Съдът в Брюксел постанови, че правилата на УЕФА и Белгийската футболна федерация, които запазват места в съставите за футболисти, обучавани в местни клубове, са съвместими със законодателството на Европейския съюз и не нарушават свободното движение на работници в рамките на ЕС.

Решението, оповестено в петък, приема, че квотите преследват "легитимна цел от общ интерес“. Сред основните мотиви са насърчаването на развитието на млади футболисти и осигуряването на условия, при които конкурентоспособността на клубовете зависи в по-голяма степен от способността им да развиват таланти, отколкото от финансовите им възможности.

В Шампионска лига УЕФА позволява на клубовете да регистрират максимум 25 футболисти в основния си състав, като осем от местата са запазени за играчи, обучавани в съответните клубове или в страната. Поне четирима от тях трябва да са преминали през школата на самия клуб, а останалите четирима могат да са се развивали в други клубове, членуващи в същата национална футболна асоциация.

Изискването не зависи от националността на футболиста. За местно обучен се смята играч, който е бил регистриран в продължение на три пълни сезона или общо 36 месеца на възраст между 15 и 21 години в съответния клуб или в други клубове от същата национална асоциация.

Ако даден клуб не попълни всичките осем места, максималният брой футболисти, които може да регистрира, се намалява съответно. Белгийската футболна федерация прилага сходни правила и в местните си състезания.

Съдебното решение е неуспех за Роял Антверп и израелския футболист Лиор Рафаелов, които оспориха квотите с аргумента, че те ограничават възможностите за привличане на играчи и дават предимство на по-големите клубове.

Правният спор започна през 2020 година, когато Рафаелов играеше за Антверп и договорът му наближаваше своя край. Въпреки че притежаваше и белгийско гражданство, той не можеше да бъде регистриран като местно обучен футболист, тъй като пристигна в страната през 2011 година, когато беше на 25 години.

Играчът и клубът получиха правни консултации от белгийския адвокат Жан-Луи Дюпон, един от авторите на знаковото дело "Босман“. През 1995 година то доведе до премахването на ограниченията, основани на националността, за футболисти от ЕС, които играят за клубове в други държави членки.

Белгийският спортен арбитражен съд отхвърли претенциите на Рафаелов и Антверп, след което двете страни се обърнаха към обикновените съдилища с искане арбитражното решение да бъде отменено.

Производството продължи дори след като Рафаелов премина в Андерлехт през 2021 година, а през 2023 година се завърна в Макаби Хайфа.

През декември 2023 година Съдът на Европейския съюз, след като беше сезиран от белгийския съд, предупреди, че подобни правила могат да ограничават конкуренцията и да водят до непряка дискриминация по националност спрямо футболисти от други държави членки. В предварителното си решение европейската съдебна институция изложи правните насоки, приложими в целия ЕС.

Същевременно Съдът на ЕС призна, че квотите могат да бъдат оправдани, ако действително насърчават развитието на млади футболисти и спазват принципа на пропорционалност. Окончателната преценка дали тези условия са изпълнени беше оставена на белгийския съд.

Сега съдът в Брюксел заключи, че евентуалните ограничения върху конкуренцията не надхвърлят необходимото за постигането на поставените цели и че правилата не възпрепятстват непропорционално свободното движение на чуждестранни футболисти.

В резултат на това съдът отхвърли искането на Лиор Рафаелов и Роял Антверп за отмяна на арбитражното решение и постанови решение в полза на Белгийската футболна федерация и УЕФА.