На 1 септември край Пловдив започват учения и парад на източнорумелийските дружини, а на другия ден дружините са вече напълно формирани. На 5 септември частите на източнорумелийската милиция са повикани да охраняват правителството в Пловдив, но те, заедно с отряд от 700 въстаниците от Голямо Конаре обкръжават конака на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич с викове "Долу Румелия" и "Ура".

Без никаква съпротива Захари Стоянов и Иван Андонов арестуват Кръстевич, като го предупреждават да напусне страната. Едва ли някой е учуден, когато Гаврил Кръстевич отговаря: "И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тая минута".

Тази история, с която на практика завършва Освобождението на България е добре позната на всички българи. По-сетнешната история на Османската империя и Турция са ключът към осъзнаването на значението на акта на Съединението на Княжество Бъгария и Източна Румелия от 1885 година, които не само поставят основите на съвременната българска държава, но и спасяват българския народ.

127 години след онези събития обаче България е разделена повече от всякога, въпреки че националното ни ръководно правило е изписано на сградата на Народното събрание. Защото разломът е по-голям откогато и да е било друг път - в ценностна, материална, духовна или която си щете система. Защото чувството за справедливост го няма и на практика благата не са за всички хора ходещи по българската земя.

В задачата се пита: Къде остана единението на онзи малък народ, който навремето имаше дързостта да защити националните си интереси? С тъга ще признаем, че сега повече от всякога имаме нужда от разум, умения и воля за да пребъде България - неща, за които само може да мечтаем.

Честит празник, българи!

Приятен ден и хубаво празнуване!