Резултатите от четвъртфиналните срещи на Европейското първенство по футбол, както и целият шампионат се развиха напълно логично. Гърция, Франция, Чехия и Англия отпаднаха от надпреварата, за сметка на Германия, Португалия, Испания и Италия, които в края на седмицата ще определят футболният крал на Европа. FUTBOL TV се връща към първия етап от плейофите, за да припомни на своите читатели какво точно се случи и кои са отборите, които достигнаха тавана на своите възможности.

Na shledanou!

Чешкият отбор в това първенство се оказа един от най-твърдият колектив, прекрасно осведомен за своите слаби и силни страни. Получавайки хубав руски удар под формата на голове, чехите не загубиха присъствие на духа, дойдоха бързо на себе си, което им позволи да постигнат победи над близки по класа съперници. За по-нататък трябваше още повече да си вдигнат главите, но португалците просто не им позволиха. Но като цяло, чешкият национален отбор остави добри спомени за себе си.

Първо, тимът не рухна от фиаското на старта и второ, няколко играчи заявиха претенции за висша европейска класа. Отлично представилият се десен защитник с типичната чешка Фамилия Селасие тези дни смени скромния Слован с Вердер. Крилото Вацлав Пилар накара журналистите да му лепнат прякора „Малкия Меси" и тук трябва да признаем прозорливостта на Феликс Магат, който през януари сключи предварителен договор с Пилар - факт, заради който наставника на „вълците" беше жестоко критикуван... само където сега ги няма критиците му. Любопитното е, че във Волфсбург играе още един футболист, който насочи вниманието към себе си - Петр Ирачек, на чиято смета има два важни гола във вратата на гърците и поляците.

Чехите няма как да не се гордеят със себе си. Някои от специалистите не очакваха да видят от тях много на четвъртфиналите, други пък предричаха, че хората на Билек имат сили да излъжат португалците. На практика, разликата в класите не беше компенсирана и за това говори статистиката: владеене на топката (Чехия - Португалия ) 38% - 62%, точност на паса 67% - 83%, пасове 337 - 555, удари 2-20, но голямата грешка в този мач беше слабата игра на Барош, както и нарушеното взаимодействие между Хубшман - Дарида - Йрачек, което остави Селасие сам срещу Роналдо, откъдето дойдоха и проблемите за чехите.

Aντίο!

„Гърците имаха едно положение, а вкараха два гола!, така определи Йоаким Льов действията на съперника след победата на четвъртфинала. Трудно е да не се съгласим с наставника на Бундестима. Гърция наистина максимално използва своите минимални възможности и това нашите южни съседи го показаха успешно срещу руснаците.

Разпределението на силите преди мача с Германия показваше, че този четвъртфинален двубой ще бъде най-лесен за познаване. Но, „Бандата на Сантош", както някои колеги определиха тима на Гърция се държеше много добре и накара немските фенове да започнат да нервничат. Рецептата за успеха беше елементарна: търпение, игра на засадата и очакване на своя шанс. В този режим премина почти цял час, но за съжаление на гърците, аргументите на Германия против окопалия се противник бяха много. Няма за какво да обвиняваме нашите съседи. Отборът направи каквото можа и дори много повече, за да заслужи симпатиите с бойния си дух, стоманената воля и достойното си представяне. А всичко това ще кара всеки един бъдещ съперник на „Бандата на Сантош" да бъде бдителен.

Au revoir!

Единственият шанс на френският национален отбор се състоеше в убийствената за испанците статистика, според която „Ла Фурия" никога преди това не беше побеждавала „трикольорите" на големи турнири, а в рамките на плейофите неизменно търпеше поражения. Може би поради това огромна част от футболните анализатори предричаха, че традицията ще бъде спазена и Франция няма да претърпи поражение. Поне в редовното време. Но рано или късно всяка добра завършва.

Оказа се, че за тима воден от Лоран Блан не съществуват никакви обективни предпоставки да спре шампиона. Да се открадне топката от испанците е неизпълнима задача, а логиката в действията на „Ла Фурия" е толкова проста, но и на практика убийствена за всеки съперник. Ето защо няма нищо изненадващо, че „трикольорите" отпаднаха, въпреки че в навечерието на Евро 2012 някои ги слагаха сред фаворитите за титлата. Отборът на Блан действително подобри баланса си, но по всичко изглежда, че времето още не е дошло. Преди шест години Зидан и ко изхвърлиха от Мондиал 2006 младите Шави, Фабрегас, Торес и други бъдещи шампиони. Възможно еслед известно време и Франция да получи своята порция слава. Но в момента разликата от Испания е очевидна: 716 срещу 440 паса в полза на пиринейците, 12 на 3 удара за „Ла Фурия" и в добавка - лесно разгадавани действия на французите. Например, 56% от атаките бяха по левия фланг, при положение, че ако процентът е 40, ние говорим за еднообразни действия и липса на изненада. За 56 няма определение.

Goodbye!

Отпадането на англичаните не е изненада за никого. И все пак, нека бъдем честни - Рой Ходжсън и неговите хора изненадаха. На Евро 2012 замина отбор, чиито наставник беше назначен на този пост преди 40 дни. При това половин дузина важни играчи останаха на Острова, а като добавим постоянното ровене на медиите... Никой не очакваше и впечатляващо представяне на англичаните, които решиха да вземат на въоръжение модела на Челси в Шампионската лига в срещите с Барселона и Байерн Мюнхен. Дори срещу Украйна „Трите лъва" играха строго отбранително, а в апотеоз се превърна четвъртфиналът срещу Италия, която не беше имала толкова ярко преимущество от времето на мачовете си срещу Фарьорските острови и Северна Ирландия. Интересното е, че този футбол можеше да донесе успех на Англия, но ако британците успяха да се справят с атаката на италианците, то против проклятието на дузпите те нямаха никакви аргументи. Англичаните, от които и не се очакваше много, справедливо се прибраха у дома. Не ви ли се струва, че съвсем скоро ще станем свидетели на увлекателния сериал „ФА търси треньор за националния отбор"?