На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар. Това се случва в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния Търново и завършва с Манифест към българския народ, подписан от Фердинанд І. Целият този акт е извършен без съгласието на Великите сили и против волята на Турция, но с него България придобива статута на пълноправна независима държава.

Спомняйки си събитията отпреди 103 години, аз се връщам малко по-назад, във времето когато Сърбия ни обявява война заради Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Малко хора може би знаят, че в качеството си на васал на Турция, тогавашният княз на България Александър Батенберг иска Турция да изпълни задълженията си на сюзерен и да помогне на своя васал срещу западните ни съседи. Казват, че султанът припаднал когато му прочели писмото. Никой не знае дали това е вярно. Факт е, че един турски полк навлиза в България, но не участва в битките със сърбите, защото армията ни тогава приключва много бързо със своя противник.

Защо се връщам към онези времена? Защото днес е Денят на Независимостта уважаеми читателю - на практика, случилото се на 22 септември 1908 година е един формален акт, защото България отдавна е независима държава. Но това е акт на достойнство. Достойнство от страна на тогавашните ни държавници, които показват, че действително обичат родината и народа си и най-важното - лавирайки, успяват да се справят с Великите сили.

Казват, че само с история не се живее и трябва да мислим за настоящото и бъдещето. Но казват също така, че историята е учителката на живота. Познавайки грешките от миналото, би трябвало да взимаме правилни решения днес. Правим ли го? Достойни ли сме да вървим гордо по Земята на Асеневци? Отговорът е около нас независими българи.

Честит ви празник!