Изпълнителният директор на Локомотив Пловдив публикува интересни думи във Фейсбук, с които даде да се разбере, че бъдещето му е обвързано с черно-белия тим. 

Ето какво написа Колев:

"Българският футбол е специфична джунгла, за чието описание е много подходящ 66-ият сонет на Шекспир в превод на Кирил Кадийски:

Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и, унизен, почтеният да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата - слугиня на лъжата.

Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, намерих оазис, в който почтеността и работната етика са водещи. Започнахме изграждането на нещо ново и различно, далеч сме от момента, в който може да кажем, че сме го постигнали. Но имаме цел, имаме план как да я постигнем и имаме част от инструментите, за да реализираме целта. Тя не е свързана с резултати, титли или купи. Свързана е с уважението - да работим заедно, уважавайки се един друг и бранейки общия, а не личния си интерес. Всички заедно като юмрук - клуб, отбор и фенове. Така, с времето, и другите ще започнат да ни уважават. Не всички, винаги ще има негодници, които се опитват да ти стъпят на врата, за да изглеждат по-високи. Но те не са важни. Важното е да следваме плана!

Благодаря на хората, които ме поканиха в "Локомотив", благодаря на всички онези, които обичат безкористно този клуб, без да търсят финансови, политически и криминогенни облаги. Но най-вече благодаря на хората, с които работя всеки ден - Илко, Томаш, Бащата, Мирчев, Кючуков, бай Митьо, бате Трайчо, Гидиша, бате Слави, Шибона, Томичката, Ани, София, Тънковски, Нина (оправяй се, чакаме те!), Антон, всеки един от футболистите в съблекалнята и други, които сигурно забравям.

Всеки един от вас има принос да изпитваме това удоволствие от работата, толкова нехарактерно за българския футбол. Чака ни още път! Но истинското щастие е във всяка крачка по него. Дори и в тези, които носят страдание.

Пловдив е само черно-бял!"