Ромелу Лукаку е рекордьор и най-голямата заплаха в състава на Белгия. А освен това – милионер и успял човек, чийто живот е изцяло предначертан от футболния му талант.

Историята разказва за пътя на гиганта, който не забрави заръката на дядо си.

"Един от най-важните хора в живота ми беше моят дядо, бащата на майка ми. Той живееше в Конго и веднъж му се обадих по телефона. Похвалих му се, че съм вкарал 76 гола в 76 мача за Лирсе и че големите отбори вече ме забелязват. Бях на 12 години.

По принцип дядо обожаваше да слуша за футбол, но този път се държеше странно. Попита ме: "Ром, всичко това е страхотно, но можеш ли да ми направиш една услуга?“

Отвърнах му, че разбира се, няма проблем. А той ми каза: "Можеш ли да се погрижиш за дъщеря ми, моля те?“

Това тотално ме обърка. За мама ли?!

Казах му, че сме добре и всичко е наред, но той настояваше: "Не, обещай ми. Просто наглеждай дъщеря ми. Грижи се за нея. Обещаваш ли?“

Дадох му думата си и той се успокои.

Точно след 5 дни дядо почина. Едва тогава разбрах какво всъщност е имал предвид.“

Тежкото детство в Белгия

На Ромелу така и не му било писано да види дядо си наживо – пътуването от Белгия до Конго хем било далеч, хем излизало твърде скъпо. Прекалено скъпо за стандартите на неговото семейство.

Адолфин и Роже Лукаку се преместват от Киншаса в Антверпен през 1990 г. Година по-късно се ражда Ромелу, а след него и брат му Джордан. По онова време бащата все още играе активен футбол и изкарва добри пари в тимовете на Серен и Беерсхот. Местните фенове си го спомнят като истинска машина за голове с глава – заради което редовно получава повиквателни и за националния отбор на Заир (ДР Конго).

За съжаление, останал без образование и качествени съветници около себе си, Роже не успява да запази спечеленото. Той инвестира парите си в съмнителна афера, прогаря напълно и семейството е принудено да се премести в социално жилище в градчето Винтем. Местните жители започват да помагат на момчетата, които описват като изключително възпитани, спокойни и... огромни.

Трудно е за вярване, но на 9-годишна възраст Ромелу вече е носил обувки 42-ри размер.

"Не им беше лесно – спомня си директорът на училището във Винтем, Иво Марнеф. – Помагахме с каквото можехме. Когато Ромелу започна редовно да изпуска училищния автобус, аз му дадох собствения си велосипед.“

"Влизаше у дома без да чука“

Пак там, във Винтем, неговият най-добър приятел от детството Вини Франс си спомня как са се запознали:

"Почуках на вратата му в първия учебен ден и му казах: "Хайде да играем футбол“. И го правехме абсолютно всеки ден – аз, той и брат му Джордан. Ром още тогава беше много едър, но нямаше мускули – просто беше висок и невероятно бърз. При това беше толкова добър, че и муха не би обидил.

У дома влизаше без да чука, майка ми му беше като втора майка. Бяхме единствените деца в класа, които винаги си пишеха домашните, иначе тя не ни пускаше да излезем на двора. Майка ми разбираше, че положението им е трудно, и се опитваше да помогне по всякакъв начин.“

През 1999 г. баща му най-накрая прави решителната стъпка и завежда Ромелу в първия му футболен клуб – в съседното градче Рупел Бом. И до днес там това събитие се помни с гордост от всеки, който е зърнал бъдещата звезда поне за миг с периферното си зрение.

