Изборът на новия президент на ФИФА през 1998 година става по най-скандалния начин. Слуховете за финансови нередности и задкулисни сделки завършват с преки обвинения за подкуп, които намериха пряко отражение в британската преса (винаги най-чувствителна към нередностите). През 2002 година разследващите журналисти от The Observer - Денис Кембъл и Купър Саймън изнесоха потресаващи факти около самата процедурата и малко преди това. Те напълно се покриваха с твърденията на Ленарт Йохансон, че изборът за президент на ФИФА е манипулиран.

Британският автор Дейвид Ялоп пък издаде книга в която подробно обясни как двадесетина водещи фигури на световния футбол са приели милиони долари подкупи, за да „гласуват за правилния човек" и това са точно тези членове, които са били първоначално против Блатер. Оказва се, че с частен самолет са превозвани пликове с пари от по 50 000 долара, чрез които е трябвало да се осигури победата на швейцареца, документирано е и как пакетите с парите се пренасят в Meridien Hotel, където са отседнали делегатите на ФИФА . Част от книгата намери място на страниците на The Observer, а реакцията на Сеп бе светкавична - опита се да я забрани. Холандският съдия Де Кастро обаче защити правото на информираност на хората и не забрани книгата, която бе отпечатана в 5 милионен тираж.

По време на заседанието на съда бяха зададени няколко много важни въпроса: Защо 20 делегата за една вечер си промениха гласовете?, Защо изведнъж делегатите от африканските страни също си променят гласовете?, Откъде идва екстравагантния начин на живот на лидерите на ФИФА и как точно се харчат парите от телевизионни права?. Отговор на тези въпроси няма и до сега. Няма и да има никога.

Впрочем авторът на скандалната книга бе повече от конкретен и предвидлив: „Разследване няма да има. Разбирате ли, че твърде много хора са набъркани в корупция и трябва да се върнем 25 години назад, за да бъдат заловени" - с което отправи обвинения и към менторът на Блатер Жоа Хавеланж.

Разбира се, че ФИФА започна разследване за пред очите на хората - комисия от шестима членове начело с Дейвид Уил трябваше да докаже има ли корупция или няма. Но интересно защо бе отказано да бъде изслушан Фарах Адо - заместник председател на Африканската футболна конфедерация (CAF), който заяви, че на делегатите от Африка са предложени пари да дадат своя глас за правилния избор? И това го каза вторият футболен човек на цял континент!

„В нощта преди изборите делегатите се наредиха на опашка в Le Meridien Hotel за парите. Аз направих собствено разследване и установих, че 18 човека са взели подкуп, за да гласуват за Блатер", заяви Адо. Журналистите веднага потърсиха коментар лично от шефа на световния футбол, но вместо това се срещнаха в Женева с говорител на ФИФА, който каза, че Блатер е недостъпен.

А какво стана с разследването срещу Блатер? Познайте..... то бе прекратено лично от Блатер, защото шестимата разследващи нарушили принципа на конфиденциалност в организацията! Дори бе разпространено писмо до медиите в което се обясняваха причините за това: „ За да се гарантират и защитят интересите на ФИФА, аз съм длъжен да спра работата по вътрешния одит" , съобщава кратко Блатер на председателя на комисията Дейвид Уил, която всъщност трябва да го разследва (BBC - 12 април 2020 г). Кратко и ясно. След това знаем какво стана - швейцарецът бе преизбран за нов шеф на ФИФА, побеждавайки конкурента си Иса Хаяту.

В крайна сметка, ФИФА начело с Блатер превърна футбола в глобална фабрика за пари. От това явно няма как да избягаме и такива са днешните реалности. Но щом има бизнес, той става по определени правила - правилата на корпоративното управление и чисто човешки морални норми. А правилата на корпоративното управление изискват публикуване на счетоводните отчети, въвеждането на етични кодекси, както и проверка за конфликт на интереси. Интересното е, че ФИФА управлява глобалната игра ( включително чрез култивирането на превърналите се във феодални барони футболни асоциации), а се крие в същото време зад швейцарското право. И никой не знае за какво кой и как плаща и как наистина тази организация работи, а и никой не смее да потърси сметка какво става. За справка - Мишел Зен-Руфинен има предупреждение от швейцарската полиция да не си играе на детектив.

„След Уотъргейт и изнесените факти Никсън има достойнството да си тръгне сам. Тук твърденията за корупция остават и никой не си тръгва. В крайна сметка аз ще си тръгна", с тези думи Йохансон напусна футбола. А пет години по-късно Блатер отново спечели президентският пост. Познайте как....... С гласовете на 66 делегата от общо 207. Но с гласовете на „правилните" делегати.

Няма как да не си зададем въпросите дали Блатер е случаен и повърхностен човек ? Има ли си адекватен заместник? Заслужи ли си завинаги искрената „любов" на запалянковците от целия свят? - Отговорите на тези въпроси четете утре.