Скъпи сънародници, почитатели на истината и вечни абонати на българската илюзия за "реформи“,

Поредният сезон от политико-спортния театър приключи тези дни. Един от главните герои в него се оказа Димитър Бербатов — човек с безспорна футболна биография, но с много спорна претенция за държавническа тежест. След 70 дни в ролята на съветник на премиера Гюров той ни представи своя "отчет“. Само че между отчет и самореклама има огромна разлика.

А тук говорим именно за второто — добре опакован PR продукт, поднесен с типичната за нашия преход смесица от високомерие, общи фрази и медийна суета.

Да започнем с най-шумно рекламирания "успех“ — данъчните облекчения за спорта. Представянето на внесен законопроект като едва ли не реализирана реформа е класически пример за институционална демагогия. Всеки, който познава поне базово законодателния процес, знае, че между внесен текст и работещ закон стои цяла политическа джунгла — комисии, бюджетни разчети, лобистки интереси и рискът всяка добра идея да бъде превърната в поредната схема за източване.

Да обещаваш облекчения до 35% без ясно разписани механизми за контрол е не реформа, а финансов популизъм с лъскава опаковка. Като да риташ топка в кабинета на Тик Ток - премиера.

Не е лошо да си инфлуенсър. Но е недопустимо да си такъв, когато получаваш заплата за съвсем друго, особено след като удобните медии създават около теб целенасочен шум.

Следва "пълният структурен анализ“ на федерациите. За 70 дни. Това вече не е амбиция — това е административна научна фантастика. В държава, в която една междуведомствена справка понякога пътува по-бавно от влак София–Видин, да се твърди, че е извършен дълбочинен анализ на цялата спортна система, звучи откровено несериозно.

Истинските одити се правят с независими експерти, проверки, финансови ревизии и измерими показатели.

Не с презентации в Гранитната зала и внимателно подбрани снимки за медиите.

Разбираме стремежа на Бербатов да остане възможно най-дълго в обективите, но всичко прилича на гротеска, когато се сетиш за "експертизата" на Митьо Пищова от Тему.

После идва инициативата "Отворени салони“ — стара идея, извадена от прашния архив на българската администрация и пребоядисана като иновация. Тук вече говорим за чисто политическо претопляне. Десетилетия наред тази концепция се проваля по едни и същи причини — конфликт между институциите, липса на финансиране, юридическа неяснота и пълно отсъствие на реален контрол.

Но днес същата схема се поднася като "нова рамка“. Сякаш ако смениш шрифта на стар документ, проблемът автоматично изчезва.

Лошото е, че никой от нашите медийни събратя не зададе конкретни въпроси на нашия герой от Тему. Например, кой ще отвори училищен салон през август, ако някое дете пожелае да тренира? Кой ще осъществява контрол над това? А кой ще осигури нужните треньори?

И разбира се — кулминацията. "Наследството“ било оставено в LinkedIn. Това е може би най-точният символ на цялото упражнение. Българският спорт се разпада от недофинансиране, аматьорско управление и политическа зависимост, а някой ни обяснява как е оставил "експертиза“ в социална мрежа за корпоративен имидж. Държавността не се гради с публикации и мотивационни статуси. Тя се гради със закони, работещи механизми и резултати, които остават и след като камерите угаснат.

Така се създава и доверие. А заедно с него върви и уважението.

Истината е проста и неприятна: Димитър Бербатов очевидно продължава да бърка публичната популярност с управленски капацитет. Голям футболист — безспорно. Лично аз няма да забравя "задната му ножица" срещу Ливърпул или пасовете като по конец. Но добрият футболист не става автоматично добър реформатор, както добрият коментатор не става автоматично хирург. Управлението на спортна система не е въпрос на харизма, а на компетентност, търпение и дългосрочна работа — качества, които не се доказват със 70-дневен медиен тур.

А още по-малко да риташ топка в кабинет или да парадираш колко си велик, демонстрирайки оръжието си.

И така, завесата падна. Остана поредният шумен отчет, пълен с намерения, бъдеще време и внимателно режисирана самоувереност. А българският спорт? Той отново остава там, където винаги е бил — между политическите амбиции, евтиния PR и вечната надежда, че някой ден ще се появи човек, който не просто иска да бъде спасител, а действително знае как се спасява една рухнала система.

Защото 70 дни може да стигнат за красив гол от воле. Но не стигат за реформа. Особено в държава, в която проблемите са трупани с десетилетия, а решенията продължават да се пишат като предизборни лозунги.

И за това може би е повече от добре, че Митьо Пищова 2 не оглави БФС. Защото футболът ни в момента най-малко има нужда от инфлуенсъри.