Кристиано Роналдо напусна лагера на националния отбор на Португалия, след като треньорът не го пусна в игра срещу Норвегия.

41-годишният рекордьор обяви, че "някой ден ще разкаже цялата истина“.

Междувременно съотборниците му, в отсъствието на ветерана, демонстрираха атрактивен футбол и спечелиха всички свои мачове. Дори изглеждаше, че са получили допълнително вдъхновение.

Какво всъщност се случва с Португалия? И какво очаква дългогодишния ѝ лидер?

След мача с Норвегия наставникът на националния отбор на Португалия Жорже Жезуш се отправи към пресконференцията с доста сложна задача.

Текстът е трябвало да бъде научен или прочетен от лист.

Седем точки!

Той трябвало да каже пред медиите, че е подготвил специален план за Роналдо за сезон 2026/27, който футболистът е одобрил.

След това – за предполагаемата предварителна договорка, според която Кристиано е трябвало да пропусне мача с Норвегия, но "понеже тренираше много добре, Жезуш е решил да го пусне“ – така трябвало да бъде представена ситуацията.

Освен това треньорът трябвало да подчертае, че Роналдо не е спорил и като цяло поведението му е било изключително лоялно.

И накрая, нещастният Жезуш трябвало да признае собствената си грешка и в процеса на разкаянието да сравни Роналдо с Пеле или Марадона, за да му бъде по-приятно.

Как ви се струва това? Ще кажете, че е пълна безсмислица? Но именно така е изглеждал списъкът с изискванията на Кристиано Роналдо към треньора след пропускането на мача от Лигата на нациите. Според португалеца към него е било проявено неуважение, след като са го накарали да загрява по време на срещата, но така и не са го пуснали на терена, поради което той е поискал компенсация.

Сюрреалистична ситуация – няма спор!

И когато Жорже Жезуш примирително започнал да говори нещо за величието на Роналдо и отношението му към феновете, за момент изглеждало, че треньорът е готов да приеме тези правила.

Само за момент.

До извинения Жезуш все пак не стигна:

"Всеки мач има своя стратегия. Аз трябва да избирам най-добрите футболисти. Криш не игра, защото промених мнението си относно мача. Усетих, че времето му още не е дошло.“

И това е достатъчно, за да настъпи разрив.

Президентът на Португалската футболна федерация Педро Проенса спешно пристигна в лагера на националния отбор, за да се опита заедно с Жезуш да спре Роналдо на стълбата на чартърния самолет, който футболистът повика, за да напусне самоволно лагера по време на международните мачове.

Вече по време на полета Кристиано се обадил на министър-председателя на Португалия Луиш Монтенегру – но и той не успял да влезе в ролята на миротворец.

А и как да успее, когато войната се води между раздуто его и здрав разум?

***

Нека бъдем честни – това далеч не е от вчера.

Още на Световното първенство през 2022 година Роналдо отбеляза един гол от дузпа срещу Гана, не създаде нито едно голово положение, а когато отстъпи мястото си на Гонсало Рамуш, нападателят вкара три гола на Швейцария.

Отборът дълго празнуваше победата с 6:1, а единствено Роналдо, който се появи в игра в 73-ата минута, демонстративно се прибра в съблекалнята. Треньор тогава беше Фернандо Сантош, който реагира остро:

"Не ми харесаха тези кадри. Изобщо не ми харесаха!“.

На Сантош не му провървя – следващият съперник на Португалия бе Мароко, който отборът не успя да преодолее, а треньорът се превърна в изкупителна жертва.

Новият селекционер Роберто Мартинес разбираше по-слабо от футбол, но за сметка на това по-добре разбираше от политика. Той поставяше Роналдо навсякъде и го хвалеше дори когато нападателят пропусна 23 поредни положения на Евро 2024.

Вероятно същото щеше да се повтори и на Световното първенство през 2026 година, но в мача с Хърватия Ренато Вейга спечели дузпа, а в групата се появи Узбекистан.

"Върнах се!“, извика Роналдо след гола срещу узбеките.

"Странно. Аз мислех, че той никога не е напускал“, иронизира Златан Ибрахимович в телевизионното студио.

И как да не се шегува? На Световното първенство през 2026 година Кристиано не направи нито един опит за висок пресинг, като записа само една отнета топка за 441 минути на терена.

Защо срещу Испания в стартовия състав бе той, а не Гонсало Рамуш, който реши мача с Хърватия, след като влезе от пейката? Само защото Мартинес не бе Жезуш.

"Тъжно е да отпаднеш от Световното първенство, но дадох всичко, което можех, и съвестта ми е чиста“, обобщи Роналдо.

Най-популярният спортен вестник в страната A Bola обаче настояваше за промени:

"Мартинес се оказа страхливец с празна реторика. Но промяната е необходима не само на резервната скамейка, а и на терена. Време е Роналдо да си тръгне, защото егото му няма да му позволи да бъде резерва на Рамуш, който демонстрира несравнимо по-добра игра.“

Всичко беше толкова очевидно, че дори стана много неудобно.

Но колкото по-слабо играеше Кристиано, колкото по-малко полза носеше на отбора – толкова повече дързост и арогантност се появяваха в думите му:

"Кое е най-трудното? Да разговарям с всички вас. Ето, ти не ме харесваш. Помня те. Имам добра памет за лица!“.

"Спечелих три трофея с Португалия. Преди Кристиано Португалия не бе спечелила нито един!“

Това е беда!

На български му казваме "да се вземеш прекалено насериозно".

Но е беда.

