За първи път ми се случваше да взема подобно интервю - досега ги бях правил на какви ли не места, включително в автобус, лек автомобил и нощно заведение - но никога не съм очаквал това да се случи чрез помощта на интернет и по-специално чрез популярния Skype. Стремежът ми е бил винаги да бъда очи в очи с обекта на разговора и поради тази причина се чувствах доста неловко, когато започнах да задавам въпросите си към Иван Лазаров.

Кой всъщност е той? Това е един млад човек (роден през 1992 година), обичащ силно спорта и занимавал се няколко години в България точно с това. Бивш футболист в юношеските и младежките формации на няколко столични клуба и настоящ играч на австрийския Клуб 83 Винер Нойщад. В същото време Иван следва футболен мениджмънт в учебно заведение във Винер Нойщад - градче на около 45 километра от Виена и има твърдото намерение да продължи да се развива в тази област.

Кое може да накара един 20-годишен човек да напусне родината си, да остави близки и приятели и да замине в чужбина? Авантюра, търсене на силни усещания или просто липса на перспективи в една държава, където доброто образование или диплома от Кеймбридж не значат почти нищо, ако не си човек на някого си.....

- Добър вечер, Иване! Кажи няколко думи за себе си - с какво точно се занимаваш в Австрия?
- Тук съм от една година и на първо място съм студент, а след това и футболист. Но нещата са взаимосвързани и за да следвам тази специалност, която съм си избрал, аз трябва да бъда преди всичко спортист. Training und Sport е направлението, което уча, а това ще рече треньор и спортен мениджър. Ако съм още по-конкретен, това означава, че от една страна се подготвям за мениджър, а от друга страна се обучавам и за представител на спортистите, но не е задължително те да бъдат само футболисти, защото правилата и законодателството са едни и същи за всички видове спорт. Последната дейност, която включва моята специалност е също така организиране и провеждане на спортни мероприятия. Водим и специализирана подготовка за вида спорт, с който желаем да се занимаваме - футбол, баскетбол, тенис и т.н., като всеки от нашия курс е спортист и както казах, това е едно от условията да бъдеш приет. Конкретно в моя случай става дума за футбол.
- А откога се занимаваш с футбол?
- Винаги съм обичал този спорт, обичам го и винаги искам да се занимавам с футбол - не само да играя. Не съм си поставял конкретна цел - например, днес решавам, че от утре започвам да тренирам. Просто от 4-5 годишна възраст разбрах, че това ме влече и искам живота ми да бъде свързан с футбола. Никога не съм допускал някакъв друг вариант в моето развитие и да правя нещо извън този спорт.
- В кой отбор си тренирал?
- В юношеските формации на два софийски отбора, единият от които е вторият тим на Септември, а също така играх за ФК Обеля. Всички обръщат внимание единствено на големите отбори, но малко са хората, които се замислят, от къде се тръгва за големия футбол. Смея да кажа, че там където играх, това е една добра школа, в която се работи с много ентусиазъм и енергия и също така има много добри млади футболисти. Доказателство за думите ми е факта, че миналата година момчетата достигнаха полуфинал на силния турнир в Рогняк, Франция, а тази година в Гърция се представиха също много достойно.
- Как реши да напуснеш България?
- Да си призная, никога не съм и помислял да живея другаде, освен в България. Не ми се ходеше никъде и причината бе, че не бях виждал друга държава и нямах база за сравнение. На 15-годишна възраст обаче заминах на екскурзия до Холандия и ми се отвориха очите за всичко и най-вече за спорта. Когато се прибрах си зададох елементарен въпрос: как смятам да живея след време - както на запада или както за жалост е у нас. Тъжно е, но е точно така.

