През декември Европейският съд излезе с решението си по делото между останалите отбори от европейската Суперлига (Реал Мадрид и Барселона), УЕФА и ФИФА. 

Съдът реши, че правилата, използвани от УЕФА и ФИФА през 2021 г. за наказване на клубове от Суперлигата, противоречат на законодателството на ЕС.

На пръв поглед това преобръща целия механизъм и структура на европейския футбол, а може би и на световния. Само си представете - намиращата се под санкции Руска Федерация заради агресията срещу Украйна по заповед на военния престъпник Владимир Путин, реши да организира международен футболен турнир, който да транслира в Китай. Само в Китай, няма нужда да се прибягва до останалите приятели на страната - агресор като Иран или Северна Корея.

Да, ама не. Така казваше навремето Петко Бочаров.

 Академикът и специалист по спортно право Антоан Дювал обясни, че това е по-малко драматичен удар за УЕФА, отколкото може да изглежда първоначално. Съдът изрично заяви, че УЕФА все още има правомощието да регулира и поставя условия на играчи и отбори, участващи в алтернативни състезания, които предизвикват УЕФА. Тези правила обаче трябва да бъдат "прозрачни, обективни и недискриминационни“, което е стандартът, на който правилата на УЕФА от 2021 г. не отговарят. Това означава, че УЕФА в много бързи срокове може да разработи нова рамка за разрешение, която отговаря на тези правни критерии, и УЕФА вече твърди, че е направила и ще направи промени в тази посока. 

Ако предишният абзац прозвуча малко объркано и неясно коя страна е "спечелила“, то е защото това е реалността на ситуацията. Де юре Европейският съд постави някои ограничения върху това, което УЕФА и ФИФА могат да направят, но де факто решението също не е одобрение на проект за Суперлигата. Не е изненадващо, че и двете страни обявиха победа след обявяването на решението. 

И двете страни твърдят, че ще "спасят футбола“, но какво всъщност имат предвид с това?

Организаторите на Суперлигата смятат, че спасяването на футбола означава генериране на възможно най-много пари, така че клубовете в Европа да могат да се възползват от по-високи приходи. Те биха искали европейският футбол да получи още по-големи медийни и маркетингови сделки, които биха могли да съперничат на тези на американската НФЛ. Постигането на тези нива на приходи обаче изисква по-затворена лига, с повече мачове сред най-големите отбори и по-малко изпадане на тези големи отбори поради недостатъчно представяне. Сегашната несигурност относно това кой ще участва в клубните състезания на УЕФА всяка година не се смята за добра за бизнеса. Например, скорошно проучване показа, че туристическият поток би се повишил с 12%, ако футболните фенове знаят програмата на отборите си в Европа поне осем месеца по-рано.  

Ето защо новият формат на Суперлигата има по-ограничена система за промоция и изпадане от конкуренцията на УЕФА. Ето защо Бернд Райхарт отива в радиото и се опитва да представи участието на Унион Берлин в Шампионска лига като нещо лошо. В крайна сметка Суперлигата вярва, че за да получи по-голяма сума пари, трябва да направи възходящата мобилност в европейския футбол още по-сложна от това, което е в момента.

УЕФА от своя страна се преструва, че защитава по-традиционна и отворена система с по-голяма възходяща мобилност. Реалността обаче е, че вече няколко десетилетия европейските футболни чиновници не успяват да защитят тази система от влиянието на капитала. За много от богатите европейски клубове правилата за финансов феърплей на УЕФА са в най-добрия случай незначителна пречка. И обратно - за по-малките клубове това е тегоба, изкуствена бариера по пътя към развитието.

Истината е, че най-големите клубове, които генерират най-много пари, имат много власт да насочват УЕФА в посоката, която желаят, или да заобикалят техните разпоредби. И след като Европейският съд сега ограничава до известна степен правомощията на УЕФА, тези клубове вече имат законен път към Суперлига, което им дава още повече възможности за договаряне в бъдеще. 

Поради тези тенденции е логично да се предположи, че УЕФА и най-богатите клубове са "обречени“ да постигнат разбирателство. Това ново решение може да е променило скоростта, с която ще се случат промените, но посоката, в която се движи европейският футбол, е ясна от няколко десетилетия и УЕФА не направи много, за да я промени. Нито УЕФА, нито Суперлигата се интересуват от визия за футбол, който прави по-малко пари, но става по-устойчив и има по-контролирани разходи. И нека бъдем честни, много фенове също не искат техните клубове и лиги да следват този път. Само няколко държави, като Германия, Нидерландия и отчасти Португалия, се движат към по-устойчив футболен модел. Добрата новина е, че в последните години това се прави и в Испания, но испанският модел е по-различен и не е тема на този материал.

Като цяло футболният свят следва същата посока като останалата част от нашето общество: глобализиран свят, в който генерирането на повече пари и нарастването са върховните принципи, независимо от последствията. И както във футбола, така и в останалата част от света, този неустойчив растеж вижда финансовите си печалби все повече концентрирани в по-малки групи. Т.е. богатите (клубове) ще става все по-богати, а бедните (клубове) все по-бедни или по-точно с все по-малък процент от общото богатство.

А това е лоша новина за футбола в България. И предизвикателство за управниците на българския футбол, включително и за мераклиите да управляват българския вариант на най-популярния спорт на планетата.

Страхувам се, че нито Боби Михайлов, нито Димитър Бербатов и хората му имат някаква визия за случващото се и какви решения трябва да се вземат. Но и това е тема на друг разговор.

В крайна сметка, ако Суперлигата не се материализира, това няма да е защото "УЕФА спаси футбола от богатите клубове“. Ще бъде, защото богатите клубове получиха това, което искаха от УЕФА. По един или друг начин ще видим как богатите клубове постигат своето и ще концентрират още повече пари от европейския футбол в себе си. Това може да изглежда егоистично за някои, но е страхотно за феновете на един от тези клубове, които в крайна сметка се крепят от основата на футболната пирамида, т.е. от по-малките клубове.

Решението?

Надявам се да не е нещо в стил Робин Худ или граф Монте Кристо, а още по-малко Хитър Петър или Роза Люксембург.

Но, който го намери, трябва да получи нещо като Нобелова награда.