9-годишният Лукаку прави истински фурор в отбора до 11 години (U11), нанизвайки невероятните 176 гола за една година. Това тотално шокира тогавашния му треньор Ервани Воски и съпругата му Ингрид, която и до днес помни един емблематичен епизод:

"Нашият син Нилс играеше в защита, а Ромелу се засили с топката още от центъра на терена. Нилс нямаше как да му я отнеме, затова просто се вцепи в тениската на Ром с две ръце. Лукаку обаче продължи да тича напред, без изобщо да го забележи, влачейки го със себе си, докато на Нилс просто не му омекнаха пръстите и я пусна. Ромелу вкара гол, а съдията му каза: "Не свирих фаул, защото знаех какво ще последва!““

Воски само клати глава, спомняйки си как на всяко състезание към него са се приближавали вбесени родители, които отказвали да повярват, че Ромелу е само на 9 години:

"Той носеше със себе си идентификационния си код на всеки турнир, а аз повтарях на всички едно и също: роден е в Белгия, възрастта му не подлежи на коментар.“

Един ден обаче Ромелу просто не се появява на тренировка. Оказва се, че старата кола на баща му Роже се е повредила окончателно, а тъй като покупката на нова била извън възможностите им, синовете трябвало да останат да тренират в малкия Винтем, докъдето ходели пеша.

"Вътре в мен нещо щракна“

Следващите години са най-мрачният период за семейството. Самият Лукаку описва момента, в който е разбрал, че са ударили дъното:

"Помня точния момент, в който осъзнах, че сме напълно съсипани. Все още виждам майка ми пред хладилника и изражението на лицето ѝ.

Прибрах се у дома за обяд по време на голямото междучасие в училище. Майка ми винаги имаше едно и също нещо за нас – хляб и мляко. Това беше всичко, което можехме да си позволим. Но този път тя смесваше нещо в бутилката и я друсаше. Разбирате ли ме? Веднага проумях какво става. Тя разреждаше млякото с вода. Вече нямахме пари дори за храна.

Първо ни спряха кабелната телевизия – край с гледането на футбол. След това ни спряха тока, нямахме електричество по 2-3 седмици. Исках да се изкъпя, но нямаше и топла вода. Налагаше се майка ми да взима хляб на вересия от пекарната. Там познаваха мен и Джордан и ни даваха на заем.

Но когато я видях да сипва вода в млякото, разбрах, че това е краят. Не казах нито дума – излъгах я, че вече съм обядвал в училище. Но вътре в мен нещо просто щракна. Дадох си обещание и точно знаех какво смятам да направя.“

От новите обувки до Моленбек: Пътят нагоре

Както често се случва в големите футболни истории, пътят към върха изисква и малко късмет. 12-годишният Лукаку буквално опустошава съперниците в местния Винтем, когато един ден там пристига мъж на име Марк ван Хоймисен и остава като прикован от играта му. Марк няма нищо общо с футбола, но има приятелка в района, чийто брат – Дирк Гизелинкс – работи като скаут за Лирсе. Именно на него се обажда импровизираният откривател.

"На тренировките му събувахме лявата обувка, за да го принудим да разчита повече на десния си крак. А веднъж трябваше да пътуваме за турнир във Франция, но футболните обувки на Ромелу се скъсаха напълно. Купих му нови с мои лични пари – и той стана най-добрият играч на целия турнир“, спомня си с гордост тогавашният му треньор във Винтем, Стив де Бюсе.

Естествено, всички са наясно, че Ромелу е твърде голям за това ниво. В първия си сезон за Лирсе той нанизва феноменалните 76 гола. Гизелинкс споделя, че тактиката на отбора е била максимално опростена: "Всички оставаха зад линията на топката, за да разчистят пространството пред Ромелу и да не му пречат.“

Когато през 2006 г. Лирсе се забърква в огромен скандал с уредени мачове, Дирк Гизелинкс преминава на работа в гранда Андерлехт. Той обаче не тръгва сам – взима със себе си Ромелу и брат му Джордан, двамата най-добри таланти в академията.

