Нападателят на Бока Униорис Мартин Палермо, който обяви, че след края на сезона прекратява кариерата си на футболист, миналата неделя игра за последен път срещу историческия съперник на своя отбор - тима на Ривър Плейт и дори отбеляза гол за победата на своите с 2:0. В интервю за Clarin, легендарният играч отново преживява своето прощално Ел Класико - отбелязаният гол, вълнението и горещата раздяла.

„На скамейката на резервите почувствах, че аз действително приключвам с футбола. Седейки там, аз осъзнах, че повече никога няма да изляза на терена в Ел Класико. Феновете пееха, играта продължаваше, а аз си мислех как се развива всичко. И изведнъж разбрах, че това са моите последни мачове, че на мен не ми остава почти нищо...заради тези мисли ми потекоха сълзите. Отдалечих се от останалите и сложих ръце на очите си. Тогава до мен се приближи Пабло Моуче и ме попита: „Вълнуваш ли се?". Не можех да издържам повече", споделя Палермо.

„Много преживях в рамките на един ден. Всички епизоди се сляха за мен в една картина: играчите, които празнуваха моя гол, обятията към Фалкони, запалянковците, моят брат Габриел, който ме чакаше на терена след мача, Ридуан (Б.ред. синът на Палермо), ръководството на клуба, което ме чакаше в съблекалнята....Брат ми стоеше между скамейките на двата отбора и когато срещата завърши, той се приближи до мен и ми каза: „Благодаря ти за всичко", продължава емоционалният си разказа нападателят.

„След мача тръгнах към тунела. Сам. Вървях и не мислех за нищо, сякаш бях опустошен. Бавно се качих на стълбата и първият, когото срещнах бе именно Хулио, който ми благодари за жеста. Аз не съм искал да му се подмазвам, това бе искрен и естествен порив от моя страна. Разчувствах се и така влязох в съблекалнята. След това вече се успокоих. Там дойдоха вицепрезидентът на клуба Креспи, президента Амеал, цялото ръководство и моите съотборници. Всички стана толкова приятно", допълва Палермо.

„Много хора искат аз да остана и да продължавам да играя, но това няма да го направя. Не трябва. Всичко вече е минало. Тръгнах си, точно както го исках и раздялата се получи такава, каквато трябва да бъде. На мен повече не ми е нужно Ел Класико, аз направих всичко, каквото можах. Ако някога стана треньор на Бока, ще кажа на играчите си, че това е най-големият им мач. Всяка игра с Ривър Плейт е събитие, в което винаги трябва да участват с цялото си сърце", завършва нападателят.