През войните, в които България участва, тя даде извънредно много жертви от епидемии, както впрочем и другите народи на Изтока... Около 60% от загиналите наши войници станаха жертви на епидемии и други болести през Балканската война... През Европейската война България бе по-добре подготвена за тая борба, поне що се касае до войската. При все това при 43 000 убити войници имахме 26 000 умрели от редовете на войската от болести, вън от умрелите от рани..." Из: "Социална политика на България през време на войната от 1915-1918 г.“, Илия Янулов, 1941 г.

Смъртта на 28-годишна лаборантка в руския град Иркутск предизвика международно безпокойство заради съмнения, че жената може да е била заразена с белодробна чума след инцидент в лаборатория.

Според публикация на сибирското издание "Хората на Байкал“, на 25 септември Даря Шипилова, служителка в Иркутския научноизследователски противочумен институт, е счупила по невнимание епруветка с бактерии, причиняващи белодробна чума.

Първоначално ръководителят на съседната република Бурятия Алексей Циденов заяви, че лаборантката е починала от чума, но впоследствие редактира публикацията си и уточни, че това е само възможна причина. В съобщение до Световната здравна организация руските власти заявиха, че в Иркутск няма регистрирани случаи на заболяването.

Това да ви напомня за Чернобил или Ухан? И за липсата на прозрачност в съвременните диктаторски режими - по примера на комунистическите режими преди 40 години

Белодробната чума е тежка бактериална инфекция, причинявана от Yersinia pestis. Същият причинител стои и зад бубонната форма на заболяването, която е най-разпространена. Чумата обикновено се предава на хората чрез ухапване от заразени бълхи или при контакт със заразени тъкани. Белодробната форма може да се разпространява и чрез инфектирани респираторни частици, отделяни от болен човек.

Симптомите обикновено се появяват между един и седем дни след заразяването. Бубонната чума причинява болезнено подуване на лимфните възли, докато белодробната и септичната форма могат да протекат значително по-тежко. Без своевременно лечение белодробната чума е почти винаги фатална, но антибиотиците са ефективни срещу причинителя, особено когато диагнозата бъде поставена рано.

Случващото се в Русия ни накара да се върнем назад във времето и да се опитаме да намерим връзка между болестите и развитието на спорта.

Черната смърт, опустошила Европа през XIV век, променя икономиката, условията на живот и свободното време на оцелелите. Последиците от демографската катастрофа създават предпоставки за разпространението на масовите игри, които векове по-късно ще се превърнат в съвременния спорт.

През 1363 г. английският крал Едуард III издава указ, с който се опитва да ограничи популярността на различни забавления. Поданиците му все по-често играят с топка, занимават се с игри, наподобяващи хандбал и футбол, и участват в други развлечения, вместо да тренират стрелба с лък. За монарха това е сериозен проблем, тъй като стрелците са важна част от английската армия във войните с Франция.

Само около 15 години по-рано Черната смърт вече е отнела живота на огромна част от населението на Европа. Според различни оценки жертвите достигат десетки милиони, а смъртността на континента е била изключително висока. Специално за България се предполага, че загубата на население е близо 3/4, което е основна причина за загубата на нашата независимост.

Епидемията обаче променя не само демографската картина, но и отношенията между работниците и техните работодатели.

За българските земи картината е ясна, но в Западна Европа недостигът на работна ръка дава на селяните и занаятчиите по-силна позиция. Те започват да настояват за по-високо заплащане, по-често сменят работодателите си и получават повече възможности да избират къде да работят. Земевладелците са принудени да се конкурират за работници и постепенно да облекчават някои от задълженията им. Английските власти се опитват да ограничат заплатите и да запазят стария ред чрез законодателни мерки, но икономическите промени трудно могат да бъдат спрени.

В резултат на това реалните доходи на част от населението нарастват, а трудовите повинности постепенно намаляват. Исторически изследвания в графство Съфолк например показват подобряване на храненето и потреблението на месо, млечни продукти и употребата на по-качествени дрехи. За развитието на спорта обаче особено важно се оказва друго: все повече хора могат да отделят средства и време за развлечения.

През следващите два века Англия преживява разцвет на масовите игри. Към 1617 г. в Лондон и Уестминстър вече има 31 алеи за боулинг, 14 тенис корта и около 40 заведения за игри с карти и зарове. Забавленията постепенно заемат по-значимо място в обществения живот.

Археологически проучвания на средновековни лондонски гробища показват и подобрение на някои показатели за здравето и оцеляването при поколенията след Черната смърт. Едно от възможните обяснения е, че след рязкото намаляване на населението на човек се падат повече ресурси, а храненето става по-разнообразно. В някои случаи се наблюдават и увеличаване на средния ръст и телесната маса.

Разбира се, това не означава, че епидемията непосредствено е създала футбола. По-скоро промените в доходите, храненето и свободното време са помогнали за оформянето на среда, в която масовите игри могат да се развиват. Още през Средновековието някои лекари препоръчват умерено движение като част от здравословния начин на живот. Медицинските представи тогава обаче са силно повлияни от погрешни схващания за болестите и заразяването.

Епидемиите имат и обратен ефект върху спорта. Масовите събирания създават риск от разпространение на зарази, а властите започват да ограничават публичните развлечения. След Черната смърт чумата се завръща в Европа многократно през следващите столетия. През 1593 г. английските власти при управлението на Елизабет I забраняват редица масови събирания, театрални представления и спортни развлечения като част от мерките срещу разпространението на болестта.

По онова време игрите с топка често са далеч от днешните спортни състезания. В тях могат да участват стотици хора, границите на игралното пространство са неясни, а сблъсъците между участниците понякога прерастват в сериозни побоища. Подобна обстановка затруднява контрола върху масовите събирания и създава необходимост от по-ясни правила и определени места за игра.

В Източна Англия историците са открили повече от сто терена, обозначавани с названията camping land или camping close. Те са били предназначени за местни разновидности на футбола. Обособяването на специални пространства за игра постепенно поставя въпроса за техните граници и за правилата, които участниците трябва да спазват.

Така народните игри се превръщат в една от основите на съвременния спорт. Черната смърт не е единствената причина за тази еволюция, но последиците от нея променят икономиката, свободното време и отношението на властите към масовите развлечения. В следващите векове индустриалната революция, урбанизацията и развитието на транспорта ускоряват процеса.

Към средата на XIX век започват да се оформят по-устойчиви спортни организации, а футболът постепенно се отделя от други разновидности на игрите с топка. През 1872 г. Англия и Шотландия изиграват първия официален международен футболен мач между национални отбори.

Пътят от средновековните игри до организирания футбол продължава около пет столетия. Историята показва един от големите парадокси на човешкото развитие: катастрофа, отнела живота на милиони хора, променя обществените и икономическите условия по начин, който косвено допринася за възникването на съвременния спорт.