В предишните части проследихме как един човек се издига до равнището да управлява най-голямата и популярна организация в света, разбирайки прекрасно, че новият опиум за масите е точно футболът. Благодарение на това, Блатер много ловко използва политическата власт в името на "световното футболно семейство", а всъщност целта е да държи в ръцете си много от правителствата и ние често ставаме свидетели как се държат президенти и министър-председатели в двора на ФИФА. Дали е годен да управлява или не - това ще оставим да преценят хората, четящи тези редове. Ние само ще изброим някои от нещата които промени във футбола (по блатерски) и някои от неговите изказвания, които станаха обект на присмех в медиите. Всъщност, биографиите на Блатер са две. Едната - тази сълзливата и розовата, която е качена на сайта на ФИФА. Другата - е истинската, тази за която е забранено да се говори и по чиито пети са няколко разследващи журналисти.

През 2006 година по време на Световното първенство по футбол, в скандалната среща между Португалия и Холандия когато рефера Валентин Иванов прояви смелост и показа рекордните 16 жълти и 4 червени картона, Блатер заяви пред медиите, че на съдията също трябва да бъде показан жълт картон - нещо нечувано дотогава. Явно посъветван от своите приближени, по-късно босът на ФИФА отстрани Иванов, а впрочем това е и основният метод за действие на швейцареца - просто да отстранява рефери без да дава никакви обяснения. Прикачвайки върху тях всички грехове.

Пак през 2006 година финала на Световното първенство по футбол, който бе спечелен от Италия, завърши с невероятен гаф - Блатер, който изгледа мача от трибуните, след последния съдийски сигнал напусна бързо стадиона и не връчи както е по регламент купата на капитана на победителите. Досетихте ли се за причината? - просто швейцарецът не един път е изразявал своята привързаност и симпатия към Франция. В случая се оказа, че той е бил разстроен от победата на италианците. Тогава Франц Бекенбауер поднесе медалите, а Фабио Канаваро пък сам си взе купата от масата, на която бе сложена.

Босът на световния футбол притежава и завидно чувство за хумор, граничещо с цинизъм. Той се изсмя публично на искането на Ирландия (която бе ощетена в баража срещу Франция (пак)) злополучната среща да бъде преиграна, шегувайки се, че островната държава ще бъде 33 участник на Мондиал 2010. Или циничните му извинения неотдавна към Англия и Мексико, след които обеща, че при срещата на ръководството на ФИФА в Кардиф въпроса с технологиите във футбола ще бъде разгледан. В навечерието на въпросната среща, този понеделник от ФИФА съобщиха: "Няма да се поставя в дневният ред въпросът с технологиите. Най-вероятно това ще стане през месец октомври".....твърде цинично за да е истина, но е точно така. През 2004 година той разгневи и жените. Блатер предложи жените - футболисти да играят с по-къси гащета и с по-големи деколтета. Целта била да се привличат повече любители на женския футбол. Спомняте ли си "Приятелите на жартиерите?"

Спомняте ли си мотивите му с които забрани на футболистите да свалят фланелките си след отбелязан гол? Той се обоснова, че така се нарушавали правата на зрителите по стадионите. А сякаш вувузелата не съсипа нервите на стотиците милиони зрители, които бяха лишени от удоволствието да слушат песните на агитките, а вместо това бяха измъчвани от монотонния звук на жужащи пчели.

Неотдавна той поде война и с Европейския съюз, опитвайки се да промени трудовото законодателство в Съюза. Отделно от това Блатер никога не е харесвал Висшата лига на Англия и често е заявявал, че това е лигата, която създава най-големите проблеми във футбола и пречи на останалите първенства (The Guardian, 6.03.2010 и 23.05.2010). Просто Блатер не обича по-богатите от него. Поне не и във футбола.

А някой замисли ли се около тенденцията наложена от ФИФА да се дават все повече и повече места на Африка? Цифрите говорят красноречиво - африканските отбори заработиха най-малко средно количество точки и ако не бе Гана провалът щеше да е тотален. Лично за мен извода е, че другаря Блатер просто казва едно голямо „благодаря" на своите смугли братя за поддръжката им при избора на президент.

Изменението му да не се играе футбол на надморска височина над 3000 метра, ощети изцяло Боливия и Перу, въпреки медицинските доказателства, че е по-опасно ако се играе в горещо време, близо до морското равнище. А най-големият парадокс е пословичната му съпротива на видеотехнологиите във футбола, опитвайки се да ни убеди, че грешките на арбитрите не убиват футбола. Разбира се - само отделните отбори.

"Свободата на пресата е гарантирана. Това е много важно за нас и ние ще създадем много добри условия за нея", заяви преди Мондиал 2010 говорител на ФИФА. Малко след това, разпространението на определени вестници около стадионите бе забранено - предимно вестници, които обичат да пишат истории, „които ще навредят на репутацията на ФИФА".

Забраната му правителствата да не се месят в делата на футболните си федерации направи местните шефове недосегаеми барони. Всъщност те се отчитат само и единствено на своя ментор. По този начин от ФИФА бяха изключени за определен период Кения, Иран, Гърция, Перу, а И спания и Полша едва избегнаха санкциите. Той си позволи да заплаши дори президента на Франция Саркози и всъщност си задаваме въпроса - наистина, местните федерации не са ли част от собствената си държава и не отговарят ли според законите в тази държава където се намират? А в същото време през ноември 1999 година Блатер се срещна в Монровия със своя приятел Чарлз Тейлър - същия, който е подсъдим в Хага за убийства, канибализъм с момичета, погребение на жива бременна жена в пясък, жертвоприношения на хора и отвличане на деца - неща, в сравнение с които престъпленията на покойния Милошевич са „несериозни",,,,,

Ще си позволя да вмъкна и два от неговите пословични цитати, от които човек също може да си направи определени изводи.

„Аз нямам проблеми с Г 14. Как мога да се противопоставя на нещо, което доколкото зная не съществува".

„Ливърпул са спечелили всичко, но никога Световно първенство. Сигурен съм, че в бъдеще те отново ще направят опит да спечелят турнира. Те имаха добър ритъм във Висшата лига през този сезон".

Можем още много да говорим за всичко, които сътвори Блатер по време на своето управление, а изводите нека всеки един сам си направи. Но това е той - самодоволен и хитър, менящ си кардинално мнението във всеки един момент и направил милионери стотици свои съратници (Най-вероятно през 2011 те отново ще го преизберат за президент). За неговата личност говори красноречиво и личният му живот, а апетитът му към по-младите жени е пословичен и въпреки скандалната разлика в годините с тях ние няма да засегнем тази тема. По-важното е да разберем, че ФИФА е една пирамида, където цялата власт е съсредоточена най-горе по най-непрозрачния и неконтролируем начин - в ръцете на няколко мощни хора. Но по-важното е, да не гледаме само топката когато чуем думата футбол. А да си зададем въпроса, дали 74 години са най-продуктивната възраст за ръководител на такава организация като ФИФА. Защото всички обичаме Цар Футбол, но истинския, не по блатерски. А иначе главният злодей е известен. За него знаят дори предствители на другите спортове. Вижте как знаменития баскетболист и един от 100-те най-влиятелни хора в света Стив Неш посреща "топло" Блатер на летището в Йоханесбург.