От началото на сезона в Европа видео асистиращият арбитър се превърна в централна тема сред фенове и анализатори и то не по добри причини. От въвеждането на системата изминаха няколко сезона и сякаш идва време да си направим равносметка какво взе и какво даде на футбола ВАР. А разбира се, да се опитаме и да отговорим на най-важния въпрос - подобри ли качеството на съдийството?

Грешките през последните седмици

През последните седмици бяхме свидетели на решения на ВАР, които изглеждаха меко казано спорни. Няколко такива направиха впечатление във Висшата лига. Едно от тях бе решението в мача Челси – Тотнъм. Бранителят на Тотнъм - Серхио Ромеро не получи червен картон, след като издърпа за косата и повали Марк Кукурела, а веднага след това "шпорите" отбелязаха изравнително попадение. След случката, реферът на ВАР Майк Дийн призна, че е взел грешно решение. Не става ясно  защо главният съдия на мача не отсъди нарушението в реално време, което щеше да спести цялото напрежение на терена. Друго решение на ВАР подари 3-те точки на сините от Лондон във мача им срещу Уест Хем, когато бе отсъдено спорно нарушение в атака срещу вратаря Едуард Менди, което лиши Уест Хем от изравнителен гол в края на мача. През същия кръг, чрез ВАР,  беше неправомерно отменен автогол на Кристъл Палас в мача с Нюкасъл, отново за фал срещу вратаря. Зачестилите грешки принудиха шефовете на лигата да извикат съдиите, за да обяснят решенията си. Една от най-грубите грешки в историята на системата се случи в 6-тия кръг на италианската Серия А в мача между Ювентус и Салернитана. Дълбоко в добавеното време гол на Аркадиуш Милик ,бе отменен за засада на Бонучи. В реално време страничният съдия не отсъди такава, а главният съдия бе извикан да погледне ситуацията на монитора. Най-куриозното в този момент бе, че кадрите, които от ВАР предоставят на главния съдия, показват само играчите в наказателното поле, а играч на Салернитана застанал близо до флага за изпълнение на корнер, покрива засадата с над половин метър. Тези и други грешки поставиха въпроса за ефективността на системата и в каква посока е нужна промяната и.

Какво ни даде ВАР

За или против ВАР, трудно е да се обори тезата, че системата подобрява процента правилно взети решения. Въпреки случката в мача между Ювентус и Салернитана, в днешно време головете от засада са почти невъзможни. Линиите, които измерват позицията на играчите, са с широчина едва един пиксел, а камерите поставени на терена взимат предвид дори наклона на игрището.

Грубите съдийски грешки, които са вгорчавали настроението на всеки истински футболен фен, са все по-рядко явление. Футболната игра става все по-бърза, а реферирането все по-трудно. Възможността реферите на терена да получат видео картина от инцидент, за който не са били добре позиционирани , до голяма степен изважда куриозните грешки от играта. Именно това, беше и целта при въвеждане на ВАР.

Не на последно място се забелязва и подобрение в дисциплината на играчите. Знаейки, че нищо не остава незабелязано от камерите на терена, футболистите все по-рядко си позволяват удари без топка или симулации.

 Какво ни отне ВАР

Футболът е емоция, а видео повторенията несъмнено посегнаха на емоцията от футболните двубои. Всеки е изпитвал онова горчиво чувство на отменен от ВАР гол след бурна радост. В днешни дни сякаш привикнахме към този феномен и вместо да се зарадваме на гола на любимия си отбор , първо оглеждаме всеки ъгъл и единоборство за възможен повод за преглеждане на ситуацията.

А после идва чакането. Накъсването на играта, заради  видео повторенията е друг аргумент за критика към системата. Темпото на игра е съществено за качеството на футбола, а накъсването пречи на отборите да окажат продължителен натиск срещу противника и често изнервя обстановката на терена.

Кой носи отговорност за решенията? Добри или лоши, решенията на реферите в миналото се взимаха еднолично и те стояха зад тях. В днешно време намесата на ВАР е по-скоро закон отколкото препоръка, а малцина са съдиите, които отстояват позицията си след видео повторение. Възможността грешката да бъде поправена, сякаш прави съдиите по-пасивни, а отговорността е прехвърлена към хората работещи зад системата.

Едно е ясно, футболното съдийство не е точна наука, а резултат от субективни човешки решения. Грешки ще има, както и недоволни, но това е част от чара на играта. Системата за видео повторение не може и не трябва да променя това.  Технологичната революция става част от всеки аспект на нашия живот и футбола не прави изключение. ВАР несъмнено е бъдещето на футболното съдийство, но ситуациите от последните седмици ясно показват,че системата не е завършен продукт и работа в посока подобряването и е нужна.

ХРИСТО ХРИСТОВ