В момента темата около финансовия феърплей е една от водещите сред европейската футболна общественост. Това е напълно нормално, тъй като промените, които могат да настъпят в играта, са много големи. А както опитът показва, не всеки успява да се справи с нещо подобно. Очевидно е, че едни са по-подготвени, други - не толкова, а трети дори нямат представа какво да правят при евентуално въвеждане на финансовия феърплей.

Нужда от него има, и то голяма. Лудото харчене на средства, на което ставаме свидетели, най-вече в Англия и Испания, превръща футболния мениджмънт в тъмни и задкулисни игри. Това, разбира се, се отразява върху спортната ситуация. И докато едни клубове печелят от тази тенденция, то други губят много.

За да не звуча голословен, ще приведа нагледни примери. Факт е, че във Висшата лига приходите от телевизионни права са високи, което позволява на клубовете да осъществяват скъпи, на моменти дори разточителни покупки.

Подобна е и картината в Примера дивисион, където обаче предимно големите риби купуват здраво. В Серия A пък положението отдавна тръгна надолу и логично печалбите на водещите клубове спаднаха, а с това и броят на високоплатените футболисти, играещи в тях.

Този факт определено рефлектира върху изявите на отборите, които вече загубиха четвъртата си квота за Шампионската лига.

Италианците трябваше да преглътнат това отстъпление и да видят как Бундеслигата завоюва още една бройка за най-престижния евротурнир. Въпреки това не можем да отречем, че успехът на немските тимове е напълно заслужен, а начинът, по който те се управляват, е много добър.

Именно отборите от Германия ще бъдат големите печеливши от евентуалното налагане на финансовия феърплей. Те отдавна затегнаха коланите и сумите, които се дават за нови футболисти, са напълно приемливи.

И докато Бундеслигата изглежда добре подготвена за финансовия феърплей, то богатите клубове от Премиършип като Манчестър Сити, Челси и Манчестър Юнайтед се потънали в дългове и бъдещето пред тях не изглежда особено розово. Ясно е, че всяко едно намаляване на бюджета ще се отрази върху представянето на тимовете.

Все пак гореспоменатите клубове имат големи дългове, но пък и високи приходи, тъй като целият проект Висша лига работи успешно. Независимо от това натискът спрямо него е огромен.

Тук много хора ще направят сравнение с участниците в Ла Лига, особено Барселона и Реал, които не са критикувани толкова остро. И това е така, тъй като дълговете на двата гранда не са към банки, а към държавата. Този факт обаче не трябва да има значение за УЕФА и ЕК, тъй като един компромис спрямо испанската страна ще опорочи цялата идея на заплануваната инициатива.

А тя не е никак лоша, тъй като ще нормализира финансовата ситуация и ще се спрат множеството спекулации на трансферния пазар. Логично и покупката на класен футболист ще бъде по-постижима и за по-малки клубове. За съжаление обаче този проект изглежда трудно осъществим поради факта, че той ще засегне много страни и интереси, които ще се борят до последно за своите права.