- Кажи нещо по-конкретно за живота си в този град - как отиде там, как те приеха местните хора, къде живееш?
- Веднага след като завърших средното си образование подадох документи за кандидатстване. Изпитите са няколко, като само този по немски е в България, а при останали се явяваш на място. Живея в общежитие, но първата година бях на квартира.Учебното заведение се казва Fachhochschule (няма точен превод на български) и за да придобиеш бакалавърска степен се учи три години, а за магистратура още две. Всеки ден имаме лекции, с изключение на петък, като програмата е направена за активни спортисти - достатъчно време за учене и едновременно с това за спорт, което ще рече, че всеки ден тренираме. Отборът, в който се обучавам е Клуб 83 Винер Нойщад и се състезаваме във 2 Класе - бяхме в първа, но изпаднахме. Лично аз играя като нападател и записах около 25 мача за сезона. Относно интеграцията ми в местното общество (ако може да се каже, че е имало такава), тя мина много леко. Имах малко проблеми в началото заради австрийския диалект, но постепенно се свиква.
- Каква е разликата във футбола между Австрия и България?
- Не знам откъде да започна. Най-напред с условията - първо, всеки тренира на естествена трева: от седемгодишните до мъжкия отбор. Клубът е в ниска дивизия, но не липсва абсолютно нищо необходимо за тренировъчен процес. Децата от малки се обучават на елементарни навици, от 6-7 годишни обуват бутонките, слагат кори, обличат екип и в буквалния смисъл играят на тревен килим. След тренировка следва задължителен душ и наистина има хора, на които им се занимава с децата. В България всички знаем как стоят нещата - рита се на терени покрити с пясък, а понякога и по-лошо - на цимент, с гуменки и протрити топки. Липсват нормалните неща, за да може едно дете да тръгне към големия футбол. Треньорите вместо да се занимават изцяло с подготовката на играчите, ходят и търсят пари и в крайна сметка талантите се похабяват, защото виждат за какво става дума. Другото е, че тук се наливат много пари във футбола. Докато в България държавата почти не помръдва пръстта си, за да помогне на спорта, тук се обръща огромно внимание от страна на правителството и не само това, но и от частни спонсори - само за нашия клуб, който не се представя добре те са 20! И последната разлика е в атмосферата преди, по време и след срещите. Първо, стадионите са в отлично състояние и всичко е много добре уредено около и на самите тях. Независимо дали срещата е приятелска или от първенството, тук идват хора, отразява се подробно събитието в медиите, вземат се интервюта, създава се невероятна атмосфера и дори да играеш в по-долна дивизия, имаш усещането, че си участник в големия футбол. Невероятно е как го постигат! В България футбола страда. Когато първенството ти е слабо, когато постоянно се говори за корупция, за продадени мачове, когато няма пари за стадионите, за заплати, за привличането на добри футболисти, всичките тези неща взети заедно докарват до упадъка на българския футбол и на българския футболист.
- Какви са перспективите пред отбора ти и лично пред теб?
- Завръщане в по-горна дивизия. Лично пред мен, в близък план е да завърша успешно образованието си, а след това да се реализирам в областта, в която уча.
- Благодаря ти, Иване - от мое име и от името на читателите на FUTBOL TV, за това, че беше искрен с нас и сподели интересни неща от живота си в Австрия. Искрено се надявам един ден нещата в България наистина да се променят и поне малко да се доближим до действителността където се намираш в момента! Успех!
- И аз благодаря и желая още повече читатели на FUTBOL TV, защото сте страхотни!

Затварям Skype. По-дълго от очакваното се оказа интервюто ми с Иван Лазаров и въпреки това, струва ми се, че останаха някои незададени въпроси и неизказани отговори, но ми беше неудобно да задържам повече момчето - достатъчно откровен се оказа той с мен. А и може да съм старомоден, но някак си ми е по-лесен прекият контакт с хората. Загасих компютъра и се замислих над думите на Ванката, които ми каза след интервюто: „Най-голямата ми болка, единственото нещо, което ме кара да се чувствам зле от заминаването си в Австрия е, че сякаш бягам от отговорност, защото всеки ако направи така, нещата изобщо няма да се оправят. Знам, че държавата не прави нищо за мен или за когото и да е било в България, но въпреки това, съвестта ме гризе".

Не знаех какво да му отговоря. Мислено си пожелах, един ден той наистина да се върне тук - когато стадионите ни ще бъдат нормални и когато младите таланти няма да се погубват, а ще вървят към големия футбол. А дотогава не ни остава нищо друго, освен да четем за Премиършип или Бундеслигата..... и да въздишаме.