Тази сутрин иранският национален отбор ще изиграе третия си мач на Мондиал 2026.

В първия мач с Нова Зеландия иранците не победиха, а във втория срещу Белгия не допуснаха загуба. Но главното се случваше не на терена, а на трибуните и под стадиона, където протестите не стихваха.

Нещо повече, след играта протестираше вече самият отбор на Иран!

FUTBOL TV разказва за уникалния опит на иранците, играещи на територията на САЩ, докато страната им се бори с американски самолети и хеликоптери.

"Доколкото ми е известно, това е първият случай, когато отбор на една страна играе на територията на друга, в момент, когато между тях тече война“, казва доцентът от катедрата по история на Университета "Джон Хопкинс“ Виктория Хармс.

Как да не е, това дори звучи неправдоподобно.

Оттогава, откакто на 28 февруари САЩ нанесоха ракетен удар по Иран, този въпрос висеше във въздуха, но първоначално не се възприемаше твърде сериозно.

Тогава изглеждаше, че американската военна мощ ще стигне, за да усмири или дори да измете режима на аятоласите, управляващ Иран от 1979 година. Обаче времето минаваше – и нищо не се случваше.

Напротив – именно САЩ започнаха да губят самолети, инициатива; станаха жертва на блокирания Ормузки проток.

И какво да се прави с това?

Наскоро CNN изчисли, че президентът Доналд Тръмп 37 пъти е обещавал "вече скоро“ да сключи мир с Иран.

"Аз наистина не смятам, че пребиваването им тук е уместно. Заради техния живот и безопасност“, заплашваше Тръмп.

Но иранците все пак пристигнаха.

"Отбор Мели“, който трябваше да пребивава в аризонския Тусон, се премести в мексиканската Тихуана, където го посрещнаха радостни фенове и дори някои политици. От минусите – на паркинга недалеч от хотела с иранците намериха труп, но капитанът на иранците Алиреза Джаханбакш не се страхува:

"Много ми харесва Мексико. Тук са най-добрите хора и вече ни съобщиха, че картелите са във възторг от нас.“

Шах и мат, Тръмп!

Но, разбира се, иранците имат предостатъчно проблеми.

Иранците все пак провеждат и трите мача от груповата фаза в САЩ – два пъти в Лос Анджелис и веднъж в Сиатъл.

Веднага след играта с Нова Зеландия (2:2) в съблекалнята на "Мели“ влязоха агенти на имиграционната служба, за да придружат всички до автобусите – незабавно обратно в Мексико.

Дори не им дадоха да си вземат душ!

И това при положение, че разрешиха да влязат в САЩ само на половината делегация.

Същото се случи и след двубоя с Белгия.

"Повечето от нашите мениджъри отсъстват тук, на мача. Наложи се да решаваме организационните въпроси сами“, оплакваше се треньорът Амир Галенои. "И аз не знам защо не ни разрешиха да пренощуваме. Не можем нормално да се възстановим. Мисля, че нашият отбор изпитва най-големи притеснения на това Световно първенство.“

Разбира се, той знае всичко.

По традиция на всички диктатури, глава на иранската делегация е член на специалните служби – печално известния Корпус на гвардейците на ислямската революция. Името му е Мехди Тадж. Освен това още половината персонал има отношение към КСИР (Корпуса на гвардейците на ислямската революция).

Отделни футболисти, като голмайстора на Олимпиакос Мехди Тареми, са преминали в КСИР срочна служба.

"Ние няма да им позволим да вкарат в нашата страна купчина терористи, които ще се представят за журналисти и треньори“, заяви още през април държавният секретар Марко Рубио.

Така че иранците бяха предупредени.

Впрочем, да се мине без фанатици в делегацията – не е вариант, тъй като футболистите в Иран са свободомислещата част от народа. Това не е Русия, където страхът от Путин отдавна е надминал нормалните човешки възприятия.

През март женският национален отбор на Иран отказа да пее химна на страната по време на Купата на Азия, а седем играчи поискаха политическо убежище в Австралия. Впоследствие шест от тях оттеглиха молбите си и се върнаха – уплашиха се от натиска от Техеран върху техни роднини.

Същото се случи и с мъжкия национален отбор на Световното първенство през 2022 г. – те също не пяха химна в 1-ви кръг, но във 2-ри и 3-ти вече отваряха устите си след обаждания със заплахи.

А колко изтъкнати ирански играчи се превърнаха в изгнаници и дисиденти?

Али Даеи, чиито 109 гола за националния отбор толкова дълго догонваше Кристиано Роналдо, избяга в Дубай в края на 2022-ра, но самолетът му беше задържан и оттогава легендата живее в Техеран като затворник. Магазините му са затворени, сметките са блокирани – и всичко това заради критика към режима.

Повече провървя на бившия играч на Байерн Али Карими – той се засели в Германия и оттам се застъпва за връщането на шаха на престола.

Ехсан Хаджсафи, капитанът на националния отбор на Иран на Световното първенство през 2022 г., стана първият действащ играч от националния отбор, който директно заяви на пресконференция: "Условията в страната са зле, а нашият народ е нещастен“.

