Преди години от един вестник ме помолиха да напиша материал за едно телевизионно предаване. Захванах се с радост, защото бе добър повод да покажа на читателите и другата гледна точка. За предаване, което отдавна съм кръстил "България търси идиоти" и от чиито реклами разбирам, че талантът в тази държава се изразява в това да пееш, да се кълчиш на пилон и без пилон, да вършиш някакви фокуси и като цяло, да се правиш на клоун. Редовият гражданин, който няма късмета да е талантлив в тези неща, остава с впечатлението, че за нищо не става.

Материалът бе доста критичен и не видя бял свят. Оказа се, че на рекламодателите не им харесва да обяснявам на девойките, че не е хубаво да планират бъдещето си, мислейки си къде и как да подрусат своя глаутекус максимум. По-късно излезе друг материал, от друг автор, който обясняваше, че е много фешън въртенето и друсането на тази природна даденост и това, че така може да си осигуриш бъдещето.

Нямам на идея колко девойки са грабнали идеята, но знам, че медиите могат да направят всичко възможно за да оборят вашето мнение, да ви подтикнат да харесвате или не харесвате дадено нещо. Факт е, че хората са подвластни на манипулации и лесно се лъжат. Може да изпаднете в шок, но истината е, че основната цел на медиите е манипулацията, изопачаването на истината с цел търсене на по- голям интерес и спечелване на аудиторията. Това е т.нар. 24-часова журналистика, за която и друг път съм писал - изкривяване на заглавия, съдържание и основната идея, като целта е промяна на истината и създаването на фалшив образ и представи.

Примери много и всеки здравомислещ човек може да ги открие. А този, който е загубил способността си да мисли, на него никой не може да му помогне.

Вчерашният брой на "Дневник" излезе с материал, озаглавен "Българинът, който покори Висшата лига, без да е футболист". В него авторът Петър Георгиев* дава нагледен пример за една манипулация на общественото мнение и за поредната порция розови облаци, с която нещастният фен на българския футбол трябва да бъде облъчен.

FUTBOL TV си направи труда да запознае своите читатели 1:1 с написаното, без да прави промени където и да е. Здравомислещите ще разберат за какво става дума. Останалите... за тях има предаване "България търси идиоти".

"След близо двегодишен престой в "Тотнъм" за мениджъра Хари Реднап най-после беше дошъл моментът да остави дълбок отпечатък в историята на един от най-старите лондонски клубове.

През лятото на 2010 г. "шпорите" бяха на прага на първо участие в Шампионска лига и Реднап знаеше, че се нуждае от нещо специално, за да постигне това, което никой друг не беше постигал преди него.

Съзнанието на 63-годишния тогава треньор обаче беше спокойно. Реднап знаеше, че разполага с футболист, който ще го изведе към успеха. Той го беше наблюдавал години наред. Беше възхитен от неговата бързина, точен удар и техника. Но това не беше Гарет Бейл, който зад гърба си вече имаше пет сезона във Висшата лига.

Това бях аз, чиято кариера на Острова тепърва започваше.

Когато преди пет години за първи път проверих качеството на българските спортни медии, интересът ми беше по-скоро егоистичен, отколкото изследователски. По онова време да играя FIFA в "Be a Pro" режим заемаше по 4-5 часа в денонощието ми и се бях утвърдил като лидер на атаката на "Тотнъм" в дует с Димитър Бербатов.

Благодарение на някои от водещите спортни издания в България лесно успях да реализирам тази мечта, въпреки че бях далеч от професионалния футбол.

Без да се замислям особено, през август 2010 г. изпратих имейл на редакцията на Sportal.bg, озаглавен "Талант на "Славия" на проби в "Тотнъм". Имейлът съдържаше дописка от три изречения, според които 16-годишният Петър Георгиев е бил наблюдаван лично от Реднап и ще прекара двуседмични проби в школата на лондончани.

Изглеждаше абсурдно да си помисля, че информация, получена от електронен адрес с по-съмнително име от това на компютърен бот, ще бъде публикувана в който и да е сайт. Половин час по-късно дописката се превърна във водеща новина на "Спортал", давайки блестящо начало на виртуалната ми футболна кариера.

Разбира се, впечатляващият ми успех нямаше как да остане незабелязан. На "новината" не ѝ отне дълго време да се разпространи из други спортни медии, с които дори не бях влизал в контакт. На следващата сутрин в. "Меридиан мач" в печатното си издание написа "Тотнъм взе талант на "Славия", белите пак падат", копирайки едно към едно статията на "Спортал", която пък беше копие на собствения ми имейл.

Впоследствие историята ми се озова и в БЛИЦ, които се позоваха именно на "Меридиан мач". Междувременно, в края на август "Тотнъм" наистина се класира за групите на Шампионска лига, а Хари Реднап със сигурност е останал доволен от привличането ми.

След като четири сезона защитавах цветовете на "шпорите", преди няколко дни реших, че е дошъл моментът за промяна в кариерата ми на футболист. Обнадежден от предишния си успех, трябваше да разбера дали все още е толкова лесно в България да се публикува и разпространи непроверена информация. И колко време ще ми отнеме.

Този път с подобрена стратегия опитах, без нито един паунд мениджърски комисионни, да си спечеля трансфер в "Нюкасъл" и резултатът не закъсня.

Имах нужда от десет минути да фалшифицирам "Туитър" пост от неофициална страница на "Нюкасъл" (@ToonArmy_News0), който съобщава, че клубът е подписал с 20-годишния български талант Петър Георгиев от юношеската формация на "Тотнъм".

Снимах несъществуващия пост и го изпратих на пет спортни медии от същия съмнителен имейл, прикачвайки и линк към статията на "Спортал" от 2010 г. като доказателство за развитието си.

Отново "Спортал", както и Novsport.bg, и Topsport.bg, публикуваха информацията почти моментално. След сигнали от страна на техни служители първите два сайта свалиха статията. В "Топспорт" обаче тя все още е активна, а в нея дори съм записан като Петър Димитров, въпреки че подобна фамилия не фигурира в нито един от имейлите ми.

Същата новина може да бъде намерена в БЛИЦ, PlovdivNews.bg и Chernomore.bg, които не потърсих директно.

Разбира се, няма да лъжа, очаквах да ми отнеме повече усилия да се наложа във Висшата лига. Нападатели като Джейми Варди и Чарли Остин се трудиха години наред, за да се изкачат от аматьорските дивизии до най-елитното ниво на английския футбол.

Изглежда обаче, че това не е единственият път. А когато след десет години реша да завърша кариерата си в "Барселона", ще знам към кого да се обърна".

*Петър Георгиев е на 21 години и живее в Нюкасъл, Англия, където работи по бакалавърска степен по "Медии и комуникации" в Newcastle University.