаше да му пука. Всеки живот би трябвало да има еднаква стойност, но за съжаление не е така.

Много добър пример дава футболистът на Борусия Дортмунд Куба Балшчиковски. От клубът му предлагат увеличение на заплатата, но той отказва казвайки, че не вижда защо трябва да взима повече пари от някой лекар или пожарникар. Неговата работа не е по-стойностна, разликата е, че просто го дават по телевизията.

Сещам се за Стилиян Петров и борбата му с левкемията. Мъжко момче както на терена така и извън него. Шапка свалям на такива хора. Но Стилян имаше късмет, че е богат и известен и не само, че можеше да си позволи лечението, но му бяха осигурени най-добрите лекари в света. Много хора нямат този шанс. Разбира се Стилян доказа колко е благороден като създаде фондация, и така събира средства за други хора в нужда.

Проблемът покрай всички трагедии и смъртни случаи е избирателното селектиране от страна на медиите. По този начин те създават изкривена представа в широката общественост. И изкривена ценностна система. Това не трябва да продължава така, защото хората живеят според действията си. А действат според мисленето си. И когато мисленето им е манипулирано се превръщат в кукли на конци.

БОРИСЛАВ ОРЛИНОВ