С това детството на братята приключва. Клубът им наема апартамент в Моленбек – мигрантски квартал на Брюксел с лоша слава. Но на терена нещата придобиват съвсем други измерения:

"Едва в Андерлехт започнахме да развиваме техническата страна на Ром“, споделя техническият директор на академията Жан Киндерманс. "Трябваше да свикне да играе в отбор, който владее топката в големи проценти от мача. Да се научи да я получава в наказателното поле, а не просто да бяга с нея през целия терен. В този момент си мислехме, че най-големите му качества са скоростта и голмайсторският инстинкт. Но много бързо разбрахме, че истинското му най-силно качество е просто гладът.“

Обещанието е изпълнено: Дебютът на 16 години, блиновете на треньора и краят на нищетата

"А знаете ли кое е смешното? Пропуснах цели 10 години от Шампионската лига по футбол. Просто не можехме да си позволим кабелна телевизия. Когато отивах на училище, всички говореха за финала, за онзи извънземен гол на Зидан, а аз нямах представа какво се е случило.

Веднъж попитах баща ми: "Тате, кога мога да започна да играя професионален футбол?“

Той ми отвърна: "На 16.“

Тогава му казах: "Добре, значи ще играя на 16.“

Ето защо всяко едно мачле за мен беше като финал. Когато играех в парка – това беше финал. Когато играех в междучасието в училище – също беше финал. Говоря абсолютно сериозно – винаги раздавах силите си до самия край. Не си играех, нямах и PlayStation. На терена излизах с мисълта да унищожа всеки съперник.

Исках да стана най-добрият в историята на Белгия заради много неща. Заради плъховете, които тичаха из къщата ни. Заради Шампионската лига, която така и не видях. Заради начина, по който ме гледаха родителите на другите деца.“

След като нанизва главозамайващите 121 гола в 88 мача за младежките формации на Андерлехт, Лукаку получава своя първи професионален договор точно на 16-ия си рожден ден. По това време цяла Европа вече говори за Ромелу, а авторитетният портал Transfermarkt го оценява на внушителните за юноша 10 милиона евро.

"Той подписа първия си договор в моя офис, без дори да го прочете. Аз просто прелиствах страниците, за да може той да се разпише. Ромелу изобщо не се интересуваше колко пари ще изкара. Искаше просто да приключим по-бързо, защото след броени минути започваше тренировката му“, смее се техническият директор на академията Жан Киндерманс.

Ръководството на Андерлехт обаче не мами момчето. Напротив – в Брюксел отлично виждат в негово лице златна възможност и се отнасят с огромно уважение. Още през есента на 2008 г. Лукаку вкарва цели 25 гола за формацията до 19 години (U19), спечелвайки бас със своя треньор. Наставникът удържа на думата си след победния ход – лично маха клубния микробус от пътя и изпича цяла камара блинове (палачинки) за момчетата от отбора.

Големият, мъжки футбол за Ромелу започва в края на май 2009 г., когато е извикан по спешност от ваканция за решителния финален плейоф за титлата срещу Стандард Лиеж.

"Помня деня на дебюта му за Андерлехт – разказва най-добрият му приятел Вини Франс. – Почуках на вратата им, а майка му ми каза, че той има мач. Беше попаднал в първия отбор и щяха да играят за шампионската титла. Аз бях много по-развълнуван от него. Знаех, че това е голямата му мечта.“

Ромелу избира фланелката с номер 36, защото 3+6=9 – свещеният номер на истинския нападател.

И дебютът става факт – само на 16 години и 11 дни той влиза като резерва в 63-тата минута. Това не успява да спаси Андерлехт, тъй като тогавашният състав на Стандард, предвождан от Аксел Витсел, Дюдон Мбокани и Стивън Дефур, е обективно по-силният на терена. Лукаку обаче записва името си със златни букви в историята като най-младия играч, стъпвал някога в белгийската лига.

