Денят е прекрасен! Хубав. Слънчев. На небето почти няма облаци. Всичко е в покой и явно точно този покой с накарал едно селянче да събере смелост и да отиде в големия град. Но не просто да се поразходи, а да прави чудеса. Такива, в които само то си вярва. Момчето се казва Мануел и е тръгнало на проби в бразилският футболен колос Ботафого. Мечтата на Мане е да стане професионалист, да играе на Световно първенство, да покори света.

Има само един малък проблем. Мануел има изкривен гръбнак, десният му крак е извит навътре, а левият е с 6см. по-къс. Ако не друго, момчето поне има смелост да мечтае. С появата си на тренировъчното игрище предизвиква единствено смях.

Футболистите на Ботафого са звезди, а някои от тях са национални състезатели и световни шампиони. Съвсем нормално те имат изключително високо самочувствие, а егото им е до небесата. Треньорът на отбора е добродушен. На него, разбира се, му е пределно ясно, че от Мануел няма да излезе футболист. Не нужно професионално око за подобно заключение. Но въпреки това той решава да пусне момчето на тренировка. Да усети тръпката.

Мане получава наставления да отиде на десния фланг, а там негов противник е вездесъщия бразилскизащитник Нилтон Сантос. Нилтон е безпощаден, брутален, бърз, силен, едър, с тяло изваяно като на гръцки бог. Освен това е страшно техничен и подвижен. Мануел не се притеснява ни най-малко. Дали защото знае на какво е способен или защото просто няма телевизор и никога не е гледал Световни футболни финали, за да знае срещу кого се изправя. Ето че топката му е подадена . Той тръгва директно срещу Нилтон. Води коженото кълбо с по-късият си крак. Дрибълът и движението му са изключително нестандартни и непредсказуеми. Та кой е виждал куц футболист?! Нилтон Сантос се втурва яростно срещу момчето, въпреки това топката е прокарана между краката му, а пълничкият Мане преминава през всички останали защитници след серия от финтове, които връзват на панделка очите и краката на горките професионалисти. Бележи и гол.

Терминаторът Нилтон знае, че това е плод на случайността. Резултат от подценяване. Той само чака втори удобен момент. И ето, че той не закъснява. Топката отново е в Мануел, той тръгва на дрибъл и отново прокарва топката между краката на пределно концентрираният си съперник. Нилтон се опитва да се обърне рязко и да догони противника си, но в желанието си да направи това бързо, той пада на земята с вирнати във въздуха крака.

Мануел минава като парад всички останали защитници и бележи пореден невероятен гол. Топката се оплита в мрежата, а всички на стадиона гледат като попарени. Не могат да повярват на очите си. Едно дебело, криво и куцо селянче събира смелост и отива в най-големия отбор в Бразилия. Изправя се срещу най-добрите и тотално им заравя самочувствието и егото в земята.

И ако си мислите, че току що си измислих някаква история, жестоко се лъжете. Случката е съвсем реална. Точно така започва бляскавата кариера на Мануел Франсиско дос Сантос. По-познат като Гаринча. Най-обичаният бразилски футболист. Два пъти Световен шампион, голмайстор на Световно, най-добър играч на ФИФА и още поне тон индивидуални и отборни отличия. Дори и най-богатото въображение не би могло да сътвори подобна история. А тази е всичко друго, но не е и измислена. Няма смисъл човек да измисля въображаеми истории, когато чудесата са навсякъде около нас. Просто трябва да отворим очите си и да ги видим. А след това да си разкажем.

Какво ли щеше да се случи ако Гаринча не беше събрал смелост в онзи обикновен слънчев ден... Смелостта е началото на всичко, а тази на Мануел, начало на най-великата футболна история.

БОРИСЛАВ ОРЛИНОВ