От новото поколение – на Световното първенство през 2026 г. не взеха екс-нападателя на Байер Сердар Азмун, въпреки 57-те гола за националния отбор. Това е, защото по време на ракетните атаки на Иран по Дубай, нападателят публикува в социалните мрежи снимка с член на управляващото семейство на Дубай.

Мохамед Мисаги, иранският "Соловьов“, тогава заклейми Азмун незабавно:

"На него му липсва здрав разум, за да разбере, че сега поведението му е неуместно. Такива хора не са достойни да носят фланелката на националния отбор“.

Но кой всъщност е достоен за нея?

В Иран по време на протестите през 2022 година бяха убити не по-малко от 550 мирни граждани, а през 2025-та — вече около 30 хиляди.

В такива условия да се разчита, че спортистът ще каже това, което мисли, е безсмислено.

"Е, не. Ние сме тук, за да играем футбол, приятелю“, прекъсна Тареми журналиста, който питаше за Тръмп.

Футболистите оцеляват в условията на режима, но не са негови бенефициенти.

Нещо повече, и работническата класа не е във възторг от банкнотите с номинал 10 млн. риала.

Проблемът е, че ги разстрелват за всяко неподчинение.

Италианският треньор на Сепахан Габриеле Пин със собствените си очи видя как на 28 февруари американски ракети поразиха резиденцията на Али Хаменей и убиха 86-годишния аятолах:

"Възрастни хора щурмуваха аптеки и бензиностанции, за да се запасят с необходимото, а младежите танцуваха директно по улиците, след като научиха за смъртта на Хаменей. А след това изключиха цялата връзка в страната.“

Както Антонио Адан, Мунир Ел-Хадади, Серж Орие и други легионери, Пин си тръгна от Иран веднага щом започна войната.

По думите на италианеца, неговите ирански приятели изобщо не са привърженици на религиозните фанатици:

"Персите са добри, щедри, възпитани хора. В хотела, в който живеех, имаше едно момче, което след смяна на работата вадеше книги и учеше. Мечтаеше да стане инженер и да замине завинаги. Тези хора ги плаши не войната, а това, че след края ѝ ще забравят за тях. Режимът има 5 млн. последователи, но останалите 90 млн. искат свобода.“

Първенството на Иран, между другото, все още не са го възобновили.

На футболистите им остава само да заминават, където им видят очите, но роднините им никога няма да ги пуснат. Това е като застраховка за режима, за да не плещят заминалите излишни неща, като Пин.

И ето тези играчи сега ги гонят от САЩ, сякаш са престъпници-рецидивисти.

Тъжно е, но очаквано. В тази ситуация те са виновни по рождение, по паспорт.

Междувременно по трибуните и под стадионите се води собствена битка, тъй като в Лос Анджелис живее иранска диаспора от над 100 хиляди души, която сега е разделена както никога досега.

"Това не е националният отбор на Иран. Този отбор не представлява Иран и иранския народ. Те представляват терористичния режим“, казва 47-годишната активистка Сатгин Джалали.

"Имам смесени емоции. Старая се да не му придавам прекомерно политически оттенък и просто да гледам на това през призмата на спорта. Да ценя играта такава, каквато е“, уверява лекарят Салар Делдар, когото родителите изведоха от Иран на 2 години по време на Ирано-иракската война.

Има и такива като архитектката Анахита Сеед: "Националният отбор е моят отбор. Любовта ми към Иран е много силна. Тя всъщност става още по-силна, защото чувствам, че страната ми е преживяла много през последната година, от всички страни“.

Ето на тези три огромни лагера се раздели всичко.

Още на Световното първенство през 2022 г. кафене "Фарси“ в Лос Анджелис събираше тълпи желаещи да гледат "Отбор Мели“, а сега неговият собственик Хосейн Даеи не устройва партита:

"Страхувам се, че радикалите ще дойдат тук, ще счупят прозорците и ще унищожат бизнеса ми“.

На 28 февруари, когато САЩ започнаха бомбардировките на Иран, диаспората все още беше единна. Всички вярваха, че така ще бъде по-добре. Но сега...

"Тези, които загубиха най-много, се оказаха иранският народ“, констатира Рузбех Фараханипур, избягала тук след неуспешното студентско въстание през 1999 г. В това число и за да попречат на срещите на играчите с опозиционната диаспора, при тях са приставили (поставили) толкова агентура.

Впрочем, за теократичния режим резултатът на таблото не е важен. На тях им е нужен имидж, картинка. Дребните гадости от страна на американците гарантират това на аятоласите.

На Световното първенство през 2026 г. режимът е в любимата си поза на жертва, въпреки че по факта побеждава.

Нали протестът е разстрелян, атаката на САЩ е отбита. Старият и немощен аятолах го смени неговият още по-радикален млад син.

Наскоро Техеран от радост дори се върна към старата "забава“ – осъди певицата Парасту Ахмади на 74 удара с камшик за това, че се е осмелила да излезе на сцена без хиджаб.

Колко неправилно е всичко това – и камшиците, и Даеи, и онова момче с книгите във фоайето на хотела, което работи цял ден, за да учи нощем и да избяга по-далеч. Безправни заложници в родината си, преди поне можеха да вярват в Америка, а сега ги лишиха и от това.