Пътят към рая

"Помня как слязохме от автобуса и всеки един футболист беше облечен в скъп, изискан костюм. Освен мен. Аз излязох по някакъв ужасен, овехтял спортен екип и всички камери веднага се насочиха към лицето ми. До съблекалнята имаше около триста метра. Когато стигнах до нея, вече бях получил близо 25 съобщения на телефона си. Приятелите ми полудяваха от вълнение:

"Братле, наистина ли ще играеш? Там ли си?!“

Прочетох всичко, но отговорих единствено на Вини: "Братко, не знам дали ще вляза в игра, но ти за всеки случай не гаси телевизора.“

И въпреки че в онзи ден загубихме финала, аз се чувствах така, сякаш бях попаднал в рая. Бях изпълнил обещанието, което дадох на майка ми и на дядо ми. Това беше моментът, в който разбрах, че оттук нататък всичко в нашия живот ще бъде наред.“

В глобален мащаб нещата се развиват точно по този сценарий. През следващите два сезона Лукаку бележи 41 гола в 98 мача за Андерлехт, след което прави мултимилионен трансфер в английския Челси за сумата от 15 милиона евро, оставяйки нищетата завинаги в миналото.

Рекламата на Андерлехт, банковите сметки и едно последно писмо до Конго

В Брюксел не съжаляват за нищо. Напротив – техническият директор на академията Жан Киндерманс споделя, че именно с появата на Ромелу са започнали колосалните промени в клуба:

"Той се превърна в истинския тласък за нашата младежка програма "Purple Talents“. Стартирахме я през 2008 г., след като бащата на Ромелу – Роже, заяви, че може да вземе сина си и да го отведе във френския Лил, където разполагаха с много по-професионален подготвителен център.

"Purple Talents“ позволи на момчетата да ходят на училище при нас и да преминат от 4 на 7 тренировки седмично. Днес смятаме, че сме един от най-добрите клубове за развитие на млади таланти в Европа, а Ромелу беше първият, който ни направи тази безценна реклама.“

Незабравими емоции Лукаку подари и на своя най-добър приятел Вини Франс – който в момента работи като охранител в Британското училище в Брюксел. Благодарение на дружбата си с нападателя, Вини е имал възможността да се запознае лично с Пол Погба, Серж Ибака и куп други световни звезди.

Нилс Воски – момчето, което навремето се беше вцепило в тениската на Ромелу – вече е разказал историята как е бил влачен по терена на стотици деца. Днес той е учител.

В същото време братът Джордан Лукаку, останал завинаги в дебелата сянка на батко си, също извървя пътя до националния отбор на Белгия и италианския Лацио, но звездата му бързо угасна и в момента е без отбор.

Легендата в настоящето: Наполи и финансовата поука

А за самия Ромелу вие и без това знаете всичко.

Накратко – той е жива легенда в Белгия. Голмайстор и голяма фигура.

В личен план обаче не всичко е цветя и рози. Лукаку отдавна е спрял да общува с баща си Роже – от момента, в който той е изневерил на майка му. Голмайсторът има свое собствено семейство и две деца, но травмата от детството е оставила траен отпечатък: 60% от всяка своя заплата Ромелу внася директно в банката, тъй като никога не е забравял какво е да живееш в абсолютна нищета.

Останалото също не е забравено – майка му Адольфина, съдейки по снимките, буквално сияе.
"Виждаш ли? Нали ти казах...“

"Ужасно много ми се иска дядо ми да беше тук и да стане свидетел на всичко това.

И изобщо не говоря за Висшата лига, Манчестър Юнайтед, Шампионска лига или Световните първенства. Нямам предвид това. Просто ми се иска да беше до мен, за да види какъв живот имаме в момента. Иска ми се да можех още веднъж да му се обадя по телефона и да му кажа:

"Виждаш ли? Нали ти казах. Дъщеря ти е добре. В апартамента вече няма плъхове. Никой вече не спи на пода. Няма го онзи смазващ стрес. Сега всичко при нас е наред.“