Треньори без заплати или венецуелският футбол при Мадуро


Н. Гавазов

Американската военна интервенция доведе венецуелския президент Николас Мадуро на подсъдимата скамейка в Ню Йорк.

Какво следва за страна с може би най-големите петролни запаси в света?

И какво може да очаква нейният футбол?

При управлението на Мадуро репресиите, протестите и бедността проникнаха и в спортната сцена на страната, което доведе до тъжни и ужасяващи истории.

FUTBOL TV обяснява защо венецуелските футболисти не скърбят за внезапното изчезване на бившия шофьор на автобус.

***

През септември 2016 г. световната преса писа за провинциалния ФК Трухиянос.

Имаше причина!

Въоръжени селяни спряха автобуса на отбора на пътя, за да вземат мобилните телефони, джобните пари и оригиналните футболни обувки на играчите, дори откраднаха радиото от автобуса.

Занесоха всички тези неща на черния пазар, за да си купят храна.

И самите футболисти на практика бяха в сълзи, защото все пак играеха за чиния супа.

"Венецуелски футболист, прекарал три или четири сезона в елита и доста известен, печели 300-400 долара на месец, докато повечето печелят по 80-100 долара. Това не е достатъчно, за да се живее. А някои дори получават заплати в боливари! И дори забавят тези плащания“, каза колумбийският треньор Уилсън Гутиерес.

Спомените му са ужасяващи.

Безкрайни опашки по бензиностанциите, празни хранителни магазини, бездомни семейства, гладуващи деца, тълпи от непълнолетни проститутки – това беше Венецуела на Николас Мадуро.

 

Със сигурност написаното няма да се хареса на някои червени другари с петолъчки на челата, но това е истината, а и всеки с АйКю над 90 спокойно може да намери стотици клипове за живота във Венецуела.

По това време в страната все още имаше организирана опозиция и се провеждаха протести.

Властите реагираха сурово.

Междувременно венецуелската футболна лига се бореше, знаейки много добре, че всеки отбор може да бъде спрян, като Трухиянос.

"Младежките академии пострадаха най-много. Свърши им екипировката, нямаше с какво да се хранят играчите и те избягаха в чужбина. Имаше моменти, когато 14- или 15-годишно момче показваше големи обещания, но се отказваше от футбола и отиваше на пазара“, оплака се журналистът от Deportivo 1300AM Алфредо Коронис.

Подобно на много други, той напусна страната.

Смята се, че над 4 милиона души са избягали от Венецуела през 2007-17 г. и много повече оттогава. Те отидоха предимно в Съединените щати, но се заселиха и в съседни страни, макар че не бяха посрещнати топло.

На Световното първенство за младежи до 20 години в Чили през 2017 г., играчът на домакинския отбор Николас Диас извика на венецуелеца Пабло Бония след шпагат: "Махай се, гладуващ човече!“ . По-късно той се извини, но публиката го аплодира.

Шокиращо е, че на това Световно първенство за младежи до 20 години, Венецуела, съставена предимно от играчи, преминалите от чуждестранни лиги, стигна до финала, където загуби от Англия, водена от Фил Фоден, Марк Гуехи и Конор Галахър. Никога преди Ла Винотинто не се е издигал толкова високо.

"Има големи надежди за това поколение. Те биха могли да се превърнат в "поколението на Световната купа“. Това би ги направило незабравими“, каза треньорът Ричард Паес.

Кевин Келси, най-яркият играч в тази Венецуела, обаче все още не се е превърнал в звезда.

***

Когато този отбор на Венецуела до 20 години се завърна у дома, за да отпразнува доброто си представяне, над 20 000 зрители се събраха на стадиона.

Всички игнорираха футбола и скандираха лозунги срещу Мадуро:

"Той ще падне, той ще падне, това правителство ще падне!“.

Властите знаеха, че това ще се случи, така че нямаше пряко предаване, по същото време държавната телевизия излъчи срещата на президента с генералите.

Треньорът на националния отбор Рафаел Дудамел умоляваше тълпата да се успокои и да не подлага отбора на по-нататъшни репресии:

"Тихо, моля ви! Никой не бива да лишава момчетата от момента им на слава!“.

Но на никого не му пукаше.

 


Месец преди срещата с футболистите, най-малко 68 души загинаха по улиците, отчаяно търсейки храна, лекарства и стоки от първа необходимост.

Всичко започна през 2013 г., когато Мадуро получи "извънредни правомощия за изграждане на социализъм“ от Народното събрание. Звучи ужасяващо, но можете ли да си го представите на практика?

Президентът арестува собствениците и служителите на магазини за електроника и продаде стоките им за 10% от пазарната цена. Последваха арестите и национализацията на хранителните супермаркети, за които Мадуро твърди, че надуват цените.

След това частните инвеститори изчезнаха завинаги, което срина данъчните и митническите приходи, вместо това се появи недостиг на всичко.

И когато цените на петрола паднаха рязко, настъпи колапсът.

Имаше случаи във футбола, като този на Алехандро Маркес, чийто баща не му позволи да играе за отбора на Венецуела до 20 години, "защото е опасно при сегашния режим“.

Има още повече като Хуниор Морено, който изчезна и след това възобнови професионалната си кариера в Съединените щати. За добре нахранените "янки“ неговите истории са като фантазия и мнозина не вярват, че това е възможно:

"Да си футболист във Венецуела не е лесно. Трябва да се съсредоточиш не само върху играта, но и върху това къде да купиш храна. Трудно е да се отдадеш напълно под този стрес. Стоях на опашка някъде за пилешко месо. И имаше цели седмици, в които не го ядох. Във Венецуела просто се опитваш да изкараш следващия месец.“

Сестрите на Хуниор живеят в Тампа и Маями, тъстът му живее в Орландо. Типично венецуелско семейство по времето на Мадуро.

 

Към 2019 г. ситуацията достигна своя връх – или "ние“, или "те“.

Мачът между Каракас и Сулия в Маракайбо на стадион "Хосе Енкарнасион Ромеро“ така и не започна, въпреки стартовия съдийски сигнал. Играчите си стиснаха ръцете и напуснаха терена, разговаряйки.

Малко преди това цяла Венецуела остана без електричество, а това бе определена форма на протест.

По това време Дудамел, както и най-големите звезди на националния отбор, Саломон Рондон и Томас Ринкон, критикуваха правителството на Мадуро, което, освен всичките си грехове, бе манипулирало изборите с прословутите машини на "Смартматик“. Лидерът на опозицията Хуан Гуайдо отказа да се предаде и страната се раздели на два центъра на властта.

"Ние“ или "те“.

И тъй като животът е суров, "те“ спечелиха.

В критичен момент Мадуро беше спасен от Русия и Китай, които разпръснаха протестите, нахраниха гладуващото население и спряха икономическия спад. Гуайдо отиде в изгнание, а Дудамел също загуби поста си.

През 2020 г. започна една нова Венецуела – не хаотична, а напълно контролирана. С помощта на китайците правителството въведе "Carnet de la Patria“ – вид лична карта, без която бедните не можеха да получават социална помощ, по същество, торба с хранителни стоки.

И тази карта записва всичко – дали човек е посещавал антиправителствени митинги, дали е посещавал избори, включително и какви уебсайтове е посещавал – единствената разлика от Китай е, че не отчита колко боклук изхвърляш в контейнера...