Той е кръгъл, богат и влиятелен. Плюе по футбола, но много е важна за него печалбата от Световното първенство по.... футбол. Почетен член е на Реал Мадрид (конфликт на интереси? - глупости щом става дума за него). Приказките му предизвикват понякога скандали и поради това не говори много. Опита да се постави над трудовото законодателство в ЕС и да погази европейските норми. Обяви се открито за привърженик на Франция и не пропусна да разгневи жените преди шест години. Да си зададем въпроса: кое е враг номер едно на футбола? Досещате ли се? Отговорът е на повърхността - там където малко хора биха го потърсили. Горе, най-отгоре.

През 2001 година маркетинговата агенция ISL/ISMM - компания от структурите на ФИФА, бе обвинена в мошеничество и изнудване. Основните обвинения бяха, че васалите на Световния футбол са подкупвали длъжностни лица. На всичкото отгоре компанията изведнъж изчезна, натрупвайки дългове в размер на 300 милиона долара, заради които бе обявена в несъстоятелност. Тогава заместникът на Блатер обвини своя началник в участие в тези хитри схеми и дори събра компромат в количество, предостатъчно за поне двама обвиняеми. Това всъщност бе най-големият скандал в историята на ФИФА, което доведе до криза в Организацията. 228 страници обвинителен материал бе предаден на швейцарски съд , шефът на УЕФА Ленард Йохансон потвърди машинациите, но малко след това всичко бе прекратено, а съдът постанови ФИФА да изплати обезщетение на...Блатер! Мишел Зен-Руфинен (спомня ли си някой името му) бързо изчезна от пътя и повече не се видя, нито чу, Йохансон бе победен от Платини, а Блатер си остана чист и неопетнен...и нищо не е в състояние да го изплаши.

Откъде световният футбол си взе такъв човек за началник? Като начало, Блатер получава много добро образование в родната Швейцария и след средното си образование в Сион, завършва юридическия факултет в Лозана със специалност бизнес и икономика. Но още тогава той показва себе си като ненадежден работник - постоянно сменя своята месторабота и всичко в името на изгодата, безцеремонно загърбвайки след това тези които му помагат. Някои ще кажат, че няма лошо щом става дума за пари. Повечето обаче може би не мислят така, защото не всичко е пари - въпрос на гледна точка и морал. Професионалната му биография расте с главоломни скокове и в един момент амбициозният Сеп започва да работи като журналист, влиза в контакт с различни влиятелни хора и ето, че оглавява Отдела за връзки с обществеността в голяма туристическа фирма. Контактите се задълбочават още повече и неусетно за всички, и най-вече изненадващо Блатер става генерален секретар на федерацията, която отговаря за най-популярния спорт в Швейцария - хокей на лед. Без да разбира от този спорт.

Между другото, през 1970 година той е избран и за президент на "Световната организация на приятелите на жартиерите" - общество, което се бори срещу навлизането на чорапогащниците като част от женското облекло (ах, защо не си остана начело на тази организация) и няма как да не си припомним някои негови шокиращи изказвания преди време за женския футбол, но всичко по реда си.

Докато е шеф на Федерация по хокей на лед, Сеп оглавява и Sport Timing и е привлечен да организира Олимпиадите през 1972 и 1976 година. Не пропуска обаче да стане и представител на най-известната компания за производство на часовници и човек резонно си задава въпроса: Как успява да се справи с всичко това? Явно неговият работохолизъм е в пъти повече от този на нормалните хора и има неизчерпаема енергия. Няма никакво значение обаче това, а по-важното е, че сегашният шеф на световния футбол по този начин навлиза в света на спорта. Трябва да отбележим само, че към футбола Блатер няма никакво отношение, освен когато като дете е гонел топката по дворовете заедно с другите деца. Но отношението му към парите го преследва с пълна сила. А вече казахме, че той е там където са големите пари. А в спорта те са в изобилие и Блатер го усеща много бързо. И човека, сменил десетки професии ще си остане тук завинаги и никога повече няма да напусне тази сфера.

Докато организира двете Олимпиади, точно компанията за часовници започва да произвежда и хронометрите за тях. Имало ли е тогава закони за конфликт на интереси, ако да - кой си е затворил очите и защо, ние никога няма да разберем. А непонятно и до сега остава как човек с подобна пъстра биография попада във ФИФА, но в крайна сметка това са фактите - такива каквито са и ние трябва да се примирим. Въпросът е, че през 1975 година в знаменитата организация се появява нов технически директор. По-късно тогавашния шеф Хавеланж го прави генерален секретар - за цели 16 години - време достатъчно да превърнат швейцареца в Черният кардинал на ФИФА. И така Блатер тръгва нагоре. За да застане в крайна сметка най-отгоре. На върха. И да сложи ръка на всичко. А какво става след това и защо спортният анализатор Лиам Брейди от The Guardian каза, че шефът на световния футбол е срам за футбола - четете утре отново във Futbol - TV.