В последните няколко месеца много футболисти от Европа заминават за Китай, за да упражняват там професията си. И докато преди време повечето играчи от Стария континент, които решаваха да се преместят далеч на изток, бяха не особено качествени или пък преминали отдавна зенита на своята слава, какъвто беше случаят с Пол Гаскойн, то в момента полет за Пекин, Шанхай или някой от другите китайски градове си купуват дори и водещи реализатори във Висшата лига, която е считана от мнозина за най-силното първенство в света.

От началото на годината в Китайската суперлига преминаха последователно футболисти от ранга на Никола Анелка, Дидие Дрогба, Лукас Бариос, Фредерик Кануте и Якубу Айегбени. Първите двама бяха част от състава на звездния Челси, на който Дрогба помогна да спечели Шампионската лига през месец май. На финала в Мюнхен котдивоарецът се разписа за 1:1 срещу Байерн, спасявайки "сините" от загуба в редовното време, а при дузпите вкара последния удар, с който Челси грабна трофея от най-престижния евротурнир за първи път в своята история. Двамата нападатели отново ще бъдат съотборници, след като подписаха договори с Шанхай Шенхуа. Лукас Бариос пък спечели два пъти поред Бундеслигата и веднъж Купата на Германия с отбора на Дортмунд. Миналата есен стрелецът бе сполетян от неприятна контузия, заради която изпусна голяма част от последната кампания. Въпреки това след своето възстановяване той получи шанс за изява от Юрген Клоп и дори подчертаваше, че не смята да напуска "Сигнал Идуна Парк". Впоследствие обаче нещата се развиха другояче, като 27-годишният парагвайски национал предпочете да се присъедини към шампиона на Китай Гуанджоу Евъргранде. Случаят с Фредерик Кануте е малко по-различен, тъй като той остави зад гърба си не особено сполучлив сезон. 34-годишният малиец вкара едва четири попадения в Примера дивисион за Севиля, която завърши на деветата позиция в класирането, не успявайки да си осигури място в евротурнирите. Все пак Кануте е нападател, който има 62 отбелязани попадения за последните пет години в Ла Лига, а това си е доста сериозно постижение. От тази гледна точка той определено ще бъде още една от атракциите, на която феновете на футбола в Китай ще могат да се радват през следващите години. Новият работодател на Фредерик Кануте се казва Бейджинг Гуоан. Не по-малък интерес ще предизвика и появата на Якубу Айегбени, който натрупа почти 10-годишен стаж в английския футбол. Изтеклата кампания бе най-успешната за нигериеца в личен план, който реализира цели 18 гола във Висшата лига. Въпреки че неговият отбор Блекбърн не успя да се спаси от изпадане и отиде в Чемпиъншип, то надали някой се е съмнявал, че нямаше да се намери тим от Премиършип, който да пожелае Якубу в редиците си. Изборът на нигерийския национал все пак се спря върху новака в Китайската суперлига Гуанджоу Р&Ф.

Големият въпрос обаче е какво кара водещи играчи от най-силните европейски първенства да продължават кариерата си в Китай, а не на Стария континент? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен, защото очевидно причините, които се крият зад избора на Анелка, Дрогба и компания, не са едностранни. Да, вероятно много хора биха изтъкнали изгодните договори като основна мотивация на споменатите футболисти да пристигнат в Китайската суперлига. Има известен резон в едно такова твърдение, защото трудно може да се откаже на седмична заплата от около 200 хиляди паунда, особено когато става въпрос за играчи като Никола Анелка и Дидие Дрогба, които вече прехвърлиха трийсетте. Трансферът на Кануте в Бейджинг Гуоан също може да бъде оприличен с тези на Анелка и Дрогба в Шенхуа, защото през семптември бившият национал на Мали ще навърши 35 години. Вярно е, че той можеше да направи поне още един нелош сезон в Европа, но на неговата възраст футболистът вече започва да се замисля и за своето бъдеще след края на активната си кариера. По подобен начин Раул избра да смени Шалке с катарския Ал Сад, в който преди време се изявяваха и легенди като Ромарио и Франк Лебьоф. Все пак доста по-различна е ситуацията с Бариос и Якубу, които са още далеч от приключване с футбола, а и в момента се намират в много добра форма. Може би при тях финансовият фактор също е изиграл известна роля, но по-логичното обяснение за тяхното решение изглежда предизвикателството, което футболът в Китай им предлага.

В азиатската страна, чиято икономика се развива с големи темпове, се инвестират значителни средства във футбола както по отношение на тренировъчните бази, така и за наемането на играчи и треньори от най-високо качество (само ще споменем, че начело на китайския шампион Гуанджоу Евъргранде е самият Марчело Липи). Факт е, че Китай няма големи традиции в най-популярния спорт, но такива преди време нямаше и САЩ, а сега националният отбор на Щатите е един от 20-те най-добри в света. Нещо повече, китайците имат по-големи предпоставки за прогрес, отколкото имаха американците преди 20 години. Тези предпоставки са свързани не само с финансовата мощ, с която разполагат клубовете в страната, но също и с огромния човешки ресурс. Така че привличането на качествени футболисти и наставници от Европа не е самоцелно. Ясно е, че подобни сделки като тази с Дрогба ще донесат огромни печалби от продажбата на рекламни артикули, но по-важното ще бъде това известните играчи, които се купуват, да научат младите си съотборници на способностите, които умеят, и да предадат богатия си опит, който вече са натрупали.

За да бъде този процес успешен, трябва да има желание за работа и от двете страни, т.е. китайските момчета да искат да се учат от именитите си съиграчи, а последните на свой ред да искат да ги обучават. Затова Никола Анелка, Дидие Дрогба, Фредерик Кануте, Лукас Бариос и Якубу Айегбени ще получават възнаграждения не само за своето представяне на терена, а също и за обучаването на младите си съиграчи в своите отбори. А това определено е предизвикателство, което гореизброените футболисти трудно биха намерили в Европа.