За клубовете винаги е по-лесно. Когато Роналдо започна да дърпа Ювентус надолу, го продадоха. Когато започна да създава напрежение в Манчестър Юнайтед, дори бе отстранен от първия състав. Когато се зае да ръководи Ал-Насър, му напомниха, че е просто наемен работник.

Но в националния отбор на Португалия наистина никога не е имало по-голяма легенда. 234 мача и 146 гола – рекорд сред всички национални отбори в света.

Отидете на който и да е мач на Селесао – 90% от феновете по трибуните ще бъдат с фланелки CR7.

Да извадиш футболист от състава е лесно. Но как да изгониш национално богатство?

Още повече че през септември самият Роналдо заяви, че ще си тръгне единствено по собствено желание:

"Ще продължа. Все още вярвам, че мога да помогна на националния отбор да постигне целите, които си е поставил. Ще приключа, когато почувствам, че вече не давам нищо.“

Това наистина е беда.

Жорже Жезуш, който пое отбора след Световното първенство, нямаше избор – той повика Роналдо.

Нещо повече – само седмица по-рано го пусна като титуляр срещу Уелс, където Кристиано направи поредното си комично представяне, довело до поява на саркастични мемета.

Но и търпението вече се изчерпваше.

Роналдо очакваше извинения от Жезуш? Наивно!

Истината е, че Жорже е идеалният човек, който може да освободи националния отбор от подобен "лидер“.

Зад гърба си Жезуш има повече от две дузини трофеи в различни страни, има доверието на трибуните и никога не се съмнява в собствения си гений:

"Повечето треньори копират това, което правят другите. Но аз не съм такъв. Бог ми е дал възможност да бъда творец.“

Това е същият Жезуш, който, поемайки Бенфика, незабавно обеща, че отборът ще "играе два пъти по-добре, а може би и повече“. Той извади от титулярния състав най-добрия голмайстор на Спортинг Ислам Слимани, защото "аз съм главният тук, а останалите нищо не решават“. Същият Жезуш директно заяви на Неймар: "Твоето време във футбола изтече“.

Роналдо, разбира се, е отделен случай заради статута си в страната, но конфликт? Списък с изисквания? Фатална грешка.

Португалия разполага със силно младо поколение – Витиня, Жоао Невеш, Рафаел Леао, Рамуш, Консейсао.

До капитанските правомощия израсна и Бруно Фернандеш, върху когото Манчестър Юнайтед разчита от години.

Когато начело застана Жезуш, който винаги има куп интересни идеи, коктейлът се получи веднага.

Португалия два пъти победи Норвегия с 2:1, а също така надделя над Дания с 4:2, играейки бързо и вертикално, с огромни усилия при пресата в половината на съперника. Без Роналдо всички изглеждаха по-добре – особено халфовете, които преди това търсеха единствено своята стояща на едно място легенда.

А знаете ли кой отбеляза решаващите голове във всичките три мача?

Точно така – Рамуш.

Идеалният сценарий за Жезуш, който на фона на успехите започна да придобива все по-голяма увереност:

"Аз съм треньорът на националния отбор и аз решавам кого да повикам. Не питам никого за съвет относно това кой ще играе. Да, има футболисти със статут, не го отричам. Но има и правила – едни и същи за всички.

Да се извинявам? За какво? На кого? Основната причина за всичко е, че той загря, но не излезе на терена. Аз поемам отговорността за това. Но извиненията са абсурд.“

Не е ли прекалено рано да повярва в победата?

Е, феновете Жезуш със сигурност успя да убеди. 75% от читателите на A Bola посочиха Роналдо, а не треньора, като виновник за конфликта.

Сега редът е на политиците, защото все пак става дума за национално богатство.

"Кристиано има огромно влияние върху представянето и повишаването на стойността на бранда на Португалия. За страната би било важно и занапред да може да разчита на този потенциал“, заяви министърът на икономиката Мануел Каштру Алмейда.

Между редовете това звучи като: "Трябва да се помирите заради общото благо“.

Само че помирението съвсем не означава постоянно завръщане на Роналдо в националния отбор. Прощален мач би бил идеалният сценарий. А ноемврийските срещи от Лигата на нациите, които вече няма да имат турнирно значение, изглеждат като подходящ момент...

Кристиано обаче публикува нелепо писмо-оправдание, в което отново повтаря изискванията си към треньора.

А това показва колко далеч от реалността се е отдалечил Роналдо!

Колко отдавна беше онова амбициозно момче, което уважаваше по-възрастните под зоркия поглед на Сър Алекс Фъргюсън...

Колко отдавна беше онзи суперголмайстор, обсебен от головата надпревара с Лионел Меси в Ла Лига...

Колко отдавна беше времето, когато заедно с Нани и Куарешма водеха Португалия към триумфа на Евро 2016, а той, контузен, скачаше на един крак край тъчлинията като истински треньор...

Кристиано няма да унищожи цялото си наследство – това е невъзможно. Но точно сега оставя върху него огромно петно на нарцисизъм, което трудно може да бъде изтрито.

"Да го сравняват с Пеле или Марадона?“.

Но те играеха за своите отбори, както и Кройф, Платини, Роналдиньо, Зидан и Ван Бастен.

Както и Меси, който напусна националния отбор на върха на славата си и беше възнаграден с прощаване, за което човек може само да мечтае.

Вместо това Кристиано...

Повече от 20 години ги сравняваха един с друг, но днес може би е време това да приключи.

През целия си живот Роналдо използваше егото си като гориво, карайки се да тренира още по-усърдно и да работи още по-упорито.

В крайна сметка обаче, в края на пътя, самият той изглежда изгоря в този огън.

Превръщайки се в заложник на собственото си его.